Паметник

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Паметниците са архитектурни ансамбли, които обикновено са изградени върху общински или държавни земи и се финансират с публични средства. Не може кое да е частно лице, да си построи паметник където си поиска. Това е една манна небесна за усвояване на средства на данъкоплатците, без отчетност и ясна представа за постигнатия ефект. Тоталитарните държави се отличават с интензивно паметникостроене в прослава на кого ли не, за да тушират липсата на значими постижения в своето управление. Но и в днешно време - спомням си дебатите около прословутия огромен „национално значим“ пилон за родния трикольор в Рожен, толкова много защитаван от президента Радев. В модерните времена, какво бихте предложили като много по-добра публична инвестиция с реална полза - включително за духовния живот на обществото? Нека поспекулираме малко по темата като подготовка за по-сериозен, смислен дебат. Не е ли много по-добра публична инвестиция онази, която има ясна обществена полезност, измерима е и проверима? Достъпна е за всички, подпомага културния, духовния и социалния живот по начин, който не е монополно идеологически, оставя капацитет, който продължава да „работи“ след строежа (а не просто да стои). Има много добри алтернативи на грандиозен монумент (като пилон, статуя, обелиск), които могат да са реално полезни и духовно значими. Културна инфраструктура с отворен достъп. Това са съвременни библиотеки с мултимедийни, дигитални архиви, зали за срещи и събития. Това са ремонти или изграждане на читалища, които да се превърнат в оживени културни центрове. Също и споделени творчески пространства за артисти, музиканти, занаятчии, което подпомага образованието, културата, местните общности. Подкрепа за местна култура и занаяти. Например - фондове за реставрация на съществуващо културно наследство (църкви, стари къщи); грантове за местни фестивали, работилници, обучения. Подпомагане на пазари/изложения на местни производители и майстори. Това развива регионите, съхранява културното многообразие, носи икономически ефект. Може да се инвестира в достъпна култура и образование -програми за театър, кино и изложби в малки градове и села; пътуващи културни трупи; безплатни курсове и семинари. Така се преодоляват неравенствата в достъпа до култура. Още една възможност са инвестициите в градска среда и памет без култ. Създаване на паркове, алеи, открити сцени за общо ползване. Художествени инсталации с участието на местни артисти (не грандиозни статуи за вождове). Места за диалог и памет – например „градини на паметта“ с табели за важни събития, без култова монументалност. Ще оживвим градовете и селата, без да налага единен прочит на историята. Много средства гълтат, но с реален ефект, социалните и образователни инвестиции в музикални и художествени школи, отпускане на стипендии за млади творци и учени, културно-образователни програми в училищата. Ще развием човешкия капитал и духовния живот. Много защитници на монументалните проекти казват: „Да, ама те вдъхновяват, обединяват, възпитават патриотизъм!“ Контрапредложението ни е - културната инфраструктура и дейност вдъхновяват по-дълбоко и демократично – дават умения, познание, критично мислене. Духовността се развива чрез диалог и участие, не чрез пасивно съзерцание на бетон или метал. Историята се почита най-добре чрез познание, не чрез култ. Вместо стотици милиони за пилони и паметници с единствено символна роля, държавата може да инвестира в културни центрове, читалища, библиотеки, ремонти на наследство, стипендии за творци и културни програми. Това носи реална полза за духовния живот на хората и оставя траен капацитет. До момента, в който не вземем тези прерогативи от държавата и ги предадем на обществени структури, които са по-демократични и по-загрижени за харченето на парите ни от данъци. Понеже държавните чиновници са напълно демотивирани в голяма част от случаите – хора на гарантирани заплата, осигуровки и всякакви бонуси, нямат мотивация да пестят пари, които не са изкарали с пот и труд. Не аз съм измислил израза „Куче влачи самолет“. Така изглеждат нещата най-често от камбанарията на корумпирания чиновник. Постепенно, центровете на много български градове, се превръщат в безжизнени пространства, заради огромните площади и тоталитарни паметници в тях. В страните, които никога не са имали тоталитарно комунистическо управление, всяка една архитектурна единица в градовете има човешки мащаби и е функционално оправдана, извън това, че най-често е и естетически много привлекателна. Но в много български градове централните площади и пространствата около тях често се възприемат като безжизнени, главно поради техния мащаб, дизайн и наличието на монументални, най-често - бетонни паметници от тоталитарния период. Тези пространства често не са съобразени с естествените нужди на хората – липсват удобни места за сядане, заведения, зеленина или сенчести кътчета и водни огледала. Това ги прави негостоприемни и неизползваеми във всекидневието. В държавите, които не са преживели комунистическо управление, градското планиране традиционно се ръководи от човешкия мащаб и функционалността на пространствата. Там пешеходните зони и площадите са проектирани така, че да бъдат не само представителни, но и удобни за ползване – с компактни и хармонични пропорции, зони за почивка, разнообразна растителност и активни обществени функции (кафенета, магазини, места за събития и социални контакти). В България има примери за успешни трансформации – в някои градове площите около старите монументални паметници се облагородяват чрез изграждане на нови градски елементи и интегриране на повече човешки мащаби. Въпросът е как тези пространства могат да бъдат адаптирани, за да отговарят на съвременните нужди на хората, вместо да останат студени и отчуждени.

