Черно море (в древността Понтос Аксинос, Евксински понт) образува източната граница на Република България. Разстоянието от най-южното населено място (с. Резово) до най-северното (ГКПП Дуранкулак, на 6 км. северно от с. Дуранкулак) е 351 км. Бреговата линия е дълга почти колкото автомобилния път и в по-голямата си част включва плажна ивица - по-точно, България разполага точно с 367 километра морски бряг, а Гърция (за сравнение) с около 10 000 километра. Малко хора се наемат да изчислят колко е дълга бреговата линия на Хърватия. Най-общо от географска гледна точка Черноморското крайбрежие се дели на северно (на север от нос Емине) и южно (на юг от нос Емине). Условия за туризъм има почти навсякъде. Развиват се големи курорти (Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Слънчев бряг), а също и по-малки - Слънчев ден, Русалка, Дюни и Елените. Същевременно има какво да се види и в градовете - Варна, Бургас, Созопол, Несебър, Балчик, Поморие и много други. Общо взето, Черно море е единствената възможност за България, Румъния, Украйна и Грузия да развиват някакъв морски туризъм; Русия и Турция имат излаз и на други морета, от който излаз Турция се възползва много икономически. Русия също, но не по отношение на туризма, а за развитие на транспорта и за добив на нефт (до момента не толкова, но в бъдеще се очаква силен ръст), за риболов и т.н. Понякога в резултат на военните амбиции на Русия във водите на нейните морета потъват подводници (например подводницата "Курск") и загиват хора, но това е вече съвсем друга тема с политически оттенък, която тема е извън темата на нашия сайт. Черно море дава добри възможности за развитие на транспортните връзки между страните в региона; все пак Босфорът налага известни ограничения на корабоплаването, тъй като към момента най-големите кораби нямат техническа възможност да преминат през Босфора. Освен това поради наситения трафик през пролива много често се налага изчакване преди корабът да премине към Мраморно море. Турските власти се опитват да ограничават трафика на плавателни съдове през Босфора, тъй като корабите преминават точно през централната част на Истанбул и много често стават инциденти - сблъсъци, пожари и т.н. Турския автор Орхан Памук описва в своето творчество някои инциденти с кораби в Босфора.

Вход в нашия форум    Пирин    Зъбни импланти    Реки в България - описание и характеристика    Имплантология    Зъболекар в Пловдив    Резово    Камен бряг

За произхода на името на Черно море има две теории. Според първата името се дължи на тъмния цвят на водата. Наистина нашето море има доста мътна вода - видимостта е едва на около 6 метра, докато в Червено море например се вижда на разстояние до 40 метра. Да не забравяме все пак, че най-добре се лови риба в мътна вода :-))). Доста по-мътна е водата на Балтийско море, така че тамошните народи са облагодетелствани поне по отношение на риболова. Ако човек разгледа един глобус, ще види множество морета с имена на цветове - Черно, Бяло, Червено, Жълто море.... Географите май имат нужда от повече въображение. Според втората теория името Черно море се дължи на това, че много плувци и моряци са загинали във водите на Черно море - в Европейската култура черният цвят се асоциира със смърт, скръб, траур и т.н. Обратно е положението при будитската и хиндуистка култура - там символ на скръбта е белият цвят, но това е вече друга тема...

Черно море е с площ 413 488 км², т.е. почти четири пъти колкото площта на България. Максималната дълбочина на морето е 2212 м. Ако в най-дълбоката точка на морето се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м. над морското равнище. Любопитен факт: максималната дълбочина на Черно море е равна точно на височината на най-високия връх в планина "Славянка" - Гоцев връх или Алиботуш, 2212 м. Ако този връх се постави в морето, най-високата му точка ще се облива постоянно от морските вълни. По българското крайбрежие има много носове, които се вдават в Черно море, някои от които доста живописни. Има и доста реки, които се вливат в Черно море - безспорно най-интересна от тях е река Дунав.

Освен България излаз на Черно море имат Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. От българския бряг е възможно да се види единствено изгрев на фона на морето. Залезите се виждат на фона на гори, картофени ниви, лозя или заводски комини - недостатък за хората, които трудно стават рано и въпреки това искат да се насладят на багрите на слънчевия изгрев. За тези хора сме подготвили серия от снимки в нашия сайт. Все пак е по-добре нещата да се видят на живо. Лунните изгреви могат да се наблюдават по всяко време на денонощието.

