Видин - централният площад

Видин - централният площад с паметникът на Бдинци

Град Видин - централният площад с паметникът на Бдинци

copyright© by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Лицево-челюстна хирургия    Aсептика и антисептика    Карцином на кожата

Продължение от предишната страница, където може да прочетете началото на тези бележки. Евлия Челеби започва описанието на града с крепостта. Определя я като важно и значимо място. Това свидетелства за значението, което й отдава централната власт. Именно тя откроява мястото на Видин сред останалите градове. В споменатия руски пътепис от 60-те години на XVII в., тя е описана като неголяма и не особено укрепена, с малко оръдия. В маджарски пътепис от 70-те години на XVII в. тя е представена с „яки кули и огради”. През следващите два века авторите са единодушни в своето мнение и вече я представят като солидно укрепена крепост, със значително въоръжение и доста добре изградена отбра­нителна система. Причината за променения облик на укрепителната система се дължи на стратегическото място на Видин. В края на 80-те години на XVII в. градът е окупиран от австрийските войски и остава под властта им около десет месеца. Генерал Ветерани предприема укрепването на крепостните стени, съоб­разявайки се с новостите в изискванията на военното дело. Укрепителните дейности са продължени от османците и завършени около 1720 г. Според наблюденията на румънските пътеписци от 50-те години на XIX в., значение има по-скоро местоположението й, отколкото самите укрепления. След Освобождението общото впечатление за отбранителните възможности, които крепостта е имала в предходните векове, остава. В края на 80-те год. на XIX в., тя вече е изиграла своята роля като отбранителен и защитен обект.

Неизползваните и неподдържани крепостни кули се разрушават, стените на много места са съборени и материалът от тях е използван за строителството на училището в Лом. Първият досег с града, на повечето от пътешествениците, започва с пристанището. Слязъл на пристанището, чужденецът остава впечатлен от него. Разположено е на открито пространство, широко около 50 метра. Географското положение на града и ролята на реката като търговски път предполага присъствието на военни и търговски кораби. Османският пътешественик Евлия Челеби разказва, че във Видин има един капитан, командващ десет кораба с триста моряци (моряци идва от море, като за екипажите на речните кораби названието е некоректно. Писахме по темата тук), които преследват разбойници по дунавските острови. Значението на видинското пристанище като важен търговски център, развитието на търговията и вносът на основни продукти също намира място в пътеписите. Идващият от столицата Евлия Челеби посочва, че голямо количество от солта и рибата идват от Влашко. В началото на XIX в. немският капитан Шад дава информация за седемдесет плавателни съда, от които най-малкият е в състояние да пренесе десет тона, а най-големият - поне тридесет. Петдесет години по-късно Бенямин Калай пише за 30-40 кораба с платна. Пътепис­ците не пропускат да опишат и техния вид, сравнявайки ги с корабите на финикий­ците.

