Зелен крепостен ров

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Рововете са един от най-старите и разпространени елементи на отбранителната архитектура, но често се подценява сложността им. Какви са малко известните тънкости при строителството на крепостни ровове? Първите известни ровове са още от неолита и бронзовата епоха. Най-ранните ровове не са военни, а култови или ограничителни. Такива са били, например, околовалните ровове около праисторически селища в Централна Европа (V–IV хил. пр.н.е.). В Месопотамия и Египет, вече в III хил. пр.н.е., има свидетелства за използване на ровове около укрепени градове. В Китай (Шан и Джоу), още II хил. пр.н.е. ровове се използват заедно с глинени стени. В Античността при гърците и римляните рововете са вече стандартен елемент на крепостта или лагера. Естествено, съществуват малко известни тънкости в строителството. Едни от тях се отнасят до профила на рова. Ровът рядко е просто изкопан „правоъгълен канал“. Установено е в практиката, че е оптимален трапецовиден или V-образен профил. Той е труден за преодоляване, с ронещи се склонове. Често дъното се стеснява, за да затрудни движението и да не позволява изграждане на лесни настилки или бродове. Използвала се е и изкопаната земя. Изкопаният материал почти винаги е използван за насип или вал зад рова. Това спестява труд и усилва защитата. В по-сложни системи (римски кастели, средновековни замъци), насипът се комбинира с дървени палисади или каменни стени. Съществуват водни и сухи ровове. Популярна е представата за „воден ров“ (като при замъците в Западна Европа), но водата е по-скоро изключение. Трудно се поддържа постоянен воден обем. Повечето ровове в Европа и Азия са сухи, но с шипове, заострени колове или капани на дъното. Дренажът и устойчивостта са много важни. Ако няма добър дренаж, ровът се превръща в блато и разрушава стените. В по-развитите крепости се изграждат канали за отвеждане на водата. Някои ровове са облицовани с камък или глина, за да се предотврати ерозия. Често се практикувала многозонова защита. При силни крепости, ровът никога не бил единствен. Може да има няколко концентрични рова (това е характерно за големи средновековни и японски замъци). Вътрешната страна на рова, често е подсилена с контраескарпа (каменен откос), който затруднява изкачването. Някои тайни от "кухнята", тактически детайли. Ровът се проектира така, че да „канализира“ нападателите към определени места, където защитниците имат най-добра видимост. В комбинация със стрелници, машикули и артилерия (по-късно), се създава зона на максимален огън. В ранните епохи рововете били почти непреодолимо препятствие за пехотата и колесниците. В античността забавяли обсадните машини (катапулти, тарани, кули). Машина не може да стигне до стената, ако пред нея има ров. В Средновековието рововете служели като допълнителна преграда срещу щурм с кули и стълби. При огнестрелната артилерия (XV–XVII в.), ровът запазва значение, но профилът му се променя – става по-нисък и по-широк, съобразен с бастионната система. В XIX–XX в. рововете губят класическото си значение, но се трансформират в противотанкови препятствия. Един любопитен детайл: някои японски замъци имат „сухи“ ровове с извити стени, толкова стръмни, че се доближават до вертикални, наричани karabori. Те са практически невъзможни за преодоляване без стълби, но изискват майсторска каменна зидария.

Субпериостален имплант    Типове фиксация    история на зъбната имплантология    Класификация на имплантите според разположението им в костта