Паметникът на Иван Вазов в град Сопот

Безспорно, един от най-бележитите българи за всички времена

Паметниците и мавзолеите на тоталитарната държава са нещо като тежкобетонни гробищни камъни на най-неподходящите места - централния площад, градския парк или градина, крайбрежния булевард. В България е пълно с такива примери. Това са символи, които изискват робско преклонение, поклон и почит пред - често измислени, както в случая с паметника Альоша - комунистически герои. Как обществото днес да се справи с този проблем, наследен от миналото? Този въпрос е актуален в много посттоталитарни общества, включително България. Проблемът с паметниците и мавзолеите на тоталитарната държава не е просто архитектурен или естетически – той е дълбоко свързан с историческата памет, идентичността и политическите нагласи на различни поколения. Очевидно, съществуват няколко възможни подходи за справяне. Контекстуализация вместо разрушение. Вместо да се премахват паметниците, те могат да бъдат съпроводени с информационни табла или инсталации, които поставят тяхното създаване и идеологическо значение в исторически контекст. Възможно е и превръщането им в част от музей на тоталитарното минало, както в някои страни от Източна Европа. Може да се подходи чрез пренасочване и нови интерпретации. Някои паметници могат да бъдат преформулирани – например чрез добавяне на нови елементи, които да балансират тяхното послание. В други случаи мястото, на което се намират, може да бъде променено – например паметникът да се премести в парк, посветен на историята на ХХ век. Граждански дебат и референдуми. Всяка промяна трябва да бъде предмет на обществено обсъждане. В някои страни подобни въпроси се решават чрез референдуми или консултации. Пример от други страни - в Унгария, например, статуите на комунистическите лидери са преместени в тематичен парк („Мементо парк“ в Будапеща). В Германия паметниците от нацисткия период са премахнати, но сгради като бившия щаб на Гестапо са превърнати в музеи на паметта. Изкуство и пародия. В някои страни е използван и творчески подход – чрез художествени намеси, които иронизират или преосмислят паметниците (например чрез съвременно изкуство, графити или инсталации). Не може да вървиш напред и постоянно да гледаш назад. Премахването вероятно е най-радикалният, но и възможно - най-уместен начин. Освободеното място може да бъде аранжирано по всякакви възможни способи в полза на хората, на обществото, а не на авторитарни партийни идеологеми. Радикалното премахване на тоталитарни символи е начин за скъсване с миналото и отваряне на пространство за нещо ново и по-полезно за обществото. Ако България реши да поеме по този път, важно е да се помисли как да се направи. Къде да отидат демонтираните паметници? – в музей, хранилище или просто да бъдат унищожени? Как да се използват освободените пространства? – Може би за зелени площи, модерни културни инсталации, мемориали на жертвите на тоталитарния режим? Как да се избегнат политически злоупотреби, за да не се превърне този процес в поредната вълна на разделение?