www.investor-bg.com    Здравеопазване в България    Япония

За чужденците предизвикват интерес външният и вътрешният град - с архитектурния облик на жилищата, махалите, улиците, обществените сгради, култовите постройки, пазара, хановете и кафенетата. И тук чуждият пътешественик не подминава мълча­ливо, а спира вниманието си на онези елементи и детайли, които са му се сторили нови и интересни. Разхождайки се из улиците на Видин, той открива един непознат свят, а чрез перото си разкрива тайните му. Маджарските пътеписи от 30-те години на XVIII в. описват: „Външният град не е хубав”. Бил е обграден с ров, но през 60-те години на XIX в. е в занема­рено състояние. Сведение за наличието на ров се потвърждава и в румънските пътеписи от средата на XIX в. Външният град е заселен от християнското население. Броят на турските жители е незначителен. Жилищните постройки тук са представени като „малки мизерни къщи”, „дървени и глинени” или „построени само от кал”, „еднокатни”, чийто „покрив е издаден напред и лежи на прости или боядисани колони”, или „малки двуетажни, боядисани в жълто, синьо или керемиденочервено”. Съобщават за наличието на множество прозорци. Покривите са покрити с керемиди. За съществуващата улична мрежа западните пътеписците през ХVIII-ХX в. имат сходни впечатления: улиците са толкова тесни, че през тях да може да мине само една волска кола, доста са криви и нечисти, „каменна настилка или съвсем липсва, или е толкова ужасна, че човек би предпочел да ходи до колене в кал”. За разлика от тях Евлия Челеби през XVII в. пише, че улиците на града са покрити с каменна настилка. И това виждане е напълно естествено, като се има предвид гледната му точка. Използва всеки повод, които му се предоставя, за да възвеличи живота в империята във всичките му аспекти. Османският пътешественик съобщава и за съществуването на четири християнски махали. За наименованията им не се споменава нищо. По всяка вероятност липсва установен топос, които да даде постоянно име на махалата. От други документални извори се знае, че махалите носят името на свещеника и впоследствие на виден жител на махалата. Маджарските пътеписи от 30-те години на XVIII в. описват вътрешния град като грозен, пуст и кален. Неизвестният автор на руския пътепис от XVII в. прави кратка характеристика на вътрешния град, около който по това време липсва здрава крепостна стена. През следващите XVIII и XIX в. укрепителната система на града придобива нов облик и това намира отражение в пътеписите на посетилите го чужденци. Всички отделят внимание на отбранителните съоръжения и портите, които разделят външния от вътрешния град. Във вътрешния град се влиза през четири порти: на южната страна Стамбул капия и декорираната в ориенталски стил „Лондже капи”, наричан от народа и „Боклук капи”, поради боклука, изсипван редовно пред нея; на западната страна „Базар капи”; на север „Флорентин капи”. Чрез мостове, направени над вала, които при необходимост се вдигат с помощта на макари, градът става недостъпен. Централна порта е Стамбул капия. Вътрешният град е населен изцяло от турци и евреи. Според пътеписеца, които живее извън пределите на империята, жилищата имат същия архитектурен облик като тези във външния град. Няма разлика в облика на улиците. Евлия Челеби представя една по-различна обстановка. Той разказва за 4700 едноетажни и двуетажни обширни къщи, с много стаи, изградени от камък. Някои от тях са покрити с керемиди, а други с тънки дъски. Всяка от къщите е украсена с градина и лозя. Имат басейни и водоскоци.

