Крепостни кули и стени

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

И крепостта при Белоградчишките скали е уникална с вида си

Гениално вписване на естествения релеф в защитената крепост

В България има множество запазени и възстановени крепостни кули, които са важна част от средновековното ни наследство. Кои са най-известните крепостни кули в България и защо? Нека видим някои от най-известните: Балдуиновата кула (Царевец, Велико Търново). Това е една от най-емблематичните кули в България, свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин I Фландърски след битката при Адрианопол през 1205 г. Възстановената кула е част от крепостта Царевец и предлага панорамна гледка към града. Кулата на Мешчиите (Видин). Разположена в близост до крепостта „Баба Вида“, тази отбранителна кула е част от укрепителната система на Видин, строена през XIV век. Запазена е в много добро състояние и е ценен пример за средновековната отбранителна архитектура. Кръглата кула (Несебър). Несебър е обект на ЮНЕСКО, а тази кула е част от крепостните стени на стария град. Отличава се със своята кръгла форма, което е рядкост за българските крепости. Останките й са добре запазени и дават представа за мащаба на средновековната отбрана на града. Крепостната кула на Червен (до Русе). Червен е един от най-значимите военни и административни центрове на Второто българско царство. Кулата е отлично запазен пример за укрепление от XIII-XIV век. От кулата се разкрива красива гледка към каньона на река Русенски Лом. Кулата в Кюстендил (Пирговата кула). Това е средновековна отбранителна кула от XIV век, вероятно свързана с местен болярин. Каменната конструкция е добре реставрирана и служи като исторически паметник. Кулата на Хисаря (Ловеч). Част от крепостта, свързана с борбите на цар Иван Шишман срещу османците в края на XIV век. Възстановени части от стените и красива панорама към Ловеч. Тези крепостни кули са важни паметници на българската история и култура, като много от тях са туристически атракции с голямо значение за средновековното ни минало.

Рискове в имплантологията    Антибиотици в имплантологията    Циркониеви надстройки    Абатмънт

"Камилите" в Хисаря също са култова композиция

Респектиращ крепостен зид и порта

В мирно време крепостните кули не са ли били излишни? За какво са били ползвани? В мирно време крепостните кули са имали няколко важни функции: те са служели за наблюдателни постове. Използвани са за наблюдение на околността и ранно предупреждение при приближаваща опасност. Разположени на стратегически високи места, те позволявали добър обзор на пътища, реки и проходи. В тях са разполагали складове за оръжие и припаси. Вътрешността на кулите често е била използвана за съхранение на оръжия, стрели, барут (по-късно) и други бойни припаси. В някои случаи са служили и за хранилища на зърно, сушени храни и вода, което е било полезно при обсада. Имали са дори жилищна функция. В някои случаи висшестоящи военни, боляри или управители са използвали кулите за временно или дори постоянно пребиваване. Кулите често са имали няколко етажа, като най-горните са служили за жилищни помещения. Кулите били много подходящи места за затвори и тъмници. Някои кули са ползвани като затвори или места за задържане на пленници и нарушители. Балдуиновата кула в Търново е известен пример, свързан с пленничеството на латинския император Балдуин I. Имали са дори административни и представителни функции. В някои случаи кулите са били използвани като административни центрове, където местните владетели или управители са провеждали събрания и вземали важни решения. Често изпълнявали религиозни и ритуални функции. Някои кули са имали малки параклиси или молитвени помещения, където гарнизонът можел да извършва религиозни ритуали. Крепостните кули не са били просто защитни съоръжения, а многофункционални структури, които са допринасяли за управлението и сигурността на крепостите дори в мирно време.

