copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев
Вижте и научете за още интересни обекти:
Виж България www.tourinfo-bg.com Зъб
Продължаваме увлекателния разказ от предишната страница. Употребата на кафе е обичайно явление в Османската империя - кафе се пие навсякъде: и в султанския сарай, в кафенетата, в дюкяните, в частните домове. То се поднася обикновено в малки чашки, без захар или със сладко. Бенямин Калай представя и кратко описание на посетеното от него кафене в дунавския град - дървена двуетажна сграда, с дървена стълба, с ниски стаи и много прозорци. През тесен коридор се влиза в малка стая, в която има само една маса и два стола. Кафеджийката им донася една голяма чаша кафе с кифла. В края на XIX в. (1881 г.) Лайош Талоци не пропуска да отбележи съществуването на само едно европейско кафене, докато турските са много повече. Пътешественикът описва обстановката в сарая при подготовката на обяда. Впечатлен е от липсата на хигиена в османския двор: „...приборите наистина се прибираха след всяко ястие, но ги носеха обратно твърде мазни, сигурно не ги измиваха, а само ги облизваха стърчащите навън слуги и заптиета. ” И като цяло обобщава впечатленията си: „Стар блясък, съвременен мрак, тия две характерни черти се забелязват навсякъде, по всяко нещо в турския свят”. Голяма част от пътеписците, преминали през Видин, споделят своите впечатления и относно характера на българите и мюсюлманите. Отбелязват трудолюбието, неуморното прилежание и старание на българите. Описват ги като най-простосърдечни, приятни и приятелски настроени хора. Като се има предвид християнската гледна точка на пътеписеца, всичко което е доловил и видял в характера на мюсюлманите, е в ярък контраст с виждането за българите. Мюсюлманите през техния поглед са невежи, нахални и горди. Отличават се с грубото си предизвикателно държане и неуважение. Не така са представени мюсюлманите през очите на Евлия Челеби. Той ги описва като гостолюбиви, с широко сърце хора, които без гости не сядат на софрата. Пътеписецът споделя и начина, по който населението във Видин приема пратениците на европейските държави, пътешественици и търговци. Тяхното любопитство е предизвикано от нетипичното за този район на империята европейско облекло. В пътеписите са посочени и някои нововъведения, които османските управляващи налагат в града, опитвайки се да променят неговата архитектура, придавайки му по-голяма привлекателност, която привлича „чуждия” поглед. Когато пътеписците са впечатлени от нещо красиво, създадено от мюсюлманите, те не скриват своето възхищение и похвали. Дават висока оценка на градоустройствената политика на Осман Пазвантооглу, свързана с изграждането на многобройните обществени чешми, с монументална украса в богат ориенталски стил и водохранилище. Вниманието им спира и великолепно изработен фонтан с позлатени арабески. Отбелязват и изградените от Пазвантооглу медресе и библиотека, оръжейния музей във Видин по време на Сами паша. Съобщават за появата на парната мелница, барутния склад и дървената часовникова кула. Чуждият пътешественик забелязва не само промените в града, но и тези в начина на мислене на вишестоящите мюсюлмани, техния стремеж да откриват новото, да променят мирогледа си към света. За желанието на сина на Пазвантооглу да има европейски кабриолет. Стремежът на Хюсеин паша да образова единствения си син във Виена или Париж, но пречката е в невежеството на майка му, която е част от затворения свят на харема. За желанието на Сабри паша, лицата с административни длъжности да научат френски език, който самия той владее доста добре. Част от османските високопоставени лица в града започват да се обличат по европейски. Съобщават за изоставянето на чибука. За смяната на папиросата с по-модерните пури. Пътеписците, които посещават Видин след Освобождението, разкриват промяна, която претърпява градът благодарение на ролята, която изиграва руската власт. Значителна част от мюсюлманското население го напуска и продава имотите си на християните. Описани са новите униформи на войниците, ушити по руски образец. Споменава се за интелигенция, като част от видинското общество. Разказват и за всекидневието на града. Информират, че е осветен от 42 газени лампи. Впечатление прави добрата хигиена в гостилниците и хотелите, а също и съществуването на единственото европейско кафене. Всеки, посетил дунавския град с помощта на разказа си, съобразно своите виждания, мисия и цел, успява да предаде облика му и всекидневието на местното население. Записва и описва всичко, което е ново и нетипично за неговите нрави. Бавно и неусетно се потапя в многообразието от срещите си с хората и техния свят. Открива очарованието на града в кипежа на живота му. В монотонността на Дунава. В постоянно идващите и заминаващи си лодки, носещи новите идеи и прогреса. В стоящата на стража крепост. В кривите улици, в малките църкви, в гордите джамии. В покритите мюсюлманки, в българските девойки с техния усет за красота и трудолюбие. В многобройните кафенета и пъстрия пазар. Един непресъхващ извор - на багри, които придават многообразие на ежедневието му.