Руският паметник в град София

София е толкова пълна с руско-съветски паметници, имена на улици, площади, мостове и пр., че чужденци биха се объркали дали са дошли да видят България, или Русия. Добре, че оцеля да не я прекръстят и нея, както град Варна в град Сталин

Тоталитарната архитектура не се отличава с нищо, което може да бъде класифицирано като естетично, дълговечно и с човешки мащаби. Гигантоманията в строителството на сгради за партийни и държавни велможи, идва от една "вечна", но скоропостижно отишла си империя от североизток. Там, където земя за грандомански строежи - бол. Механично привнесен, този североизточен "опит" се изражда на наша почва като една гротеска. "На свинче - звънче". Вертикални и хоризонтални линии без всякаква хармония. Повече и повече бетон за "вечна стабилност". Отсъствие на всякаква естетика и връзка с главния мозък. Купища бетон за най-елементарни козирки против дъжд и слънце. Изкуствена оптична доминация над всички останали елементи на градската среда, установили се в течение на десетилетия и столетия на принципите на ефективността, ергономията и функционалността. Архитектурните "шедьоври" на тоталитарната държава гъделичкат самолюбието и прикриват дефицита на мозъчни гънки на довчерашните свинари и ратаи. Издигнали се до партийни велможи на принципа: "Колкото по-прост - на толкова по-висок пост". Простият човек не е в състояние да управлява далновидно и с перспектива. Ако можеше, щеше най-напред себе си да издигне от простотията и да стане нормален гражданин. Той знае единствено да коли и да беси. Щото за това не се иска грам акъл. Та тоталитарната архитектура, завещана ни от дълго отиващите си вече "вечни" другарки и другари, напълно отговаря на даденото от народа определение "На гол тумбак - и т.н." Демонтажът на тези бетонни тиранозаври трябва да започне, но най-напред в главите на хората. Събарянето и на най-дебелия бетон е по-лесно от разбиването на коравия чугун в главите. Човек може да напусне средата на простотия, но простотията най-вероятно няма лесно да напусне човека.

Паметник на цар Калоян

Паметникът е пред едноименната крепост в село Арбанаси

Паметникът по своето определение е вид паметна бележка, напомняне на някого за нещо. В модерните времена, когато виртуалното съхранение на данни, идеи, алгоритми за действие започват да доминират над физическите свидетелства, какви са тенденциите за развитие на тези "паметни бележки" - материалните паметници? С развитието на дигиталните технологии и виртуалното съхранение на паметта, материалните паметници също претърпяват еволюция. Основните тенденции в тяхното развитие включват дигитализация на паметта и виртуални паметници. Холограмни и AR (Augmented Reality) паметници – например, чрез смартфон или AR очила хората могат да „виждат“ исторически личности или събития на дадено място. VR (Virtual Reality) мемориали – създават се виртуални пространства, в които хората могат да „посещават“ паметници, без да напускат дома си. Интерактивни паметници. Такива са, например, сензорни и мултимедийни паметници – оборудвани с екрани, прожектори и аудиосистеми, които разказват историята на събитие или личност. QR кодове и приложения – вместо надписи, посетителите могат да сканират код и да получат допълнителна информация, снимки или видео. Ефимерни и динамични паметници. Светлинни и проекционни инсталации – вместо статични монументи, паметта се почита чрез временни светлинни инсталации (например прожектиране на исторически кадри върху сгради). Изчезващи паметници – временни арт инсталации, които изчезват или се видоизменят с времето, символизирайки преходността на паметта. Персонализирани и разпределени паметници. Децентрализирани паметници – вместо една монументална структура, паметта може да се разпръсне в множество малки елементи, например плочки с QR кодове, разположени в различни точки на града. Индивидуални дигитални паметници – виртуални профили, блокчейн архиви или NFT артефакти, които съхраняват личните истории и постижения на хората.

Паметник в Чипровци

Само в соца паметниците са от Бетон, защото мозъка на възложителите, е от Чогун

По-рано много жители на градовете гордо са заявявали, че живеят в центъра на града. Това е бил особен престиж, предвид цените на имотите, екстрите, от които са могли да се ползват. Днешните времена на свързаност, логистика и удобства, като че ли правят центровете на градовете последното място, привлекателно за живеене. При положение, че има десетки хиляди, които живеят на круизни кораби, обикалящи света, примерно. Днес концепцията за престижно градско жилище се е променила значително. Докато в миналото центърът на града е бил символ на статус заради близостта до важни институции, културни забележителности и удобства, днес тези фактори губят значението си за много хора. Причините са няколко: Шум, замърсяване и пренаселеност. Центровете на градовете често са шумни, с натоварен трафик и ограничени възможности за паркиране. В същото време, предградията и периферните квартали предлагат повече пространство, зеленина и по-добро качество на живот. Дигитализация и работа от разстояние. Вече не е необходимо да живееш в центъра, за да бъдеш близо до работното си място. Все повече хора работят дистанционно и избират да живеят в по-тихи, комфортни зони, а някои дори напускат градовете изцяло. Мобилност и глобален начин на живот. Днес има хора, които живеят на круизни кораби, дигитални номади, които сменят дестинации всеки месец, или хора, които предпочитат да прекарват повече време в курорти, а не в постоянен дом. Това е коренно различен модел на живот от този, при който домът в центъра е символ на стабилност и престиж. Остаряваща градска инфраструктура. Много централни градски райони в България са с неефективни жилищни сгради, остарели ВиК и електросистеми, а реновациите често са скъпи. В същото време новите квартали предлагат модерни жилища с повече удобства. Така че престижът на живот в центъра вече не е това, което е бил. Днес удобствата, технологиите и мобилността позволяват на хората да изберат по-гъвкав начин на живот, който не е обвързан с конкретно място.