Долночелюстен канал    Конична връзка    Морзов конус    Имедиатно имплантиране

Римският период с неизбежните червени тухли

Арка на порта

Крепостите във Видин, Белоградчик, Червен и други български земи били изграждани през различни епохи – от Античността до Османския период. Те са строени основно с квадрова и смесена зидария, често с хоросан и вътрешен пълнеж за по-голяма здравина. Видин – Баба Вида, е единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Основите са положени още през Римската епоха, но основната конструкция датира от XIII–XIV в. Строителната техника е квадрова зидария – добре издялани каменни блокове, споени с хоросан. Вътрешността на стените е запълнена с по-дребни камъни и варов разтвор за здравина. Кулите са масивни и се разполагат по ъглите на крепостта. Белоградчишката крепост е уникална с това, че е изградена сред естествени скални образувания, използвани като естествена защита. Строителната техника е смесена зидария – редуване на каменни блокове и тухли. Дебели крепостни стени (над 2 метра), които са частично вкопани в скалите. Османският период добавя подобрения, включително бойници и допълнителни укрепления. Червен е един от най-важните военни и административни центрове на Второто българско царство (XII–XIV в.). Строителната техника, която била ползвана, е нареждане на дялани каменни блокове, особено при ъглите и вратните кули. Също и смесена зидария – комбинация от камъни и тухли в горните части на стените. Крепостта има добре организирана водоснабдителна система и отбранителни кули. Търново – Царевец и Трапезица. Главните крепости на Второто българско царство. Строителна техника: масивни крепостни стени с квадрова зидария. Вътрешни кули, дворци и църкви, изградени със смесена зидария. Използване на естествени хълмове за укрепление. Общи характеристики на крепостните зидове в българските земи: дебелина на стените: 2-4 метра, за да устоят на обсади; основен материал: дялан варовик, гнайс, гранит и тухли; ъглови укрепления: квинтери (големи камъни) за стабилност; вътрешен пълнеж: по-дребни камъни и хоросан, което подобрява здравината.

Вътрекостни импланти    Биологична връзка    Сулкусформери    Цикатризиращи винтове

Крепостта Баба Вида е най-запазената средновековна крепост в България. Тя е единствената напълно запазена средновековна крепост и една от най-значимите укрепителни съоръжения в Северозападна България. Разположена на брега на река Дунав, във Видин и има уникална отбранителна архитектура, характерна за Второто българско царство. Има Римска основа: в района първоначално е съществувало римско укрепление (Бонония). Средновековното изграждане - основната част на крепостта датира от IX–X в., а разширенията са направени през XIII–XIV в. Владетели: Баба Вида е била основна резиденция на Иван Срацимир (1371–1396), последния владетел на Видинското царство преди османското завладяване. В Османския период е приспособена за гарнизонна крепост и използвана до XIX в. Основни характеристики на архитектурата и строителната техника: Двойни крепостни стени; външна стена (дебелина 2 м) с бойници и кули; вътрешна стена (дебелина 4 м) с отбранителни съоръжения. 9 бойни кули (кръгли и правоъгълни). Главна порта: разположена на западната страна, защитена с подвижен мост над ров. Ров: дълбок ров около крепостта, първоначално пълен с вода от Дунав. Основната строитела техника, е квадрова зидария. Основните стени са изградени от големи дялани каменни блокове, добре подредени с минимални фуги. Вътрешният пълнеж представлява смес от камъни, тухли и хоросан, която придава здравина. Ъгловите квинтери са големи каменни блокове на ъглите за укрепване. Готически и византийски елементи: арки, бойници и тухлени детайли. Отбранителните съоръжения са изградени от дебели стени – устойчиви на обсади и артилерийски удари; ров – допълнителна преграда срещу нападатели; бойници и машикули – отвори за изливане на гореща смола или вода; кули – стратегически разположени за защита от всички страни. Крепостта е главен отбранителен пункт на Видинското царство през XIV век. Превърната е в османски гарнизон след 1396 г. Използвана като военна крепост до края на XIX век. Днес - туристически обект и културна забележителност. Баба Вида е уникална с това, че никога не е била напълно разрушена, което я прави най-добре запазената средновековна крепост в България. Нейната архитектура, отбранителни съоръжения и историческа стойност я превръщат в важен символ на средновековната българска военна архитектура.

В крепостта Баба Вида освен стандартните правоъгълни и кръгли кули има и една осмоъгълна (октагонална) кула, която е уникална за укрепителната архитектура на крепостта. октагоналната кула е с осмоъгълна форма, което я отличава от останалите кули в крепостта. Намира се във вътрешната част на крепостта, като е част от укрепителната система. Вероятно е изпълнявала наблюдателна и отбранителна роля. осмоъгълната форма е по-устойчива на удари от топове и обсадни машини, в сравнение с правоъгълните кули. Възможно е да е била използвана и като команден пункт за отбраната на вътрешната крепост. Изградена от добре дялани каменни блокове с хоросанова спойка. Възможно е да е част от по-късни средновековни разширения. Има бойници за обстрел на врага. октагоналната форма позволява по-добро разпределение на натоварването – осмоъгълната форма осигурява по-голяма стабилност срещу удари. По-добра видимост – повече ъгли означават по-добър обсег за наблюдение. По-голяма устойчивост на обсади – атакуващите трудно намират "мъртва зона" около кулата. осмоъгълната кула в Баба Вида е уникална за българските крепости и показва напредничаво отбранително мислене. Нейната геометрия и конструкция подобряват защитата и устойчивостта на крепостта срещу обсади.