Черно море е междуконтинентално море - разделя континентите Европа и Азия. Чрез Босфора се свързва с Мраморно, а оттам и със Средиземно море. По площ морето е 0.12 % от Световния океан. Навсякъде бреговата линия е слабо нарязана - срещат се малко на брой полуострови, заливи и носове. Островите са единични - о. Св. Атанас, Джарилчач и т.н. Най-голямата ширина по паралела на Черно море е 1148 км, а най-голямата ширина по меридиана е 615 км. Обемът на Черно море е 520 000 кубични километра. Един кубичен километър е доста голяма единица за обем - за сравнение язовир "Студен кладенец" е с обем 0.489 кубични километра, а язовир "Искър" - 0.673 куб. км, т.е. Черно море е около един милион пъти по-голямо като обем от тези язовири.

Заледяванията на Черно море са по-характерни за неговите северни части. Почти всяка година замръзват устията на реките Буг, Днепър и Днестър. През по-студени зими замръзва и делтата на р. Дунав. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат често и до н. Калиакра. В изключително студени зими замръзва и българското крайбрежие, а ледоходът достига и до Босфора. По Кавказкия и Малоазийския бряг няма ледове. При -0.9 градуса по Целзий и тихо време морската вода замръзва. Голямо замръзване е регистрирано през 401 година, когато почти цялото море било заето от лед, който задръстил Босфора и достигнал Мраморно море при топенето си. Но най-голямото замръзване било през 762 година, когато според летописеца Кодрин е било възможно да се достигне само по леда от Месемврия до Кавказ.

Вход в нашия форум    Река Ропотамо    Фауна в Черно море    Планини в България    Българският имплантологичен портал    Виж България    Изгреви

Курортен комплекс "Св. Константин и Елена"    Курорти в България    Нос Хумата    Атия    Крайморие    Лунни изгреви    Ъглите на България

Носове в Черно море    Реки, вливащи се в Черно море    Меден рудник    Пристанища на Черно море

Според геолозите Черно море е образувано към края на палеогена. През олигоцена дълбоката част на морето вече съществува. Олигоценският басейн има връзка с океана в района на днешните прибалтийски земи - т.е. много далеч на север. Като се има предвид, че континенталните плочи се придвижват по земната кора със скорост няколко сантиметра годишно, изчислете сами с какви периоди от време се работи в геологията :-))). През средния миоцен връзката с океана се прекъсва; по-късно, през горния миоцен, се създава огромното полусолено Сарматско море. В края на миоцена се създава краткотрайна връзка с Мраморно и Средиземно море. В началото на плеоцена връзката прекъсва; по това време от Черно море се отделя Аралското езеро, а по-късно - и Каспийско море. Впоследствие няколкократно се появява и изчезва връзката с Мраморно море, като днес Босфорът е дълбок средно 50 м. (максимално 121 м.). Според биолозите това е крайно недостатъчно за осъществяване на обмен на флора и фауна и поради това Черно море е една относително самостоятелна екосистема. Дължината на Босфора е 31.7 км, а ширината му варира от 0.75 до 3.7 км. В Босфора има две течения - повърхностно (от Черно към Мраморно море) и придънно (от Мраморно към Черно море). Първото носи годишно около 325 куб. км. вода със соленост 18 промила, а второто - около 175 куб. км. със соленост 38 промила.

Според една теория, поддържана от група геолози (сред тях има и български учен - проф. Петко Димитров),Черно море е било сладководно езеро само преди 7 - 8 хиляди години. От геологична гледна точка този период от време се равнява горе - долу на времето на изпиване на две сутрешни кафета. По това време повърхността на Черно море е била около 100 - 120 метра по-ниско от Средиземно море. В резултат на топенето на ледниците и на движението на континенталните плочи се отворил Босфорът за пореден път и водите на Средиземно море започнали да навлизат в Черно море катастрофално бързо. Счита се, че само за едно денонощие нивото на водата се е покачвало със скорост от 7 до 14 метра. Можем да си представим какъв панически ужас са изживели хората от онези времена - най-вече траки, живеещи по Черноморското крайбрежие. Те бягали от водната стихия и изоставяли покъщнина, сгради и цели градове. Следи от някогашния бит на тези хора се очаква да бъдат открити на дълбочина 100 - 120 метра - нещо, което не е потвърдено до момента от нито една арехеологическа находка. Все пак за водолазите е технически доста трудно да се проникне на такава дълбочина, така че очакваме в бъдеще теорията на проф. Димитров да се потвърди по един или друг начин. В света не е позната друга морска катастрофа от такъв мащаб и поради това много изследователи считат, че тук се е зародила библейската легенда за потопа и кораба на Ной - нещо твърде спорно според нас, защото там се говори за проливен дъжд, а не за покачване на море, но кой знае? През 2002 година с проф. Димитров се свързал прочутият американски океанолог проф. Робърт Балард, който между другото е откривател на потъналия през 1912 г. Титаник. Скоро след това американският учен пристига в България и заедно със своя екип открива кораб с амфори от 4 в. пр. н.е. н дълбочина 73 метра. Това е най-старият кораб, откриван по крайбрежието на Черно море, при това е открит покрай българските брегове в близост до нос Калиакра.