Стилен паметник в Батак, построен от Съюза на арменците в България

Величието на саможертва, идеи, човешки съдби не се измерва с тоновете бетон и камък за направата на паметник

Човек е изработил понятие за ценни артефакти, създадени от него - примерно, паметници на културата. Какви още други паметници има, които са добили гражданственост и значимост в човешкото общество и в общуването между хората? Съществува, например, събирателното, често нематериално понятие "паметник на глупостта". Какви още? Освен класическите паметници на културата, които обхващат архитектурни, художествени и исторически ценности, в обществото са се утвърдили и други видове „паметници“, често със символично или метафорично значение. Ето някои примери: Паметници на глупостта. Това е иронично понятие за мащабни, но безсмислени, провалени или абсурдни проекти – било то архитектурни, икономически или политически. Такива са, например, неработещи инфраструктурни обекти (мостове, водни съоръжения, които никога не са били използвани). Финансови пирамиди и други гръмки, но фалирали инициативи. Съществуват паметници на смелостта и саможертвата. Това са не само физически мемориали, но и метафорични изрази за изключителни човешки действия. Например, „Паметник на героизма“ – образно казано за нечий подвиг. „Паметник на гражданското неподчинение“ – когато някое събитие или личност се превърнат в символ на съпротива. Паметници на бездействието. Израз, описващ резултата от дългосрочна незаинтересованост или управленско безхаберие. Примери - изоставени заводи, сгради и инфраструктура. Символично споменаване на забавени или спрени реформи. Паметници на човешкия дух и творческата мощ. Символично понятие за велики постижения, които остават в колективната памет: „Паметник на науката“ – открития, променили света. „Паметник на изкуството“ – произведения с вечна стойност. Паметници на грешките. Използва се, за да обозначи исторически или социални грешки, от които хората трябва да се учат. Големи икономически сривове. Политически решения, довели до катастрофи. Паметници на човешката жестокост. Места или събития, които напомнят за трагедии и зверства: Лагерите на смъртта като Аушвиц. Мемориали на робството или войните. Тези метафорични „паметници“ играят роля в историческата памет и социалното осъзнаване, като оформят нашето разбиране за успехите, провалите и уроците на човечеството.

