Язовирът е хидровъзел, който се състои от язовирна стена, водохранилище и водовземни, изпускателни, преливни и т.н. хидротехнически съоръжения. Намира широко приложение в райони, където колебанията на речния отток са големи и се налага регулиране според нуждите от вода за напояване, водоснабдяване, производство на електроенергия и т.н. Понякога язовирите играят роля на бариера при опасност от наводнение при речно пълноводие.
Подпочвени води Язовир Калин Водната палата
Преди 1944 г. в България са построени едва два малки язовира - язовир " Калин" и "Златна панега". Започнато е и строителството на язовир "Бели Искър". След идването на т.нар. Народна власт на 09.09.1944 започва строителство на язовири с бясна скорост под мъдрото ръководство на Братския Съветски съюз - все пак е имало и някаква полза от идването на комунизма. Според исторически данни до 1966 година са завършени или са в строеж 35 язовира с общ обем 5.147 милиарда кубични метра (или 5.147 кубични километра). За сравнение обемът на Черно море е 520 000 кубични километра - човекът все още трудно може да се мери с природата като мащаб на своята дейност.
Язовирната стена е може би най-важният елемент от язовира. Тя прегражда коритото, събира се вода от един или няколко водизточника и се образува язовир. Срещат се няколко вида язовирни стени: според вида на строителните материали има земни, каменни, масивни (бетонни) и стоманобетонни, а според конструкцията им - гравитачни, дъгови, контрафорсни и куполни. Земните язовирни стени са насипи от почви с трапецовидно напречно сечение, широки по короната 3 - 6 м. и с наклон 1/2 до 1/4 в зависимост от статичните и филтрационни условия. През тях не се допуска водопреливане; преливните и водоотвеждащи съоръжения се разполагат встрани от стената. Според състава на почвата и нейното разположение в стената язовирните стени се делят на еднородни, разнородни и смесени. При еднородните за изграждането се използва почва с еднакъв състав - глинесто - песъчлива или песъчливо - глинеста. Разнородните се изграждат от различни материали, включително и чакълести, а смесените се състоят от няколко пласта. Разнородните язовирни стени се състоят от носеща и водонепропусклива част. Откосите откъм водната страна са защитени откъм водната страна с каменна или железобетонна броня, а откъм въздушната страна се предвиждат дренажни устройства за защита на откоса от филтриращата през тялото на стената вода. Според начина си на изграждане язовирните стени биват земнонасипни (почвата се натрупва в сухо състояние) и намивни (строителният материал е смес от почва и вода). Земните язовирни стени са известни хиляди години преди Новата ера в Египет, Индия и Месопотамия. Те намират широко приложение и до днес, тъй като се изграждат от практически безплатни материали, които се намират на самото място или в близко съседство. С развитието на строителната техника вече има техническа възможност да се изграждат земни язовирни стени със значителна височина - около и над 100 метра.
Каменните язовирни стени също имат трапецовидно напречно сечение и в зависимост от състава на материала и начина на полагането му се делят на насипни, полунасипни, от суха каменна зидария, смесени и масивни (от каменна зидария и разтвор). Насипните язовирни стени се състоят от тяло - то съдържа насипан камък и противофилтрационно устройство (екран от стоманобетон или стомана). Вътре в самата стена се разполага ядро от бетон или диафрагма от стоманобетон. При полунасипните язовирни стени частта откъм водната страна е изградена от зидария или бетон. Язовирните стени от суха зидария имат същото устройствно, само че камъните се подбират и подреждат ръчно, поради което обемът на стената е значително по-малък (до 30 - 40 %) от обема на тялото на насипните стени. Смесените язовирни стени се изграждат в горната си част от песъчливо - глинеста почва (тя изпълнява ролята на екран) и каменен насип в долната си част. Към този тип могат да се причислят и стените от насип и бетон.