Проф. Балард бил във възторг от съхранението на находките в Черно море. На дълбочина над 200 метра в морето почти няма живот; концентрацията на сероводорода е голяма и не позволява проникването на кислород, като по този начин дървото и въжетата се предпазват от гниене. До момента са открити малко кораби на дълбочина над 30 - 40 метра - според професионални водолази трудно се прониква по-дълбоко (за такива начинания се изисква специализирана подготовка, голямо количество апаратура и не на последно място здрав разум) и поради това предстои да бъдат открити нови находки, които ще са напълно запазени. Затова пък каквото е открито до момента, е претърсено старателно от подводни иманяри и ценностите са окрадени отдавна.

Релефът на черноморското дъно е сравнително еднообразен. На север от линията Варна - Ялта - Северен Кавказ морето е плитко, с дълбочина под 100 м. Между устието на р. Дон и Кримския полуостров дълбочината не надминава 14 м. На юг от тази линия се формира дълбока продълговата котловина. Континенталният склон се спуска до 2000 м. дълбочина; на места склонът е доста стръмен и достига наклон 20 - 30 градуса при Кавказ и Кримския полуостров. Дъното, затворено от линията на 2000 м, е сравнително равно и заема 1/3 от площта на морето. Надлъжно преминава слабо изразен хребет, който свързва Стара планина с Кавказ и е част от Алпо - Хималайската планинска верига. Земната кора под Черноморския басейн е сравнително тънка - около 25 - 30 км, и не включва гранитен слой. По това тя се доближава до океанския тип кора. Някои учени смятат, че черноморската котловина е част от съвременна геосинклинала - място на триене на континентални блокове, при чието нагъване се получават планински вериги.

Черно море е важна транспортна артерия за всички страни, които имат излаз на морето. Големи пристанища са Одеса, Николаев, Херсон, Новосибирск, Батуми, Истанбул, Синоп, Трабзон, Констанца, Варна и Бургас. Все пак целият външен морски трафик преминава през Босфора и впоследствие през Дарданелите. Поради това през вековете много Велики сили са имали апетита да завладеят тези проливи, тъй като това би им осигурило контрол над входящия и изходящ транспорт на Черно море. Както стана въпрос по-горе, турските власти непрекъснато се оплакват от големия морски трафик през Босфора, който трафик неизменно води до сблъсъци и инциденти, понякога доста разрушителни - описани са случаи на катастрофи с танкери, довели до пожари с тежки екологични последици. Днес с развитието на глобализацията това стратегическо значение на протоците е силно намаляло - не може дори да се мери с важността на Ормузкия проток например, през който преминава 40 % от световния трафик на петрол по море. За непросветените - това е изходният проток на Персийския залив, ограден от бреговете на Иран и Оман; перидочно Иран заплашва да затвори протока, което според много водещи анализатори ще доведе до скок в цената на суровия петрол до космическите 500 долара за барел. Предвид Световната Финансова Криза такива цени изглеждат малко в сферата на научната фантастика - явно икономическите анализатори обичат да четата подобна литература, но кой би могъл да каже? По-добре да не се стига до подобни ситуации.

Вход в нашия форум    Синус лифтинг    Избелване на зъби    Ендодонтия    Имплантатни системи    Дентален туризъм    Рила    Форум за пациенти

www.ralev-dental.com    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    www.markova.info    www.ralev.ws    www.delchev.biz    www.buchkova.com    Аркутино