Южен Пирин

Южен Пирин

Южен Пирин е най-ниският дял на Пирин планина. Заема 19.3 % от площта на Пирин, започва от седловината Попови ливади и завършва при Парилската седловина - южната ганица на Пирин, където се осъществява връзката с планината Славянка. По-високи върхове тук са Свещник (1975 м.) и Муторог (1980 м.). Езера и хижи тук няма, дялът се посещава слабо от туристи.

Най-високият връх в Южен Пирин е връх Свещник - което е записано в повечето справочници, но е грешка - най-високият връх в Южен Пирин е връх Ушите. Връх Свещник има надморска височина от 1975 метра, издига се по Главното Пиринско Било между върховете Баба от северозапад и Ушите от югоизток. От първия го отделя долината на Крива река, а от втория - безименна седловина. Има формата на конус. От него на запад се спуска къс рид, който завършва при водослива на реките Крива и Пещерска. Изграден е от мрамори. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част са покрити от гъста гора. Изключение правят тези на юг, които са оголени от пожар, разразил се през 1994 година. На североизток и северозапад те се спускат към долината на Крива река, а на югозапад към тази на Пещерска река.

На североизток от него има една открита поляна, която се нарича Дългият чучур. През нея преминва горски път, който свързва местностите Попови Ливади и Млаки. В южния край на поляната има малък навес и чешма. Преди години водата е била довеждана до нея по дълги издълбани стволове (чучури), поради което и поляната носи името Дългия Чучур. По-късно била построена днешната каменна чешма с корито, а водата вече се довежда до коритото по нова технология - с тръба, която преминава под земята.

Между връх Свещник от северозапад и връх Муторок от югоизток е разположен връх Ушите. Той е висок 1977 метра, с два метра повече от връх Свещник, което го прави най-висок връх в Южен Пирин. Връх Ушите също се разполага върху Главното Пиринско Било. Има формата на конус, склоновете му са обрасли с гъста иглолистна гора. Тези на югоизток и северозапад - към долините на Крива река и Пещерска река - са много стръмни. Върхът се посещава много рядко от туристи, пътеки и маркировка тук няма. По високите части на връх Ушите е разположено естествено находище на клек, но то постепенно изчезва, тъй като гората го задушава. Все пак, на такава надморска височина условията са по-подходящи за развитие на дървета, а не на клекове.

Подробна информация за Пирин планина    Северен Пирин    Среден Пирин    Връх Ореляк

В Южен Пирин се срещат и върхове с доста странни имена. Има връх Сарапеля - той е висок 1775 метра и се издига на рида, който се отделя на североизток от билото на връх Константин и на изток от седловината Джамията. Изграден е от варовикови скали, в по-голямата си част е обрасъл с гора. Името на върха произхожда от сарапел - на тукашния диалект това означава стръмно място.

Тони Аврамова - маслена живопис    Спанополски чукар

Връх Свети Дух е висок 1412 метра. Местните хора го наричат също и Лясковския връх - няма нищо общо с град Лясковец. Издига се на югоизток от град Гоце Делчев върху рида, който разделя водосборите на Градската река и река Мътница. Върхът има формата на конус когато се наблюдава от север, североизток и юг, а ако се наблюдава от запад и изток, наподобява огромна гърбица. Намира се доста далеч от околните по-високи върхове, поради което доминира над околността и от него се откриват забележителни панорами. Изграден е от варовик, склоновете му са много стръмни и в по-голямата си част са покрити от храсти и гора. Частично оголени са склоновете на върха от запад. На смата връхна кота има малък карстов отвор - понор. Името на върха се свързва с религиозни вярвания - всяка година, на 22 май (ден на свети Христофор) на върха се пренася в жертва агне и се раздава курбан. На този празник присъстват жителите на село Ляски, както и от съседните Месомище, Копривлен и град Гоце Делчев.

Връх Свети Костадин пък се издига на запад от град Гоце Делчев, върху рида, който разделя реките Туповишка и Делчевска. Има формата на гребен, по който се редуват три коти - Гологунката (1330 метра), Свети Костадин (1380 метра) и Сирнишката скала (Чукаря - 1301 метра). Склоновете му са много стръмни, в по-голямата си част са обрасли с гора. На североизток те се спускат към Гоцеделчевската котловина, на югоизток - към долината на Делчевската река, а на североизток - към тази на Делчевската река. Името на върха се свързва с предание - случка от празника на свети Костадин. На този ден влашки овчар вижда че към село Делчево се задава гръмотевична буря с градушка. Тогава на най-високата кота на върха проблясва светкавица, разкъсва облаците и ги отклонява на север към съседното село Добротино, където стихията унищожава всички посеви. Овчарят разказва видяното на селяните, а случката е счетена за поличба. Скоро мястото е осветено и е наречено на светеца. И до днес всяка година на празника на свети Костадин там се прави курбан. Неотдавна там е построен и параклис, наречен на името на Св. Св. Константин и Елена.

В миналото върхът е бил наричан и Юч Дорук - название, което се помни и днес и се употребява от някои местни жители. То има турски произход - юч означава три, а дорук - планински гребен, било. Причина за това име са трите коти на върха.

Сирнишката скала е името на малка камениста площадка, която се намира по югоизточния склон на върха. На нея в миналото е пален огън. Ритуалът е свързан с празника Сирни Заговезни, когато по традиция се правят и изгарят големи купчини хвойна, наречени сирници. Названието гологунка пък произхожда от плода глогинка - той е плод на растението глог, което расте по склоновете на върха.

Свети Петър е името на връх, който е разположен върху Главното Пиринско Било между връх Свети Константин на северозапад и кота 1637 метра от югозапад. Висок е 1758 метра и има форма на гърбица. По нея също се редуват няколко коти - освен най-високата има и втора, върху която е построен параклис, носещ името на Свети Петър. Когато се гледа от юг и югоизток, от селата Тешово, Лъки и Гайтаниново, върхът има много внушителен вид. Изграден е от гранит, склоновете му са много стръмни, покрити са с гора. На запд те се спускат към Бельовската река, на изток - към тази на река Мътница, а на юг - към местността Беглика.

Имплантологичният портал на България