www.ralev-dental.bg    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.com

През 1661 г. Евлия Челеби съобщава за най-забележителните турски махали в крепостта: „Бей”, „Чарши”, „Табакхане”, „Шейх”, „Средната джамия”, „Налбант” и „Горната махала”. Съобщава и за една еврейска махала. Освен мюсюлманското население в града живеят евреи и дубровничани. Пътеписците не са оставили конкретни сведения за тях (За евреите сме писали тук). Информация предоставят османските регистри, съдебни протоколи, завещания, договори, арбитражни сметки, полици, надгробни надписи. Във вътрешния град намират място конакът, култовите мюсюлмански и християнски сгради, дюкяните и фурните. Константин Иречек, минал през българските земи след Освобождението, описва мрачна картина на изоставения вътрешен град - съборени джамии, запустели улици в турските махали и затворени дюкяни. Пътеписците, минали през Видин, дават сведения за броя на населението и за неговия етнически облик. Тези данни, като се имат предвид източниците, от които са черпени, а и общественото развитие по онова време, са, естествено, твърде неточни и приблизителни. Евлия Челеби пише, че в града се говори на бошняшки, сръбски, български и влашки. Според френски пътеписец от 70-те години на XVIII в. населението е от 12 000 до 15 000 жители. Джон Галт през 1811 г. съобщава, че населението на града плюс предградието се определя на 50 000 души, но вероятно не е по-малко от 30 000 души. Също във френските пътеписи от средата на XIX в. са отбелязани 20 000 души, между които има много българи и власи. В румънските пътеписи от XIX в. са посочени 25 000 души, като всички жители са османци и българи. Чешкият пътешественик Константин Иречек, преминал през Видин след Освобождението, информира, че градът се населява от 13 714 жители, между които 4480 турци и 1427 евреи. Важно място в етнически разнородния Видин, заемат култовите постройки. Те са споменати в няколко пътеписа от западен и турски произход. В своя пътепис, Евлия Челеби споменава за 24 михраба. Изброява и имената на някои от джамиите и месджитите, като посочва и местоположението им „Шейх Ефенди”, „Налбанджами” и „Акджами” (Бялата джамия) са в Горната махала и са покрити с рубинено-червени керемиди. „Йешил джами” (Зелената джамия) е с изкусно направено отгоре до долу синьо минаре. Понеже е стара джамия, има много посетители. „Узуиджами” („Дългата“ (Високата?) джамия), „Чаршиджами” и „Капанджами” са покрити с олово и имат много посетители. Има общо десет каменни пресвети минарета с места за окачване на кандила. Също десет са и махленските месджити, като най-известни сред тях са „Хаджи Ахмед” и „Шейх ефенди”, имащи дървени минарета. Наред с тях посочва и важно сведение, че в крепостта се намира една джамия, но не посочва наименованието й. Евлия Челеби съобщава за съществуването на седем медресета и седем текета. Капитан Шад също пише за две джамии, покрити с оловен купол, които са разположени в града, без обаче да посочва техните имена. В пътеписа си от 1868 г. Бенямин Калай съобщава за джамия във вътрешния град, не споменава името й, но посочва една важна подробност, която може да даде насока за нейното идентифициране. Въпросната джамия се намира до гроба на Хюсеин паша. Загадката е разрешена от Феликс Каниц. При посещението си във Видин през втората половина на XIX в., той спира вниманието си на най-голямата от тридесет и двете джамии - „Ахмед джамия”, отличаваща се с безбройни стъклени полилеи с огромни щраусови яйца. И именно пред главния й вход почива Хюсейн паша. В същия пътепис отбелязва и „Пазвантооглу Джамия ”, джамията „Мустафа паша”, в чийто двор се намира гробницата на Осман Пазвантооглу и „Яли джамия”, разположена непосредствено до старата турска митница, която сега е превърната в развалина от румънските снаряди. В маджарски пътепис от 1830 г. са посочени повече от двадесет минарета. Във френските пътеписи от 1836 г. се споменава за съществуването на двайсет минарета. През 1838 г. те се увеличават на двайсет и две и със силуетите си придавали живописен изглед на Видин. Това са джамиите през погледа на пътеписците, по-големите и по-известните от тях са обозначени със своите имена, останалите се споменават само като брой, но разглеждайки османските извори и градоустройствените планове на Видин, техните имена постепенно се появяват, за да оформят една почти завършена картина на мюсюлманските молитвени домове.

Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин    Зъбопротезни имплантати във Видин