Карцином на кожата    www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив

Паметникът на Левски в Пловдив и паметникът на Альоша са прекрасен пример за историческа гротеска. Руският ботуш на окупатора с шмайзер, или трябва да бъде преработен в паметник на Апостола, например, или завинаги да спре да заплашва с нова окупация, като бъде разрушен. Може да бъде направен опит да се преработи в паметник на Левски, макар, величието на Апостола да не се изразява с величието на неговите паметници. Или може би мемориал, посветен на жертвите на комунизма? Или нещо напълно ново, което да символизира бъдещето, а не миналото? Този паметник е един от най-спорните монументи в България. Той е издигнат като символ на съветското „освобождение“, но реално е част от идеологическото наследство на комунистическия режим. Ако тоталитарните паметници бъдат само преобразувани в нещо ново, винаги ще се намерят хора, които да кажат, че новите символи всъщност ползват за основа старите. Това се случи и с т.н. Летяща чиния на Бузлуджа, за която още не е намерен правилен ход как да бъде преобразувана или унищожена. Това е дилемата – как да се подходи към подобни символи, без да се влиза в нови идеологически битки. Летящата чиния на Бузлуджа е перфектен пример за такъв „наследен“ проблем. Тя е едновременно исторически артефакт и бреме. Проблемът с тези паметници не е само идеологически, но и практически – огромните разходи за поддръжка или разрушаване, юридическите спорове и различните обществени нагласи. В случая с Бузлуджа например, някои предлагат тя да стане музей на тоталитаризма или център за съвременно изкуство, други искат пълното й заличаване. Но дори при разрушаване винаги остава въпросът – какво да се прави с мястото? Според теб, читателю, кое би било по-разумно за такива обекти – превръщането им в нови културни пространства или тоталното им премахване? По-евтино е преобразуването в нови пространства. Но в случая с тоталитарното минало, това, според мен, е раково образувание в човешката история; не е естествен еволюционен преход от един тип общество в друг, какъвто, примерно, е преходът от феодализъм в капитализъм, и затова трябва да бъде премахнато напълно. Това е моята позиция – тоталитаризмът е раково образувание, а не естествен исторически етап. Ако го приемем така, логичното действие би било не просто преобразуване, а пълно заличаване на неговите физически символи, за да не остане възможност за връщане към тях или за реабилитирането им. Но тук възниква един въпрос – ако тези паметници изчезнат напълно, няма ли риск забравата да позволи на бъдещи поколения отново да попаднат в капана на подобни режими? Историята често се повтаря, когато хората не помнят грешките на миналото. Как да подходим към това? Възможно ли е пълното унищожение на тези символи, без да се загуби историческият урок? Нека да помислим. Това са материални паметници, а обществената памет все повече се осланя на виртуални носители. Така че, във виртуалното пространство няма да се загубят свидетелствата за миналите времена и системи. Виртуалното пространство може да поеме ролята на „музей на паметта“, освобождавайки физическия свят от тоталитарните символи. Дигитализацията вече е променила начина, по който съхраняваме историята, и ни позволява да запазим архиви, 3D модели, интерактивни експозиции, без реално да съхраняваме самите паметници. Ако България поеме по този път, това би означавало: Създаване на виртуален музей на комунизма, където хората могат да разглеждат тези паметници в дигитална среда, но не и в реалния градски пейзаж. Архивиране на документи, свидетелства, разкази – вместо физически мемориали. Пълно разчистване на градската среда от остатъците на тоталитарното минало. Ако зависеше от теб, читателю, би ли подкрепил държавна инициатива за дигитализиране и премахване на тези паметници? И как да се избегне опитът на някои кръгове да „пренапишат“ историята в този процес?

Паметник в Копривщица

Паметник на загиналите в т.н. Отечествена война. Въпреки участието си във войната срещу Хитлер и дадените свидни жертви, България плаща контрибуции на СССР като победена страна

Там, където съществува монопол върху властта, тя се изражда в тоталитарна. Изборите са без избор, властта е безконтролна и поради това корумпирана - или е корумпирана, и затова е безконтролна. Как "ценностите" на тоталитарното общество се отразяват върху архитектурата на публични сгради? Кое е типично за такъв тип архитектурни проекти? Тоталитарните режими използват архитектурата като инструмент за демонстрация на власт, идеология и контрол. Това се проявява в няколко основни архитектурни принципа и стилове: 1. Монументалност и мащаб. Тоталитарните режими често строят огромни, внушителни сгради, които целят да подчертаят силата и непоклатимостта на властта. Големите мащаби създават усещане за незначителност у индивида и подсилват идеята за доминираща държавна структура. Например Палатът на парламента в Букурещ, построен по времето на Николае Чаушеску е един от най-големите административни комплекси в света. Проектите на Алберт Шпеер за нацистка Германия, като Германската зала (Volkshalle) – концепция за мегаломански куполен комплекс в Берлин. 2. Симетрия и ред. Строгата симетрия символизира реда, дисциплината и контролираното общество. Публичните сгради често са изградени с ясни, геометрични форми и централни оси, които водят погледа към символи на властта, като флагове, емблеми или статуи на лидерите. Например, площадът Тянанмън в Пекин е заобиколен от масивни административни сгради с идеално балансирани фасади. 3. Декоративен минимализъм (или прекомерна орнаментика). В зависимост от идеологията, тоталитарните архитектурни стилове могат да варират между функционален, но студен минимализъм – характерен за сталинисткия и бруталисткия стил, използван в СССР и социалистическите страни. Друга типична черта е помпозна класика с имперски елементи – вдъхновена от древен Рим, използвана от фашистка Италия и Третия райх. Такива примери са съветските сгради от "сталински ампир" – величествени, но тежки постройки с малко декоративни елементи. Такава е и фашистката архитектура на Мусолини в Италия – вдъхновена от римската класика, но с модернистичен минимализъм. 4. Материалност и устойчивост. Тоталитарните режими предпочитат бетон, мрамор и камък – материали, които създават усещане за вечност и неразрушимост. Брутализмът, с тежките си бетонни форми, е особено популярен в социалистическите страни. Пример в центъра на София - Националният дворец на културата (НДК) – масивна, бетонна конструкция със социалистически реализъм. 5. Символика и пропаганда. Тоталитарната архитектура е наситена със символи на идеологията – звезди, сърпове и чукове, орли, статуи на водачите и сцени на „героичния труд“. Мавзолеят на Ленин в Москва, например, е пирамидална, строго симетрична структура. Култовите статуи на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир в Северна Корея са колосални и поставени в доминиращи позиции. 6. Урбанистично планиране – контрол над пространството. Централните площади и булеварди често са гигантски, за да позволяват масови демонстрации и паради. Пространственото оформление насочва вниманието към ключови символи на режима. Много подходящ пример е Червеният площад в Москва – огромно пространство, използвано за военни паради и събития. Главната ос на Пхенян – подчертава идеологически важните сгради, като Кулата на идеите Чучхе. Тоталитарната архитектура е физически израз на идеологията на режима – мащабна, контролираща, внушаваща власт и непоклатимост. Тя има за цел не само да осигури функционални пространства, но и да формира поведението на хората чрез символика, ред и психологическо въздействие.