Крепостните ровове са известни още от праисторията (V–III хил. пр.н.е.). Тяхната функция била не толкова военна, колкото за граница и символична защита. Такива били например, неолитните селища в Централна Европа (култура Лендел, Винча) с околовалови ровове. Тяхната особеност била в това, че често били съчетани с дървени палисади. Тук ровът е повече „психологическа бариера“ и средство за канализиране на движението. В ранните държави (III–I хил. пр.н.е.), в Месопотамия, укрепени градове като Лагаш, Мари, имали ровове с вода от канали. В Египет се срещали рядко, но има ровове около крепости на границата (XII династия). Там не било лесно да се осигури стабилен източник на вода. В Китай (Шан, Джоу), рововете около столици и градове били дълбоки, често свързани с реки. В Европа възникнали келтски опиди и укрепени селища с широки сухи ровове. Тук вече има реална отбранителна стойност, заради препятствието за колесници и масирана пехота, каквото представлявал ровът. В Античността (I хил. пр.н.е. – V в. сл.Хр.), в Гърция, класическите полиси обикновено се пазели със стени, но при новите колонии ровът допълвал защитата. В Рим стандарт при военните лагери (castra) бил V-образният ров (fossa), често двоен или троен. В Елинистичния и римски Изток някои градове (например в Мала Азия) комбинирали ровове с масивни каменни стени. Основното предимство на рововете било, че обсадните кули и тарани не могат да достигнат стената, ако ровът не е запълнен. В Ранното Средновековие (V–X в.), в Европа, при дървени замъци (мотове и бейли), ровът е ключов – обикновено бил сух, но понякога - и воден, ако имало близка река. Във Византия и Балканите ровове често подсилвали стените на градове и кастели. В Китай и Япония масивни ровове около дворцови комплекси и замъци, понякога многозонни, опасвали крепостните стени. В този период ровът станал първа линия на защита, особено при по-леки стени. В Зрялoто Средновековие (XI–XV в.), в Западна Европа, култов бил „водният ров“ около каменни замъци. Но това било по-скоро за престиж и демонстрация на мощ, отколкото от абсолютна военна нужда. Българските и балканските крепости били обикновено със сухи ровове, често изсечени в скала (пример: Царевец, Червен). Япония развила уникална крепостна система с няколко концентрични рова (външен, среден, вътрешен). В Ислямския свят, рововете били изкопавани пред масивни стени на градове, като Алепо и Багдад. Рововете започнали вече да имат и репрезентативна функция – част от образа на замъка като символ на власт. В Ранното Ново време (XVI–XVII в.), с появата на артилерията, старите високи стени загубили смисъл. При Бастионната система (Италия, Нидерландия, Франция), рововете станали по-широки и плитки, но обграждали ниски и дебели стени. Ровът вече не бил самостоятелна бариера, а част от сложна система с бастиони, равелини и контраескарпи. Променил се профилът: ровът бил по-отворен, по-широк, по-лесен за стрелба с оръдия. В Новото и Най-ново време (XVIII–XX в.), рововете вече служат предимно за обсада и артилерийска защита. В крепостите от XIX в. (например в Прусия и Австро-Унгария), ровът често се комбинирал с бетонни каземати за стрелба по нападателя в него. В XX в., рововете се „връщат“ като противотанкови препятствия (особено през Втората световна война). И днес, в съвременността, ровове не се строят за крепости, но се използват във военното инженерство (примерно, за противотанкови канали); в археологията и туризма (реставрирани ровове около замъци); символично – като елемент на „сигурността“ (понякога около високи съвременни обекти). Ровът започва като символична граница в неолита, превръща се в основна отбранителна бариера в античността и средновековието, а в ново време се интегрира в системата на бастионната фортификация. Неговата ефективност винаги зависи от контекста – срещу колесници и обсадни кули е почти непреодолим, срещу артилерия е само част от по-сложна защита.

Как защитниците на крепостта, поддържали високо ниво на водата? Водните и сухите ровове имат различни принципи на поддръжка и тактическа логика. При водните ровове, източник на вода били най-често реките и потоците. Те били най-сигурният вариант. Ровът се свързвал с близката река чрез канал, а излишната вода се отвеждала с дренаж. Създавали се изкуствени канали. Те често били част от напоителна система (Месопотамия, Китай, Нидерландия). Извличали се подпочвени води – при високо ниво на грунтовите води, ровът сам се пълнел, но това водело до заблатяване. При някои замъци ровът бил направо част от изкуствено езеро или отклонение на река. Техническите решения за поддръжка включвали водозахранващи канали с шлюзове. Те позволявали контролиране на нивото. При опасност от обсади, ровът можело да се напълни по-бързо. Преливници и дренажни шахти предотвратявал преливане и разрушаване на стените. Облицовката на дъното (с глина или камък) служела да задържи вода и да не се отцежда в почвата. Често защитниците извършвали почистване от тиня и водорасли – иначе ровът се заблатявал и ставал бродим. Тактически особености - водният ров спирал всяка обсадна машина – кула, таран, дори артилерията не можела да доближи. Налагало се атакуващите да търсят плавателни средства или понтони, което забавяло обсадата. Недостатък е трудната поддръжка – ако каналът се пресуши, ровът губел смисъл. В Северна и Западна Европа (особено в Нидерландия) това бил практичен избор, заради многото вода, но в по-сухи райони (Балканите, Близкия изток) били рядкост.

