Черно море (в древността Понтос Аксинос, Евксински понт) образува източната граница на Република България. Разстоянието от най-южното населено място (с. Резово) до най-северното (ГКПП Дуранкулак, на 6 км. северно от с. Дуранкулак) е 351 км. Бреговата линия е дълга почти колкото автомобилния път и в по-голямата си част включва плажна ивица. Най-общо от географска гледна точка Черноморското крайбрежие се дели на северно (на север от нос Емине) и южно (на юг от нос Емине). Условия за туризъм има почти навсякъде. Развиват се големи курорти (Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Слънчев бряг), а също и по-малки - Слънчев ден, Русалка, Дюни и Елените. Същевременно има какво да се види и в градовете - Варна, Бургас, Созопол, Несебър, Балчик, Поморие и много други.
За произхода на името на Черно море има две теории. Според първата името се дължи на тъмния цвят на водата. Наистина нашето море има доста мътна вода - видимостта е едва на около 6 метра, докато в Червено море например се вижда на разстояние до 40 метра. Да не забравяме все пак, че най-добре се лови риба в мътна вода :-))). Доста по-мътна е водата на Балтийско море, така че тамошните народи са облагодетелствани поне по отношение на риболова. Ако човек разгледа един глобус, ще види множество морета с имена на цветове - Черно, Бяло, Червено, Жълто море.... Географите май имат нужда от повече въображение. Според втората теория името Черно море се дължи на това, че много плувци и моряци са загинали във водите на Черно море - в Европейската култура черният цвят се асоциира със смърт, скръб, траур и т.н. Обратно е положението при будитската и хиндуистка култура - там символ на скръбта е белият цвят, но това е вече друга тема...
Черно море е с площ 413 488 км2, т.е. почти четири пъти колкото площта на България. Максималната дълбочина на морето е 2212 м. Ако в най-дълбоката точка на морето се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м. над морското равнище. Любопитен факт: максималната дълбочина на Черно море е равна точно на височината на най-високия връх в планина "Славянка" - Гоцев връх или Алиботуш, 2212 м. Ако този връх се постави в морето, най-високата му точка ще се облива постоянно от морските вълни.
Освен България излаз на Черно море имат Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. От българския бряг е възможно да се види единствено изгрев на фона на морето. Залезите се виждат на фона на гори, картофени ниви, лозя или заводски комини - недостатък за хората, които трудно стават рано и въпреки това искат да се насладят на багрите на слънчевия изгрев. За тези хора сме подготвили серия от снимки в нашия сайт. Все пак е по-добре нещата да се видят на живо. Лунните изгреви могат да се наблюдават по всяко време на денонощието.
Черно море е междуконтинентално море - разделя континентите Европа и Азия. Чрез Босфора се свързва с Мраморно, а оттам и със Средиземно море. По площ морето е 0.12 % от Световния океан. Навсякъде бреговата линия е слабо нарязана - срещат се малко на брой полуострови, заливи и носове. Островите са единични - о. Св. Атанас, Джарилчач и т.н. Най-голямата ширина по паралела на Черно море е 1148 км, а най-голямата ширина по меридиана е 615 км. Обемът на Черно море е 520 000 кубични километра. Един кубичен километър е доста голяма единица за обем - за сравнение язовир "Студен кладенец" е с обем 0.489 кубични километра, а язовир "Искър" - 0.673 куб. км, т.е. Черно море е около един милион пъти по-голямо като обем от тези язовири.
Заледяванията на Черно море са по-характерни за неговите северни части. Почти всяка година замръзват устията на реките Буг, Днепър и Днестър. През по-студени зими замръзва и делтата на р. Дунав. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат често и до н. Калиакра. В изключително студени зими замръзва и българското крайбрежие, а ледоходът достига и до Босфора. По Кавказкия и Малоазийския бряг няма ледове. При -0.9 градуса по Целзий и тихо време морската вода замръзва. Голямо замръзване е регистрирано през 401 година, когато почти цялото море било заето от лед, който задръстил Босфора и достигнал Мраморно море при топенето си. Но най-голямото замръзване било през 762 година, когато според летописеца Кодрин е било възможно да се достигне само по леда от Месемврия до Кавказ.
Според геолозите Черно море е образувано към края на палеогена. През олигоцена дълбоката част на морето вече съществува. Олигоценският басейн има връзка с океана в района на днешните прибалтийски земи - т.е. много далеч на север. Като се има предвид, че континенталните плочи се придвижват по земната кора със скорост няколко сантиметра годишно, изчислете сами с какви периоди от време се работи в геологията :-))). През средния миоцен връзката с океана се прекъсва; по-късно, през горния миоцен, се създава огромното полусолено Сарматско море. В края на миоцена се създава краткотрайна връзка с Мраморно и Средиземно море. В началото на плеоцена връзката прекъсва; по това време от Черно море се отделя Аралското езеро, а по-късно - и Каспийско море. Впоследствие няколкократно се появява и изчезва връзката с Мраморно море, като днес Босфорът е дълбок средно 50 м. (максимално 121 м.). Според биолозите това е крайно недостатъчно за осъществяване на обмен на флора и фауна и поради това Черно море е една относително самостоятелна екосистема. Дължината на Босфора е 31.7 км, а ширината му варира от 0.75 до 3.7 км. В Босфора има две течения - повърхностно (от Черно към Мраморно море) и придънно (от Мраморно към Черно море). Първото носи годишно около 325 куб. км. вода със соленост 18 промила, а второто - около 175 куб. км. със соленост 38 промила.