Наред с мюсюлманските култови сгради пътеписците отбелязват и символите на православната християнска вяра - митрополитът като духовен водач на християнското население и съществуващите християнски храмове. За църковното минало на града, пътеписците отбелязват, че през средните векове има статут на митрополия. При посещението си във Видин Джон Галт отбеляза, че жилището на митрополита се намира в крепостта, но сега (1868 г.) е превърнато в казарма и той е принуден да живее в една стая на частна къща. Румънските пътеписци от 50-те години на XIX в. пишат, че има митрополит, който е грък. Бенямин Калай (1868 г.) споменава: „...попаднахме на развалините на една стара, потънала наполовина, съвсем изоставена християнска черква; после влязохме пак в една малка българска черквица. Тя беше построена върху подземна, твърде стара черква, където сега водят няколко стъпала. Стените са покрити със стари, извехтели, изтрити фрески. Българският свещеник, който ни заведе долу, твърдеше, че тая подземна черква е било построена през 1260 г., значи в VII в. на християнството...”. Няколко години по-късно К. Иречек дава по-конкретна информация за християнските храмове. Той обяснява, че в крепостта се намира една двойна църква - ниска църква „Св. Панталеймон”, с надпис от 1633 г., според който е изографисана повторно и надясно от нея по-високата „Св. Никола”. Другата църква, за която информира, е изоставената „Св. Петка”. Според надписа на стената, е изградена от влашкия воевода Йоан Матей Бесараб. Стенописите й са положени върху тъмносив фон. След като в нея вече не се извършват богослужения, тя е превърната в ковачница. Като използва разказа на местните жители, дава сведения за старата митрополитска църква. Според тях, тя се намирала в близост до „Св. Петка”, но била разрушена от мюсюлманите. Феликс Каниц отбелязва базиликоподобните форми на старите църкви, вкопани дълбоко в земята, чиито стенописи са силно обезобразени - на Богородица, на св. Петка и на други светци са избодени очите. Но в същото време не пропуска да спомене и настъпващите промени в църковно-архитектурния облик на града, изразяващи се в изграждането на катедрала и на дървената камбанария - акт, предизвикан от обнародването на Хатихумаюна през 1856 г. Феликс Каниц отбелязва и наличието на синагога за нуждите на еврейското население. Описва също и католическата църква - твърде неугледно скована от дъски, наподобяваща много на барака за дърва. И издигащия се до нея оброчен камък-кръст с надпис: „Този свети кръст е предназначен за разпространение вярата Господна на романо-гръцката католическа общност във Видин - 1869”.

Остеоинтеграция    Ендодонтия    Имплантатна повърхност

Най-забележителният обект във вътрешния град, е сараят на пашата. При посещението си в него през 1740 г., офицерът от австрийската императорска армия капитан Шад споделя: „Задният двор на сарая представлява едно голямо дървено хале на два етажа, един голям кьошк, т.е. стая, където се разхождат на въздух и откъдето може да се гледа надалеч. Тя е обградена от всички страни с жалузи и се подаваше доста напред в двора между дървени колони. ...(Сараят) беше целият леко обагрен в червено”. На територията на външния град се намира митницата, която, като част от общия архитектурен план на крайдунавски град, е от огромно значение. Сведенията за нея са от 40-години на XVIII в., но появата й е значително по-ранна. През XIX в. Феликс Каниц също дава сведения за съдбата й. Определя я като едно от забележителните здания на пристанището, което по-късно, вследствие на румънските снаряди, е превърнато в развалина. Освен нея, в началото на XIX в. на територията на външния град, се намират още и параходната станция, полицейската служба и австрийско консулство. Важно място в градоустройствения облик на града заемат обществените бани. Сведение за тяхното съществуване във Видин, дава Евлия Челеби: „Има две бани за къпане: едната, наричана „Чаршийската баня“, е покрита с небесносиньо олово, а другата, наричана „Чаушка баня“, е покрита с керемиди”. Освен за тях, той пише, че в големите домове има още 200 бани. Но като се има предвид, че Евлия Челеби имал склонност да преувеличава, то едва ли може да се приеме, че броят на частните бани е достоверен. Друг градоустройствен елемент, който също формирал облика на града, бил ханът. Евлия Челеби пише за три хана: Йенихан (Новият хан), Балджи Кейабхан, Чаушхан. Освен тях има около двадесет хана за гурбетчии и бекяри. От записките на бившия търговски съдружник и чиновник Джон Галт проличава, че пътешествениците от Европа, предвид високото си обществено положение и самочувствие на представители на европейските държави, предпочитали частните къщи, а не обществени ханове. За западния пътешественик се създават удобства като постлани на пода килими, докато за обикновения пътник, такъв лукс бил немислим. Други обществени сгради, на които е отделено внимание, са фурните. Същият Джон Галт пише: „Фурните бяха отворени само в определени часове и край тях стоеше пазач, за да поддържа ред сред населението”. Като търговски град, пътеписците не пропускат да отбележат и съществуващите видински дюкяни. Евлия Челеби дава сведения за 450 дюкяна, като на султанския пазар се намират всички ценни стоки. На брега на Дунава се наброявали около 60 магазина за сол и 6 магазина за риба. Имало изобилие от моруна и чига. Капитан Шад споменава за няколко магазина, намиращи се до Нишката врата, и ги определя като най-хубавите сгради на целия площад. Б. Калай описва дюкяните, че са без врати и витрини. Феликс Каниц информира, че на чаршията има и дюкяни за тютюн, килими и накити. По-късно представя доста живописно описание на дейността на видинските златари, чиято изработка впечатлява със своето майсторство и красота.