Българският бряг на Дунав е доста по-висок от румънския и това е играло благоприятна роля срещу опустошителни наводнения. Как обаче тогавашното общество на практика е решавало в миналото въпроса с напояването на земеделските земи? Имали ли са хората преди векове технологии да черпят вода за напояване? В миналото въпросът с напояването на земеделските земи по българския бряг на Дунав е бил решаван с различни технологии и практики, които са били адаптирани към географските и климатични особености на района. Водни колела (наричани често "нории") са били използвани за вдигане на вода от реката и пренасочването й към напоителни канали. Те са работели с помощта на течението на реката, което въртяло колелата. Тези устройства често били изграждани близо до бреговете, където височината на скалите е позволявала лесно закрепване и ефективна работа. В близост до Дунав често са копали кладенци, за да осигурят вода за напояване. При необходимост се изграждали черкала (канали), които пренасяли водата до полетата. Изграждането на мрежи от канали е било основен метод за пренасочване на вода от реката към обработваеми площи. Тези канали често са се поддържали ръчно и са изисквали значителен труд. Каналите са използвали естествения наклон на терена за гравитационно движение на водата. Използвали са тръбопроводи от дърво или глина, за да отвеждат вода от реката към по-високи места. В райони, където географските условия не позволявали използването на водни колела, се използвали системи, задвижвани от животни (например биволи или волове). Тези системи, известни като "шадуфи" или "чихути", са позволявали черпенето на вода от по-дълбоки нива. Този процес е познат още от античността и е бил особено популярен през Средновековието. В някои случаи са вземали решение за изграждане на цистерни или басейни за събиране на вода, особено по време на дъждовни периоди. Тези съоръжения са служели за временно съхранение на вода и напояване през сухите сезони. Освен Дунав, хората са използвали и други водоизточници като извори, малки реки и подземни води. Кладенците са били често срещано решение за достъп до подпочвени води. Хората са разчитали на доброто познаване на природните условия и сезонните цикли. Те са засаждали култури, които изискват по-малко вода, или са използвали почви, които задържат влагата по-добре. Тези технологии може да изглеждат примитивни в сравнение със съвременните методи, но те са били ефективни и добре адаптирани към условията на време и място. Освен това са демонстрирали високото ниво на инженерна мисъл и изобретателност на нашите предци. Влияние са имали и инженерните умения, наследени от Римската империя, както и технологии, внесени от други култури като византийската или османската.
www.ralev-dental.bg Ралев Дентал АД Артикулатор и лицева дъга
СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти Контакт с екипа на Ралев Дентал АД Онлайн магазин за дентални материали
Интересно е как са оцелявали хората от северния бряг на Дунав? Как са развивали земеделие и изобщо как са оцелявали, след като толкова често е имало опустошителни разливи на реката? Оцеляването на хората от северния бряг на Дунав, който е по-нисък и уязвим на разливи, е било истинско предизвикателство. Но те са развили различни стратегии, за да се справят с природните условия и да използват тези земи за земеделие и живот. Как се оцелява при честите разливи? Населението е избирало да се заселва на по-високи и защитени места, извън зоната на директно влияние на реката. Това е предпазвало домовете и селата от наводненията. Още от древността жителите на северния бряг са изграждали прости диги и насипи, които да предпазват земеделските земи и поселищата от преливанията на Дунав. Хората са наблюдавали природата и са развивали знания за сезоните на разливи. Това им е позволявало да планират сеитбата и прибирането на реколтата така, че да избегнат загуби. Разливите на Дунав, макар и разрушителни, са оставяли плодородни наноси върху земеделските земи. Хората са се възползвали от това, за да отглеждат култури като зърнени храни, зеленчуци и плодове. В периодите, когато земеделието е било затруднено заради наводнения, жителите са разчитали на риболов в Дунав и околните водоеми, както и на животновъдство. Животните често са били преместени на по-високи терени по време на разливи. В някои райони са изграждали плаващи градини – парцели земя, които могат да се преместят в случай на наводнение. Временните култури също са били популярни, като хората са засявали и прибирали реколтата бързо, преди реката да прелее. Мнозина са допълвали доходите си чрез търговия по Дунав или занаятчийство, което не е зависело толкова от капризите на природата. Реката е служила като важен транспортен коридор за стоки и суровини. Северният бряг на Дунав е предлагал както трудности, така и възможности. Богатата природа – плодородните почви, водата за напояване и риболовът – е компенсирала рисковете от наводненията. Приспособяването към динамичната среда е било ключово за оцеляването и успеха на тези общности.