Според една теория, поддържана от група геолози (сред тях има и български учен - проф. Петко Димитров),Черно море е било сладководно езеро само преди 7 - 8 хиляди години. От геологична гледна точка този период от време се равнява горе - долу на времето на изпиване на две сутрешни кафета. По това време повърхността на Черно море е била около 100 - 120 метра по-ниско от Средиземно море. В резултат на топенето на ледниците и на движението на континенталните плочи се отворил Босфорът за пореден път и водите на Средиземно море започнали да навлизат в Черно море катастрофално бързо. Счита се, че само за едно денонощие нивото на водата се е покачвало със скорост от 7 до 14 метра. Можем да си представим какъв панически ужас са изживели хората от онези времена - най-вече траки, живеещи по Черноморското крайбрежие. Те бягали от водната стихия и изоставяли покъщнина, сгради и цели градове. Следи от някогашния бит на тези хора се очаква да бъдат открити на дълбочина 100 - 120 метра - нещо, което не е потвърдено до момента от нито една арехеологическа находка. Все пак за водолазите е технически доста трудно да се проникне на такава дълбочина, така че очакваме в бъдеще теорията на проф. Димитров да се потвърди по един или друг начин. В света не е позната друга морска катастрофа от такъв мащаб и поради това много изследователи считат, че тук се е зародила библейската легенда за потопа и кораба на Ной - нещо твърде спорно според нас, защото там се говори за проливен дъжд, а не за покачване на море, но кой знае? През 2002 година с проф. Димитров се свързал прочутият американски океанолог проф. Робърт Балард, който между другото е откривател на потъналия през 1912 г. Титаник. Скоро след това американският учен пристига в България и заедно със своя екип открива кораб с амфори от 4 в. пр. н.е. н дълбочина 73 метра. Това е най-старият кораб, откриван по крайбрежието на Черно море, при това е открит покрай българските брегове в близост до нос Калиакра.
Проф. Балард бил във възторг от съхранението на находките в Черно море. На дълбочина над 200 метра в морето почти няма живот; концентрацията на сероводорода е голяма и не позволява проникването на кислород, като по този начин дървото и въжетата се предпазват от гниене. До момента са открити малко кораби на дълбочина над 30 - 40 метра - според професионални водолази трудно се прониква по-дълбоко (за такива начинания се изисква специализирана подготовка, голямо количество апаратура и не на последно място здрав разум) и поради това предстои да бъдат открити нови находки, които ще са напълно запазени. Затова пък каквото е открито до момента, е претърсено старателно от подводни иманяри и ценностите са окрадени отдавна.
Релефът на черноморското дъно е сравнително еднообразен. На север от линията Варна - Ялта - Северен Кавказ морето е плитко, с дълбочина под 100 м. Между устието на р. Дон и Кримския полуостров дълбочината не надминава 14 м. На юг от тази линия се формира дълбока продълговата котловина. Континенталният склон се спуска до 2000 м. дълбочина; на места склонът е доста стръмен и достига наклон 20 - 30 градуса при Кавказ и Кримския полуостров. Дъното, затворено от линията на 2000 м, е сравнително равно и заема 1/3 от площта на морето. Надлъжно преминава слабо изразен хребет, който свързва Стара планина с Кавказ и е част от Алпо - Хималайската планинска верига. Земната кора под Черноморския басейн е сравнително тънка - около 25 - 30 км, и не включва гранитен слой. По това тя се доближава до океанския тип кора. Някои учени смятат, че черноморската котловина е част от съвременна геосинклинала - място на триене на континентални блокове, при чието нагъване се получават планински вериги.
Черно море е важна транспортна артерия за всички страни, които имат излаз на морето. Големи пристанища са Одеса, Николаев, Херсон, Новосибирск, Батуми, Истанбул, Синоп, Трабзон, Констанца, Варна и Бургас. Все пак целият външен морски трафик преминава през Босфора и впоследствие през Дарданелите. Поради това през вековете много Велики сили са имали апетита да завладеят тези проливи, тъй като това би им осигурило контрол над входящия и изходящ транспорт на Черно море. Днес с развитието на глобализацията това стратегическо значение на протоците е силно намаляло - не може дори да се мери с важността на Ормузкия проток например, през който преминава 40 % от световния трафик на петрол по море. За непросветените - това е изходният проток на Персийския залив, ограден от бреговете на Иран и Оман; перидочно Иран заплашва да затвори протока, което според много водещи анализатори ще доведе до скок в цената на суровия петрол до космическите 500 долара за барел.