Субпериостални импланти    Класификация на зъбните импланти    Цени на зъбните импланти    Циркониеви корони

Сухите ровове по форма и профил биват най-често V-образни или трапецовидни, за да затрудняват изкачването по тях. Някои са много дълбоки и тесни, така че, нападателят буквално „се заклещва“. В по-късните крепости (в бастионната система), ровът е широк и сравнително плитък, за да може артилерията да стреля по врага вътре в рова. Към сухите ровове имало допълнителни укрепления. Палисада или стена от вътрешната страна били използвани, щото нападателят да трябва да се изкачи веднага след слизане. А това било сериозно предизвикателство, предвид защитното облекло и въоръжението. Издигали се контраескарпи (външни откоси), облицовани с камък, за да не може да бъдат подкопавани. Колове, ями, капани правели ровa смъртоносен дори без вода. Тактически предимства на сухите ровове са тяхното лесно изграждане в скалист терен (например, в Царевец, Червен, Белоградчик). Не изисквали поддръжка на постоянен водоизточник. Могли да бъдат по-дълбоки от водните – истински „бариера-каньон“. Позволявали на защитниците да стрелят директно в рова – врагът попадал в „убийствена зона“. Присъщи са им и някои недостатъци. Ако нападателят успеел да запълни рова (с дърва, пръст, кошове), ровът губел своята ефективност. Липсата на вода ги правела по-лесни за преодоляване с време и ресурси. В някои японски замъци рововете били сухи, но толкова дълбоки и облицовани с камък, че нападателите буквално нямало къде да стъпят. Наричали ги karabori (празни ровове).

Клинични случаи с импланти    Върхове в Пирин    Балонен синус    Първи балонен синус

Около рововете винаги е имало легенди, например, че се е практикувало смесване на водата със запалителни или отровни субстанции, агресивни хищни риби и пр., но ако ги разделим на митове и реално документирани практики, картината става доста интересна. Запалителни течности: според митовете, често се говори за ровове, пълни с „горяща смола“ или „нефт“. Реалността е друга - това е практически невъзможно. Огромното количество течност, е трудно за осигуряване. Смолата и нефтът не горят стабилно върху голяма водна повърхност. Те лесно се гасят и се разсейват. Е, има и изключения: византийците използвали „гръцки огън“ (нефтоподобна смес), но като оръжие, хвърляно върху нападателите, а не като пълнеж за ров. Митове за отровни субстанции: ровове, пълни с изпражнения, трупове и отрови. Реалността - има сведения, че при обсади, рововете умишлено са замърсявани – хвърляни са животински и човешки трупове, за да се предизвика смрад, болести и да се обезкуражи врага. Но системно поддържане на „ров с отрова“ не е практикувано. Отровите се разреждат бързо и биха били опасни и за самите защитници (заразена вода, комари, епидемии). Хищни животни (риби, крокодили и др.) в рововете. Според митовете - ровове с крокодили или пирани. В действителност, няма исторически доказателства за системно използване на такива твари. В Европа и Азия климатът и условията не позволяват отглеждане на такива животни. В някои европейски хроники от XV–XVI в., има описания на „ровове с риба“, но всъщност става дума за рибарници – рибата е била важна част от изхранването на гарнизона, а не оръжие. Известно е едно изключение (частично легендарно): в някои индийски и югоизточноазиатски крепости, рововете може да са били свързани с реки, в които има крокодили, но това е по-скоро „природна случайност“, не умишлена стратегия. Истинската ефективност и най-сигурното средство, били чистата вода или сухата дълбока бариера. Всички фантазии за „ровове с отрова и чудовища“ са по-скоро плод на фолклор, легенди и хронистична украса, отколкото реална практика. В Япония рововете често били сухи, но вътре са поставяли заострени дървени колове, прикрити с трева или камъни. И това се оказвало много по-ефективно и лесно за поддръжка, отколкото екзотични идеи с отрови и животни. Ровове, пълни с бодли, колове и капани, е напълно вярно. Това е една от най-ефективните „добавки“ към сухите ровове – напълно реална практика. Кипящо масло, смола или вода са използвани в малки количества, изливани от кули и машикули директно върху нападателите – но никога като пълнеж за ров.

