Акация

Акациите са групи от дървета и храсти от семейство бобови (Leguminosae). Те са разпространени в топлите страни, основно в Австралия и Африка, описани са за първи път от Карл Линей през 1775 година. От някои видове акация се извлича арабската гума, а други се отглеждат като декоративни растения. Много малко видове от цялото семейство издържат в България през зимата на открито.

Към същото семейство спада и Rubinia pseudoacacia (бялата акация), която е вид бързорастящо широколистно дърво. То достига височина до 30 метра и се среща широко в България, тъй като издържа спокойно на условията през зимата. Листата на това дърво са чифтоперести, с по два твърди шипа в основата си, съцветията са гроздовидни с бели медоносни цветове. Дървесината на акацията е доброкачествена, на открито издържа до 80 години. Има силно почвоукрепващо действие, донесено е в България от Северна Америка. В и около град Мелник се срещат изключително много акациеви дървета - вероятно природата си знае работата, защото Мелник е известен със своите ронливи пясъчници, които направо си плачат за почвоукрепващо растение. Климатичните условия в региона също за много подходящи - сух и топъл климат, идеален за топлолюбиви видове.

Дървото акация не вирее добре върху варовити почви. Корените му дават доста разклонения и от тях бързо израстват издънки в случай че дървото се отсече. Акацията живее до 100 години и добре понася силно замърсения въздух в градовете - поради това и е силно разпространена в градската среда на Пловдив.

Акацията започва да цъфти на петата година. Нейните цветове са бели и имат приятен аромат. Плодовете на дървото са също бели на цвят, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, които са до около 14 на брой. От цветовете на дървото пчелите събират мед през месеците май и юни; по-големи количества и по-сладък мед се получава от по-стари дървета. Те имат доста по-развита коренова система и достигат до по-дълбоки слоеве на почвата; от там те извличат повече течности и хранителни вещества и съответно цветът секретира повече нектар. Отделянето на този нектар е силно зависимо от температурата, като оптималната температура за това е 24 градуса. Акациевият мед не кристализира до две години. Процесът на цъфтене също се повлиява много силно от температурите; особено при застудявания след началото на цъфтежа цветовете се увреждат силно. Падането на слана също оказва много негативно влияние на тези цветове.

При вида Acacia Drepanolobium е наблюдавана симбиоза с мравки. Те се заселват по кората на дървото и започват да дълбаят дупки в бодлите на акацията. При наличие на вятър дупките започват да свирят и прогонват всички животни, които биха могли да бъдат естествени врагове на мравките.

Акации под Мелнишките пирамиди. Климатът в град Мелник е изключително подходящ за растежа на акациевото дърво

Акациеви клончета през лятото. Листата на дървото не са особено плътни и слънчевите лъчи преминават през тях, при което създават интересни светлинни ефекти

Бор    Малигнени лимфоми    Зъбни импланти    Базални импланти    Нашата рекламна програма

Акациеви дървета пред избата на Шестака