Животни

Животът е своеобразна биологична форма на движение на материята, която се е появила като ново качество на определен етап от нейното развитие. Живите тела (организми) се отличават от неживите по редица свойства, които определят и спецификата на живота. Те са изградени от живо вещество (протоплазма), представляваща организирана колоидна смес от сложни органични вещества, основна роля от които играят белтъците. Според Фридрих Енгелс животът е форма, начин на съществуване на белтъчните тела и този начин на съществуване се състои в постоянно самообновяване на химическите съставни части на тези тела. Появата на белтъкоподобни съединения в резултат на продължителна химична еволюция е била предпоставка за възникването на първите най-прости живи същества на Земята. Разсъжденията на идеолога на социализма са логични, но за съжаление той пропуска изключително важен момент - нуклеиновите киселини, които са носители на информацията за наследствеността. Те са описани за първи път от Уотсън и Крик през 1953 година - тогава те откриват ДНК, която всъщност е информационният носител на живата материя. Откритието на Франсис и Крик е толкова значимо, че те дори в един момент решават че са разкодирали божествения програмен код и поради това Франсис Крик се оттегля в манастир до края на живота си, прекарвайки го в молитви за опрощаване на предполагаемия грях на двамата учени. В днешно време се смята че именно появата на нуклеиновите киселини в първичния коктейл от органични вещества в морската вода се е зародил Животът на планетата Земя.

Живите същества имат определена специфична структура, която е свойствена както за основното живо вещество, така и за образувания от по-висш порядък - клетки, тъкани и органи, а също и за организма като цяло. Извършва се постоянна обмяна на веществата и енергията, като се приемат вещества отвън под формата на храна и се отделят навън непотребни вещества. Тази външна страна на обмяната на веществата е свързана с постоянно изграждане (асимилация) и саморазрушаване (дисимилация) на живото вещество. Органичната обмяна на веществата е основното свойство на живата материя. Отново Фридрих Енгелс изказва мисълта че от органичната обмяна на веществата като съществена функция на белтъка и от свойствената му пластичност се извеждат всички други най-прости функции на живота. Процесите на обмяната обхващат множество отделни химични реакции и физични явления, които не протичат хаотично, а са строго регулирани и съгласувани в пространството и времето. Затова е неправилно жизнените явления да се свеждат до прости химични и физични процеси - химията и физиката са точна науки, а биологията е нещо необятно... Всеки жив организъм е една вероятностна система - не може да се твърди дори и с 90 % вероятност какво ще се случи в дадена ситуация с живия организъм, дори не и с 30 %. Така например ако ударим куче с тояга, то би могло да не реагира, да ни залае, да ни захапе, да избяга или да изръмжи заплашително. Ако ударим някакъв предмет от неживата материя с тояга, в зависимост от силата на удара можем да прогнозираме със 100 % вероятност какво ще се случи.

Освен обмяната на веществата живият организъм има и редица други жизнени прояви. Всяко живо същество съществува благодарение на храненето; в резултат на обменните процеси се извършва отделянето на непотребните вещества; в резултат на храненето нарастват обемът и теглото на живото тяло.  

Растения    Гларус    Кон    Магаре    Овце    Гъсеница    Теле    Интернет

България    Информация за река Дунав    Пловдивски художник    Информация

Гларус

Попова лъжичка

Крава

Костенурка

Магаре