Костни дистракции    Новини от имплантологията    Двуетапно повдигане на синусов под    Синус лифтинг

Основните исторически решения за „незабележимо“ напускане на крепост, когато воден ров пречи, са тесни скрити портали, водни порти и или тайни докове за лодки, подводни, нископрофилни подходи, тайни тунели, преносими или скрити мостчета или лодки. Малки, скрити врати в контурната стена, са проектирани специално за бързи и контролирани операции по напускане или тайно прехвърляне на хора и провизии през ровa. Обикновено са в странични, по-скрити участъци на укреплението, с вътрешна сгъвка от стълби и допълнителни вътрешни врати за сигурност. Това е най-честото средновековно решение. Водни порти и тайни докове, съществували при крепости на река или с големи водни ровове. Правени са укрепени водни порти (прозорци към кея), които давали директен достъп до лодките. Вътрешни малки лодки можели да изведат хора или провизии по вода, понякога без да се привлича внимание (например — известната „Traitors’ Gate“ в Лондон). Този тип изход бил двойно-функционален (достъп и за доставки, и за тайни изходи при нужда). Подводни и нископрофилни проходи, съществували под формата на потопени или ниски мостове и прелези, почти невидими отдалеч. В някои случаи се използвали тайни тунели, които водели от вътрешността, под рова към външни точки, понякога на значително разстояние. В исторически случаи, има описания на дълги „скрити“ проходи, използвани за бягство или за внезапни нападения от вътрешността. Преносими, скрити мостчета, лодки и канализационни или дренажни отвори, защитниците ползвали при краткотрайна нужда. Или са разчитали на големи канали/водостоци, които могат да послужат като скрит изход. Преносими дървени мостчета, надувни лодки и салове също вършели работа. Всички тези решения изисквали добро планиране, скриване на отворите, маркировка на своите, капани за противниците, заключващи механизми и т.н. Иначе „тайният“ изход можел да стане уязвим и да бъде открит. Водните порти често били прикривани от високи стени. Влагата и оттичането били проблем при тунели под рова. Исторически известни решения включвали дренажни канали и изпомпване, но тези елементи често се разпадали с времето.

Интересно, дали са съществували подводни проходи, от крепостта през водния ров до безопасна суша? През тях биха могли да излизат куриери, воини; да се доставя вода и боеприпаси. Подобни съоръжения наистина са съществували в различни крепости през Средновековието, макар и не навсякъде. Те обикновено се наричали тайни изходи или тайни входове и имали няколко основни функции. Презтях се осъществявали евакуация или излаз на куриери. Те позволявали малки групи воини да напуснат крепостта незабелязано, за да търсят помощ или да направят внезапни нападения. Такива тунели се правели и по друга причина - заради достъпа до вода. В много крепости, особено край реки или езера, изграждали тайни коридори до водоизточниците, за да не бъде водата отрязана при обсада. При продължителни обсади, през тях можело да се внасят ограничени количества храна, оръжия или да се получават и изпращат съобщения. Архитектурно, тези проходи често били сводести тунели под стените, иззидани от камък; сводове или галерии, които излизали в самия ров или в реката. Били укрепвани с железни решетки и капаци, за да не могат да се използват от врага. В българската практика крепости като Царевец (във Велико Търново) имат документирани тайни изходи към р. Янтра. Във Видинската крепост „Баба Вида“ има сведения за подземни входове, някои от които вероятно достигали Дунав. Част от тях днес са затрупани или разрушени. В Западна Европа подобни водни проходи са добре проучени – напр. в замъци по Рейн или в Чехия. Тези съоръжения обаче рядко били удобни за масово движение – най-често позволявали преминаването на един човек или малка група. Основното им предимство било секретността и връзката с вода, което било решаващо при дълга обсада.

Костна пластика    Контакт с авторите на портала    Зъбен имплант    Базални импланти - обективен анализ