Лицево-челюстна хирургия    Аналози и трансфери    Имплантологични видеоклипове    Предимства и недостатъци на имплантите

Стените и кулите били съоръжения и атрибути, най-често вграждани в крепостните стени; не веднъж и дваж доказвали своите предимства и качества през вековете. Крепостните стени са повече от нареден камък. Те включвали редица елементи, проектирани да осигурят максимална защита срещу враговете. През вековете тези елементи са се усъвършенствали и приспособявали към новите заплахи и технологии. Ето няколко от най-често използваните и доказали своята ефективност отбранителни съоръжения: Кули. Кулите са осигурявали стратегически предимства за наблюдение и стрелба. Обикновено са били разположени на равни интервали по стените, в ъглите и над портите. Височината е давала възможност за по-добро наблюдение и защита. Позволявали са на защитниците да стрелят под ъгъл, покривайки по-голяма зона. Балдуиновата кула е една от най-прочутите крепостни кули в България. Тя се намира в крепостта "Царевец" във Велико Търново и е обвита в легенди, свързани с кръстоносците. Според преданието, в тази кула е бил затворен и по-късно е починал латинският император Балдуин I Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Именно тази легенда я прави толкова известна и символ на българската средновековна мощ. Други известни крепостни кули в България: Кулата на Цар Иван Шишман (Никопол) – свързана с последните дни на Второто българско царство; Кулата на Баба Вида (Видин) – част от най-добре запазената средновековна крепост у нас; Крепостната кула в Червен – висока и добре запазена кула в крепостта Червен, близо до Русе; Крепостните кули на Асеновата крепост – емблематични за българското Средновековие. Всички тези кули имат своята историческа значимост, но Балдуиновата кула остава най-емблематичната, заради легендата за пленения император и мястото й в крепостта Царевец, която е сърцето на средновековна България.

Платове се тъкат в различни комбинации на влакното, като така се получават желаните качества - тип "Рибена кост" при дънките Вранглер и мн. др. Но как се редят камъни в стена? Как се хващат ъглите? Реденето на камъни в стена зависи от вида на зидарията – суха зидария, класическа зидария с хоросан или декоративна облицовка. Основните техники за подреждане и свързване на камъните включват ломена зидария – ползват се камъни с неправилна форма, които се напасват един към друг; правоъгълна зидария – камъните са дялано оформени и се редят в хоризонтални редове; циклопска зидария – използват се големи неправилни камъни, които се вграждат плътно; суха зидария – камъните се редят без спойка (хоросан), като тежестта и триенето ги задържат стабилно. Как се хващат ъглите на каменна стена? При зидария с хоросан, ъгловите камъни (квинтери) са по-големи и по-здрави, за да осигурят стабилност. Подреждат се шахматно, като всеки следващ ред застъпва предходния, за да се осигури връзка между двете стени. По възможност камъните на ъглите са с равни ръбове, за да създадат прав и стабилен ъгъл. При суха зидария, големите камъни се поставят в ъглите, като зад тях се подпира по-малък камък за стабилност. Принципът на „ключов камък“ (с клиновидна форма) може да се използва за заключване на конструкцията.

Първи имплант от системата Implantium    Базални импланти - информация    www.tourinfo-bg.net    www.bg-tourinfo.eu