Паметник в град Карлово

По време на соца се строяха много паметници, понеже властта гледаше да насажда послушание и патриотизъм с примери от миналото, тъй като настоящето се видя как завърши

Тоталитарната грандомания и гигантомания се посреща с насмешка и неприязън от обикновените хора. Иронизирайки желанието на пропагандата да представя всичко под тоталитарното управление за най-добро, хората създадоха анекдоти от типа на: "Комунистическият болен - най-здравият болен", или "Комунистическият часовник - най-бързият часовник". Какви още саркастични определения циркулират в общественото пространство, като знаем, че сарказмът и черният хумор са естествен отговор на абсурдите на тоталитарната пропаганда. В държави със силно централизирана власт, където официалната реторика представя всичко като „най-доброто в света“, хората често намират начин да осмеят несъответствието между пропагандата и реалността. Ето няколко примера за подобни саркастични определения и анекдоти: Комунистическата демокрация – най-свободната демокрация („Имате пълната свобода да гласувате за когото ви е казано.“) . „Изберете кандидатите на Отечествения фронт!“ (че то няма други). Комунистическото производство – най-ефективното производство („Работим така, че да изглежда, че работим, а те ни плащат така, че да изглежда, че ни плащат.“). Комунистическата икономика – най-богатата икономика („В магазините няма нищо, но това е, защото всичко се изнася за братските народи.“). Комунистическият човек – най-щастливият човек („Сутрин стои на опашка за хляб, вечер за мляко, а нощем – на опашка за свобода.“). Технологичен сарказъм: Комунистическият телевизор – най-яркият телевизор („Излъчва само червено!“). Комунистическият компютър – най-бързият компютър („Изчислява петилетката за три години!“). Комунистическата пералня – най-функционалната пералня („Вчера переше, днес миксира, утре ще бъде резервна част за трактора.“) Социален сарказъм. Комунистическото образование – най-прогресивното образование („След дипломирането знаеш всичко за Маркс, но нищо за данъци и наем.“). Комунистическото здравеопазване – най-доброто здравеопазване („Лекарите казаха, че пациентът е излекуван завинаги, понеже починал.“). Комунистическата армия – най-мирната армия („Никога не напада, само освобождава насила – от средства, имоти, независимост!“). Политически сарказъм. Петилетният план – най-гъвкавият план („Ако не го изпълним за пет години, ще го изпълним за десет.“). Партията – най-грижовната партия („Знае какво ти трябва, преди дори да разбереш, че можеш да го искаш.“). Тоталитарният лидер – най-обичаният лидер („Ако не го обичаш, ще те научим как да обичаш правилно.“). Официалната статистика – най-точната статистика („Тази година добивът на зърно е 120%, догодина ще достигнем 150%, а след това – до безкрайност!“).