Общоевропейският модел на тайните водни проходи комбинира военно инженерство, архитектура и изобретателност в условия на обсада. В почти всички случаи от Европа, тайните проходи, свързани с вода, имат три роли: 1. Достъп до вода – най-важното. При обсади често врагът се стреми първо да пресече водоснабдяването. 2. Излаз на куриери или малки отряди за връзка със съюзници или за внезапни нападения. 3. Внасяне - изнасяне на хранителни и боеприпаси, макар и ограничено, особено нощем. Това били сводести галерии от камък. Най-често били тесни (0.5–1 м ширина), със стръмен наклон, за да се оттича водата. Имали изход под нивото на водата, прикрит от реката или рова. Нерядко имало подводен портал, затворен с решетка или масивна врата. В по-дългите тунели се срещали вентилационни шахти. Били тайно разположени. Изходите били добре замаскирани зад растителност или под повърхността на водата. Замъкът Карлщайн в Чехия има таен проход към река Бероунка, използван за снабдяване с вода. Замъкът Бечов, също в Чехия, е известен с подземни водни галерии. По долината на Рейн много рицарски замъци имали тайни изходи към реката. Най-често тесни, за да може само един човек с кобилица да пренася вода. В някои крепости тунелите водели не до самата река, а до кладенец в скала, защитен отвън. В Шато Гайар (Нормандия), построен от Ричард Лъвското сърце; има известен таен изход към р. Сена, през който обсадените опитали да избягат. Множество замъци в долината на Лоара имат изсечени в скалата водни галерии. Замъкът Дувър е известен с огромната си система от подземни тунели, някои свързани с морето. По-малки крепости в Уелс имат проходи към реки или кладенци. Освен в България (Царевец, Баба Вида, Червен), подобни водни тайни ходове се срещат в Сърбия. Белградската крепост има изходи към Сава и Дунав. В много византийски крепости имало тайни врати към водата. Те преобладаващо били тесни и трудни за преминаване. Почти никога не позволявали прехвърляне на войски, а само на отделни хора. Винаги съществувала опасност от откриване. Ако врагът разберял за изхода, можел да проникне или да го блокира. Понякога главната опасност били наводненията. Някои проходи се пълнели с вода при високи води на реката. Това не са били „тунели за спасение на цяла армия“, а по-скоро скрити, стратегически канали за оцеляване и връзка със света при продължителна обсада.

Диоден лазер    Базални импланти - какво представляват    Принцип на солидарността    Силиконови гръдни импланти

Интересно е, дали има случаи в световната практика, когато от ров на крепост била съзнателно изпускана водата, за да удави атакуващия противник. Водните ровове около крепостите, обикновено имали пасивна функция – да пречат на противника да стигне до стените и да използва обсадни кули или тарани. Те рядко били проектирани така, че да се „изпуска“ вода в посока на врага. Причината е проста: хидравличният контрол е труден. Повечето ровове били захранвани от реки или изкуствени канали и не можели да „изливат“ голям обем вода наведнъж. Съвсем различно е съзнателното наводняване като защита. В Нидерландия прочутата система „Waterlinie“ (от XVII–XIX в.), можела да залее с вода цялата местност при опасност, за да стане непроходима за врага. Това вече е „военно наводняване“, и то - в голям мащаб, а не от рова на замък. Има сведения за контролирани шлюзове в средновековните замъци по Рейн и в Брабант, които позволявали временно да се покачва нивото на рова, или да се пренасочва вода към нападателите. Но това по-скоро само ги затруднявало, отколкото да ги „удави“. В някои арабски и индийски крепости рововете били свързани с резервоари. Имало механизъм да се пуска вода изведнъж, но целта пак била, да се затрудни преминаването, а не буквално да потопи вражеската армия. Китайски крепости често използвали канали и реки, за да заливат подстъпите към стените – например при обсади на градове по Жълтата река. Асирийци и вавилонци са използвали водата като оръжие – пренасочвали реки, за да подкопават стени или да наводняват лагери на противника. Това е по-скоро „хидравлична война“, отколкото „ров, изпуснат нарочно“. Има римски примери за пренасочване на реки, за да се залее позицията на врага. Исторически няма известни достоверни случаи, в които само от рова да се е изпускала вода и да е удавила обсадна армия. Обемът на рова е твърде малък, за да се получи „потоп“. Контролът върху водата е труден без модерни шлюзови системи. Най-много да се постигне изненадващо заливане на окопи, което да убие малка група сапьори, но не цяла армия. Но понякога и намокрянето на барута може да реши изхода от битката. Има свидетелства, че при подкопаване (тунели под стените) от страна на нападателите, защитниците пускали вода в тях, за да ги удавят или изгонят. Това е локално, но реално използвано. В някои крепости (например византийски и арабски) имало система за изливане на вряла вода или катран от бойници – но това вече е друг тип „водна защита“.

Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти    Поставяне на зъбни импланти

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Карцином на кожата