Концептуално погледнато, крепостните стени са защитавали зоната на комфорт на обитателите зад стените. Те са давали относително висока сигурност. Как това се е отразило на живота зад стените? Нека опитаме да проследим, кои са най-добрите примери в световен мащаб за развитие на обществени отношения в чертите на крепост и стени? Животът зад крепостните стени наистина е бил силно повлиян от физическата защита, която те осигуряват. Тази защитена среда е създавала усещане за сигурност, но същевременно е поставяла ограничения, които са оформили социалните, икономическите и културните отношения в тези общности. Ето как крепостните стени са се отразявали на живота зад тях и някои известни примери: Зад стените на крепостта се създавала собствена, уникална социална организация. Пространството зад стените е било ограничено, което е довело до строга социална йерархия. Най-привилегированите (благородници, военни) често са живеели в центъра на крепостта, докато обикновените хора са били по-близо до стените. Структурата на обществото била рязко отчетлива. Постоянната заплаха отвън е насърчавала общностния дух и колективната защита, сплотеността. Хората са работели заедно, за да поддържат стените, запазват запаси и организират защита. Икономиката се изразявала в концентрация на пазарни центрове. Крепостите често са били търговски хъбове, привличащи търговци и занаятчии. Съществувала е обаче ресурсна зависимост. Жителите са разчитали на селското стопанство извън стените, което е налагало балансиране между сигурността и достъпа до ресурси. В областта на културата и религията, църквите и храмовете, другите религиозни сгради, често са били в центъра на крепостите, като място за духовна подкрепа и убежище. Поради наличието на търговци и пътуващи, зад стените се развивали изкуства и занаяти, осъществявал се непрекъснат културен обмен. Ограниченото пространство често е водело до пренаселеност, а това – до проблеми със санитарията и болести. Архитектурните решения най-често били в полза на компактното строителство, което е било необходимо, за да се използва ефективно наличното пространство. Има редица примери за успешно развитие на обществата зад крепостни стени. Йерусалим (Израел) е един от най-старите градове с крепостни стени. Въпреки нападенията и обсадите, той е успял да се превърне в религиозен и културен център за три основни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Стените на Стария град и днес символизират общността и историята на този регион. Константинопол (днешен Истанбул, Турция), е пример за град-крепост, който векове наред е издържал обсади благодарение на масивните си Теодосиеви стени. Градът е бил център на Византийската империя, а зад стените му са се развили изкуства, архитектура и християнска култура. Каркасон (Франция) е средновековен укрепен град, който днес е пример за отлично запазена крепост. Каркасон е бил ключов търговски и стратегически център, известен с процъфтяващия си живот въпреки честите конфликти. Великата китайска стена (Китай). Докато самата стена не е заобикаляла населени места, тя е защитавала цели региони и е позволявала развитието на селското стопанство, културата и търговията в тях. Дубровник (Хърватия). Известен като „перлата на Адриатика“, укрепеният град е символ на просперитет и устойчивост. Въпреки постоянните морски заплахи, Дубровник е бил търговски и културен център в региона. Крепостните стени са били не само средство за защита, но и фактор, който е оформял обществото зад тях. Те са създавали безопасна среда за развитие на културата, икономиката и обществото, но също така са поставяли физически и социални ограничения. Най-добрите примери, като Константинопол и Дубровник, показват как защитата и просперитетът могат да съществуват заедно, дори в условията на постоянна заплаха.

Българските земи са разположени на кръстопът между континентите Европа и Азия, което ги прави стратегически важни. Много от крепостите са били построени на труднодостъпни места (хълмове, планински проходи, брегове на реки), за да осигуряват контрол върху важни маршрути. По време на османското владичество някои от старите крепости са били използвани, ремонтирани или разширявани от османците за техни военни нужди. Въпреки че икономическото развитие в българските земи може да е било по-ограничено в определени периоди, защитата от външни нашествия е била критична. В много случаи дори местните общности са участвали в строителството на укрепления, за да осигурят сигурност. Крепостите са били не само военни обекти, но и символ на властта и престижа на владетелите. Някои от тях, като Царевец, Белоградчишката крепост или Баба Вида, днес са емблематични паметници на българската култура. Накратко, крепостите по нашите земи са плод на историческата сложност и взаимодействието на различни култури и цивилизации, които са оставили траен отпечатък върху региона. Това разнообразие е ценен елемент от българското културно наследство. Най-известната кула в крепост, като че ли е Балдуиновата кула. Балдуиновата кула безспорно е една от най-известните, тъй като е свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин (1205 г.). Въпреки че тя е символично възстановена в по-късно време, нейната историческа и културна стойност остава значителна.

Травми на зъбите    Дентални импланти    www.bg-tourinfo.net    Зъбни импланти

www.bg-tourinfo.info    www.see-bulgaria.net    www.see-bulgaria.info    Крепостта във Видин

Иглолистни дървета    Хвойна    Имплантати Superline    Видеоклип за открит синус

Пациенти за импланти    Импланти в блок    Мини импланти    Екстраорални импланти

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Поставяне на импланти    Папиломи