Следдипломно обучение на Ралев Дентал www.ralev-dental.com Дентална практика в Пловдив
www.investor-bg.com Курс по хирургия в Румъния www.dentalimplants.bg Конгрес в Рим Папиломи
Крепости като "Баба Вида" и "Калето" край Видин са впечатляващи с мащаба и здравината си. Крепостта "Баба Вида" и крепостта "Калето" са били съградени от камък. Много камък. Както знаем, дунавският бряг е песъчлив и глинест. Откъде е вземан материал за тези каменни крепости? Кой е източникът на строителния материал в регион, доминиран от песъчливи и глинести почви? В района около Видин е имало по-малки находища на варовик, които са служили като основен източник за строителен камък. Тези кариери често се намирали в хълмисти терени, малко по-навътре от самия бряг на Дунав. Варовикът е бил предпочитан заради своята относителна мекота при обработка и добрата му устойчивост, след като бъде изложен на въздух. Камъкът често е транспортиран по Дунав от кариери, разположени по-нагоре по течението на реката, където е имало по-големи и качествени находища. Реката е служила като евтин и ефективен транспортен коридор, позволяващ доставка на големи количества камък с помощта на лодки и салове. При изграждането на крепостите често са използвани камъни от по-стари сгради или крепости, останали от римския период или дори от по-ранни селища в региона. Римляните, които са имали силно присъствие по Дунав, са оставили след себе си големи количества строителен материал. Въпреки че брегът е песъчлив и глинест, в самата река и в по-дълбоките пластове на брега, се намират речни камъни и чакъл, които също са използвани като допълнителен строителен материал. Те често са служили за основи или подсилване на конструкции. Макар и по-рядко, камък е можел да бъде докарван от находища в по-високите части на Западния Балкан (Стара планина). Това е било логистично по-сложно, но при нужда от особено здрав материал не е изключено. Работата по тези крепости е била дългогодишен процес, изискващ значителен човешки труд. Камъкът е добиван, обработван на място или на строителната площадка и внимателно подреждан. Майсторите са разчитали на традиционни техники, използвайки дървени рамки, въжета и лостове за пренасяне на тежките блокове. Използването на различни източници за материал е свидетелство за организираност и уменията на строителите в Средновековието, които са съчетавали местни ресурси с умението да интегрират в строежите си внесени или рециклирани материали.
Зъболекар в Пловдив Композити Зъбни импланти
Видинският регион е известен с производството на висококачествени бели вина, благодарение на благоприятния климат и почвени условия. Винарска изба "Бонония Естейт" е сред водещите производители в района, предлагаща разнообразие от бели вина. Ето някои от най-известните бели вина от Видинския край: "Istar Врачански Мискет вино" - сухо бяло вино, произведено от селектирано грозде от сорта Врачански Мискет. Характеризира се с аромат на цветя и плодове, с елегантен и свеж вкус. "Гомотарци Совиньон Блан вино". Сухо бяло вино от сорта Совиньон Блан, отглеждан в лозята край село Гомотарци. Предлага свежи цитрусови аромати и балансирана киселинност. "Бонония Естествено пенливо вино". Произведено по класически метод от сортовете Шардоне и Пино Ноар. Характеризира се с фини мехурчета, аромати на цитрус, зряла ябълка и лешник, с хармоничен баланс и нежен послевкус. Тези вина отразяват традициите и качеството на винопроизводството във Видинския регион, предлагайки разнообразие от вкусове и аромати за ценителите на бели вина. Български винарски изби от региона, изнасят продукцията си в държави като Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Белгия, Нидерландия.
Избелване на зъби www.ralev-dental.eu www.ralev-dental.net
Селското стопанство във Видинския край е силно повлияно от плодородните почви и умерено-континенталния климат. Освен лозарството, което е основен поминък, регионът се отличава и с разнообразно производство на други земеделски култури. Видинският край е известен със значителното производство на пшеница, използвана за хляб и други продукти. Царевицата също е широко разпространена култура, използвана както за храна, така и за фураж. Ечемик и ръж се отглеждат в по-малки количества, главно за пивоварната индустрия и фураж. Един от основните продукти в региона, използван за производство на слънчогледово олио, е слънчогледът. Все по-популярна култура, предназначена за биогорива и масла, е рапицата. Домати и чушки се отглеждат главно в домашни градини, но и в индустриални мащаби. Лук и чесън са традиционни култури, устойчиви на местния климат. Картофи и тикви са в по-малки количества, често за местна консумация. Ябълки, круши и сливи са традиционни плодови култури, които често се използват за производството на ракия. Праскови и кайсии се отглеждат в по-малки количества, но са популярни за прясна консумация и преработка. В последните години се увеличава производството на ягоди и малини, насочено към износ. Ореховите градини са характерни за района и осигуряват добив за ядки, масло и дори дървесина. Развива се също билкарство и етерично-маслени култури. Лавандулата, макар и не толкова разпространена като в други части на България, се среща и във Видинския регион. Лайка, маточина и жълт кантарион, са билки, традиционна част от местната икономика. Районът също така комбинира земеделието с животновъдство, като се отглеждат говеда, овце и свине. Производството на мляко и млечни продукти, като сирене и кашкавал, е от съществено значение. Тези разнообразни култури и продукти подчертават потенциала на Видинския край да бъде богат и устойчив земеделски район.
www.ralev.biz www.ralev.ws www.see-bulgaria.com
Първична стабилност на базалните импланти Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност Периимплантит при базални импланти
Протезиране върху базални импланти Успеваемост при базалните импланти Курс по хирургия в Румъния
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.