Остеоинтеграция    Конгрес в Рим    Папиломи

Централно място във всеки град заема пазарът. Бенямин Калай го споменава като разположен недалеч от крепостните стени, а Евлия Челеби допълва, че в отстоящата на север от крепостта Горна махала, няма нито чаршия, нито пазар. Видинският пазар впечатлява чужденеца с многообразието си. В изплетените от клони и покрити с листа шатри, са натрупани огромни грамади пиперки, кромид, зеле и др. зеленчуци. На земята се търкалят огромни тикви и дини, в дървени съдове се продава грозде и др. плодове. Мнозинството от продавачите са българи, но има и турци. Отбелязват за присъствието на сарафин (чейнчаджия,човек, който се занимава с обмяната на пари), на чиито масички се намирали различни видове пари, от големи турски жълтици до най-дребните пари. Богатството на земеделска продукция се потвърждава и в сведенията на пътеписците. Евлия Челеби на няколко пъти споменава, че околността на града, е богата на лозови насаждения. Открояването на отделни култури продължава и през следващите векове. Споменава се, че зърнените храни и виното са много евтини. Пазарът, които събирал жителите на града, едновременно с това показвал и различията. Това личало от характерното за отделните етноси облекло. Съществувало многообразие в облеклото и езика. Евлия Челеби пише: „Всички хора навиват синьо-белотъкани чалми - кой около татарски калпак, кой около граничарски калпак. Румелийският народ пък слага специални за него калпаци. Разхождат се облечени с долами и широки наметала от чоха”. Бенямин Калай описва пъстро облеклото на различните етнически групи: „Българи и българки в чистите им бели ризи, в бели шаечни контоши, тук други, в пъстри сукмани; сухи, високи черкези и татари с рошави калпаци, тук-там някой черкезки главатар в папуци, с червени гащи и дълга гайтанлия, по нататък турски войници и туркини с дълги наметала, покриващи цялото им тяло, със забрадени глави и закрити лица, така,че открити остават само очите им, дрипави почти голи цигани...’. Във Видин се наблюдавала една пъстра смесица от лица, облекла, цветове и характерното за този дунавски град - всяка етническа група говорела на своя език. Унгарският дипломат, държавник и политик Бенямин Калай не пропуска да отбележи: „За характеризирането на многоезичието на Изтока искам да спомена, че онова, което мюдюрът казваше на турски, гавазинът, по произход албанец, го обясняваше на господаря си от татарски произход на влашки, а той го превеждаше на мен, който съм маджарин, и на Каниц, който е немец, на френски, но все пак се разбрахме и можем спокойно да кажем: Алла-керим! Тази симбиоза на култура, традиции, начин на мислене, дори народопсихология се разглежда като един микросвят, където всеки човек е част от общото цяло на етноса, но и етносът е формиран от отделни индивиди, които му придават неповто­рим и уникален облик. Продължението на увлекателната история ще видите в следващата страница.

Имплантатна повърхност    Курс по хирургия в Румъния    Зъбни импланти

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин    Пародонтология