Масивните гравитачни язовирни стени са хидротехнически съоръжения от бетон или каменна зидария с циментов разтвор. Напречното им сечение е триъгълник, чиито връх лежи на най-високото водно ниво на язовира. Ширината на основата на триъгълника е от 0.70 до 0.85 от височината му. Към триъгълната форма се прибавя и корона, която се използва за движение по стената при нейната експлоатация, а може да служи и за път. За да не се образуват пукнатини от температурните разширения или при слягането на бетона, се налага разделяне на стената на блокове или залагане на фуги. Откъм водната страна се устройва вертикален или хоризонтален дренаж. Този тип язовирни стени са едни от най-разпространените поради почти неограничените възможност за височината им. В България първата по-голяма масивна язовирна стена е построена за периода 1939 - 1946 при язовир "Бели Искър". В план масивните язовирни стени биват праволинейни и криволинейни.
При дъговите язовирни стени хоризонталните сили се предават встрани в бреговете. Затова те са по-тънки от гравитачните и обемът им е от 1.5 до 3.5 пъти по-малък, но стойността на един кубичен метър бетон при тях е значително по-висока. Тази конструкция намира приложение само когато бреговете са изградени от здрава компактна скала и отношението на дължината на короната към височината на стената е предимно в границите от 0.5 до 3.5.
Стоманобетонните язовирни стени се делят на многодъгови (контрафорсни), куполни и тип Амбурзен. Многодъговите се състоят от стоманобетонни сводове, чиито оси са наклонени към хоризонта под ъгъл от 45 до 68 градуса. Сводовете се свързват в областта на опори (контрафорси), които поемат натиска на водата и го предават в основата. Разстоянието между контрафорсите е от 12 до 18 метра. Дебелината на сводовете е 30 - 40 сантиметра при върха и 1.3 - 2.0 метра в основата. Дебелината на контрафорсите зависи от дебелината на свода в ключа. Куполните язовирни стени са дъги с двойна кривина. Разстоянието между контрафорсите достига до 55 метра при стени с височина 75 метра. Сложността при изпълнението на тези стени е по-голяма и поради това те не са толкова разпространени. Най-разпространените стоманобетонни стени са тези от типа "Амбурзен". Те се състоят от отделни опори през разстояние от 5 до 12 метра и стоманобетонни плочи. Наклонът на опорите (контрафорсите) е от 30 до 45 градуса откъм водната страна и от 70 до 80 градуса откъм въздушната страна. Дебелината на плочата е 20 - 25 сантиметра в горния край и се изменя пропорционално на квадратния корен от височината на напора на водата. Контрафорсите имат дебелина 1/10 - 1/20 от височината на напора.
В язовирното строителство намира приложение и стената от типа "Ньоцли". Тя се състои от отделни бетонни опори, оформени откъм водната страна във вид на глави. Такива язовирни стени се изграждат по-лесно и се избягва употребата на стомана. Невероятно, но факт: в края на шестдесетте години на двадесети век България е била на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени. Все пак от грандоманията на тогавашните управници е имало и някаква полза - всички изградени тогава язовирни стени функционират и до днес.
Микроязовирът е водоем, образуван чрез заприщване на естествени форми на релефа - долове, оврази, малки реки и потоци, водите на които се използват за напояване, водоснабдяване и т.н. нужди. В категорията на микроязовирите спадат изкуствени водоеми с височина на язовирната стена не повече от 10 - 12 метра и обем до 8 - 10 милиона кубични метра. Микроязовирите служат за сезонно или многогодишно регулиране на местния отток. Преградните стени на микроязовирите се състоят предимно от земна маса, имат напречно сечение на трапец. Те са еднородни или с ядро и екран. При еднородните стената е от водонепропусклива песъчливоглинеста почва, а при стените с ядро в сърцевината се разполага бетон, глина или стоманобетон. Откосът откъм водната страна се заскалява (ама термини използват хидроинженерите!), а откъм въздушната се затревява. Микроязовирите са важна съставна част от комплекса мероприятия за подобряване на природните условия в равнините и в районите с периодични засушавания, каквито в България има доста. До 1963 година в България са били построени около 2000 микроязовира, а напояваната от тях площ достига един милион декара. Водите на микроязовирите се използват и за водоснабдяване, птицевъдство и рибовъдство - всеки микроязовир е притегателна точка за рибарите.