Паметник в град Карнобат

Паметникостроенето се превърна в доходна халтура за приближени до властта скулптори. Местните номенклатурчици се натягаха пред висшестоящите, а и си докарваха по някой комисион

Как би могла да изглежда „Паметникологията“ в бъдеще? Екологични и живи паметници. "Зелени" мемориали – дървета, градини или паркове, които заменят традиционните каменни паметници. Биорзградими и рециклируеми материали – използване на екологични технологии за изграждане на паметници, които не натоварват околната среда. Тези тенденции показват, че паметта вече не е само статичен каменен монумент, а динамично, интерактивно и устойчиво преживяване, което се адаптира към новите технологии и социални реалности. Паметникът по същество представлява и реализация на волята на един човек или група хора, да назидават и напомнят постоянно на останалите за някакви събития, идеологически или политически концепции, към които те трябва да се придържат. В този контекст паметниците често са обект на разгорещени спорове и не съхраняват спокойствието и хармонията; тъкмо обратното - разделят обществото. Какво следва оттук нататък? Паметниците не са просто спомени от миналото, а активни участници в културни, политически и обществени дебати. Те не само съхраняват паметта, но и оформят идентичността на групите, които ги създават и поддържат. Именно поради това те често са обект на спорове, особено в периоди на политически и социални промени. Какво следва оттук нататък? Дематериализация на паметниците. С нарастващите обществени противоречия около физическите монументи, вероятно ще видим още по-силно преместване към дигитални и временни паметни форми. Това ще намали напрежението, защото виртуалните паметници могат да бъдат персонализирани – различни хора и групи ще имат възможност да избират коя памет да почитат. Интерактивните дигитални платформи позволяват диалог, вместо монолитно наложени гледни точки. Преосмисляне и "преразказване" на паметниците. Много съвременни общества започват да използват старите паметници по нов начин, като добавят контекст – нови плочи, табели и експозиции, които обясняват противоречивите аспекти на фигурата или събитието. Използват ги за диалог, а не за налагане на единствена истина – например, вместо да разрушават паметници, някои държави ги „музеизират“ и представят като част от историческото развитие. Гъвкавост и временност - вместо вечни паметници, бъдещето може да принадлежи на "изчезващи" паметници, които се променят според общественото възприятие (например инсталации, които се обновяват или дори изчезват след определен период). Мобилни паметници, които се преместват от място на място, като така отразяват динамиката на историческите възприятия. По-плуралистичен подход. Бъдещето може да доведе до създаването на многослойни паметници, които представят различни гледни точки, вместо единна, официална версия на историята. Например, изграждане на контрастни мемориали – паметници, които поставят исторически фигури в по-широк контекст (например поставяне на монумент на жертвите до този на техните потисници). Създаване на демократични паметници, където чрез интерактивни технологии гражданите могат да „гласуват“ за промени в експозицията. Физическите паметници може да намаляват своята роля като „абсолютни истини“, но това не означава, че паметта ще изчезне. Напротив – бъдещето вероятно ще доведе до по-гъвкави, интерактивни и дискусионни форми на памет, които ще отразяват разнообразието на обществата и ще намаляват конфликтите, вместо да ги създават.

Партизански паметник

Каскетаджиите съсипаха България

Тоталитарните паметници в България са пиршество на бетона и плиткоумието. Най-известният е "летящата чиния" с петолъчката на Бузлуджа. Колко още фрапиращи примери на тоталитарни скулптури и паметници у нас „красят“ площади и силни градски места. Тоталитарната архитектура и скулптура в България остави след себе си множество монументални паметници, често изградени от бетон и със съмнителна художествена стойност, но с ясен пропаганден заряд. Много от тях днес предизвикват противоречиви емоции – от исторически интерес до пълно отвращение.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Подробна информация за Пирин планина    Базални импланти - какво представляват    Българският имплантологичен справочник

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    www.bg-tourinfo.eu

Циркониеви корони    Цени на зъбните импланти    Форум    Класификация на зъбните импланти    Субпериостални импланти    Класификация на имплантите според разположението им в костта    история на зъбната имплантология    Имплантатни размери - характеристики    Зъболекар    Българският имплантологичен справочник    www.ralev-dental.com    Дентална клиника в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.dentalimplants.bg>    Клинични случаи с импланти

Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws<    Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.