Али Ботуш

Планини в България    Славянка    Пирин    Байкушевата мура    Информация за планината Беласица    Рила    Александра    Мелник

Според легендата в района на планина "Славянка" през турско време върлувал местният войвода Илия (Али). Въпросният хайдутин се отличавал с голяма физическа сила и бил много смел - нещо като Терминатор. В крайна сметка обаче бил заловен от властите и предаден на съд пред местния бей. Беят бил слушал много за проявите на Али и в общи линии бил склонен да прояви известна милост към разбойника. Поради това казал следното: "Нямам власт да ти подаря живота. Затуй ще ти дам един шанс да спечелиш свободата си!" Напълнили ботушите на хайдутина с врящ катран, обули му ги го пуснали на свобода да тича. Тичал Али, успял да дотича до най-високия връх на планината и там издъхнал - верояно от тежки изгаряния на долните крайници, които водят до термичен шок, съчетан със загуба на съзнание поради силната болка. Оттогава планината носи името Алиботуш в чест на юначния хaйдутин; през 1955 година, една година преди историческия Априлски пленум на ЦК на БКП, планината е преименувана на Славянка - вероятно с пропагандна цел на последвалия около 30 години по-късно Възродителен процес. Освен планината, същото име е носел и нейният най-висок връх - в момента обаче той е наречен Гоцев връх на името на революционера Гоце Делчев. Върхът е висок 2212 метра - точно колкото е максималната дълбочина на Черно море. Ако връх Али Ботуш се постави в най-дълбокото място на Черно море, неговата най-висока точка (където в момента има каменна пирамида) ще се плиска от морските вълни.

По времето на тоталитаризма връх Али Ботуш беше преименуван на Гоцев връх - наречен е така на името на македонския революционер Гоце Делчев. Това се случва тъй като през онези времена не се гледаше с добро око на турскоезичните имена на върхове, села, реки и други географски обекти. Точно през Гоцев връх преминава границата между България и Гърция - също по времето на тоталитаризма това беше най-строго охраняваната граница на страната, тъй като на практика това си беше граница между Източния и Западния лагер и много политически емигранти преминаваха именно от там в търсене на Свободата. В сравнение с границата ГДР - ГФР обаче, границата между България и Гърция се охраняваше доста по-слабо; поради това много източногерманци идваха уж на туристическа обиколка в България, докато в един светъл ден не се озоваваха в Гърция. От там вече свободно се придвижваха към ФРГ. Не един и двама такива бегълци обаче са си намерили смъртта на гръцката граница, тъй като и българските граничари стреляха на месо. С идването на промените от 10.11.1989 година ситуацията се промени - постепенно граничните заграждения бяха демонтирани и армията спря да убива хора. През 1994 година обаче с подписването на Шенгенското споразумение трафикът на хора отново се активизира - различни икономически емигранти започнаха да напускат страната в посока Гърция, най-вече за да берат портокали и да гледат гръцки баби.

През 1951 година в най-високите части на планината Славянка е обявен резерватът "Алиботуш". Впоследствие резерватът е преименуван на "Славянка", но и днес в специализираните среди това название така и не е успяло да се наложи и се говори за резерват с името Алиботуш. Ето защо именно в тази секция на нашия сайт ще дадем основна информация за резервата, а и за да си подобрим SEO - оптимизацията, да привлечем повече посетители и да ни платят повече за реклами. Та резерватът Алиботуш е признат за биосферен малко след обявяването си, заема площ от 1628 хектара и буферна зона от 701.3 хектара в горския му фонд. Резерватната територия е разположена на надморска височина от 1140 до 2212 метра, т.е. до височината на Гоцев връх.

www.dentalimplants.bg    Зъбни импланти    Пирин    Славянка    Рила планина    Планини в България    Антим Първи    История на Видин

www.ralev-dental.com    www.bg-dentist.com    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.eu    www.ralev-dental.bg    www.simeonov.ws    www.ralev.ws

Алиботуш

Нагоре в посока към Гоцев връх е тичал Али в последния си спринт. Опитахме нещо подобно с раници на гърба, но резултатите бяха направо отчайващи - след около 30 - 40 метра се яви тежък задух, съчетан с голяма тежест в долните крайиници и невъзможност да се продължи нагоре към върха. Бързо се отказахме да се надпреварваме с хайдутина Али...

През пролетта поради голямата надморска височина планината Али Ботуш задържа сняг - понякога до месец април или началото на май

Снимка на планината Али Ботуш. Вдясно се вижда най-високият връх - Гоцев връх, който беше описан по-горе. Вляво се вижда вторият по височина връх в планината - Голям Царев връх, който е висок 2183 метра. Общо взето други върхове в Славянка няма - като изключим Шабан връх, който е разположен малко вдясно от Гоцев връх и е висок 2195 метра. Снимката е направена от околностите на град Мелник; отлична видимост към планината Али Ботуш има от Роженския манастир.

Южен Пирин - най-ниската част на планината, която свързва Славянка и Среден Пирин

Върху западния хребет на планината гръцки инвеститори са изградили вятърен парк. Условията за производство на електроенергия от вятър там са идеални - открито е и духа целогодишно. Вятърът се засилва чак от Витоша, преминава покрай Рила и Пирин и спира върху западния склон на Славянка (Али Ботуш). Много близо в южна посока се намира Бяло море, което също оказва влияние върху ветровете.

В началото на месец май снегът започва да се топи - вижда се как горната част на билото вече е оголена. Все пак склонът на на снимката е северен, което означава че снегът там се разтопява по-трудно. В повечето български планини на надморска височина 2500 - 2900 метра през май има сняг; има и снежна покривка през юни, но само в сенчестите части. На доста места има преспи, които се задържат целогодишно - например в Казаните в Пирин.

В началото на месец юни върху Али Ботуш вече няма никакъв сняг