Аладжа манастир се намира близо до град Варна, на около три километра западно от куророта Златни Пясъци, в отвесен скален масив на Франгенското Плато с височина 40 метра. Това е един от най-известните скални манастири в България. Издълбан е във варовикови скали, но все пак при строежа на манастира са използвани и естествени пещери, наредени една над друга. Всички те са приспособени за църкви и монашески килии. Стените на пещерите са били покрити с живопис, която впоследствие е разрушена. Манастирът започва да съществува през XIV век (според някои археолози - още през XII - XIII век) и е обитаван до XVIII век. Близо до него има стари катакомби - те се намират на 600 - 700 метра източно от манастира, в тях са открити керамика, монети и графити, които датират от V - VI век след Новата Ера, или от раннохристиянската епоха. Очевидно регионът е бил обитаван още тогава. През XII - XIII век, по времето на Втората Българска Държава, е налице голям възход на християнството и според някои историци именно тогава е основан и Аладжа Манастир; манастирът достига своя разцвет през XIV век, по времето на Добруджанското деспотство. Тогава с помощта на местните боляри манастирът е изографисан най-много, но с падането на деспот Иванко от власт това религиозно средище бързо запада. Според много конспиративни теории под един затрупан скален отвор има система от подземия, в които е укрито голямо количество злато - имущество на дванадесет други манастира, които са превзети от турците при падането на България под турско робство и монасите са укрили златото именно в Аладжа Манастир. Няма конкретни доказателства дали това е така, във всеки случай иманярски набези в манастира към момента няма.
Името на манастира има турски произход и означава пъстър манастир. Според някои езиковеди произходът на думата не е от турски; тя е заемка от персийски или арабски, но и в трите случая причина за това название са пъстрите стенописи, с които манастирът е бил изографисан и които за съжаление са запазени в една малка част днес. Според други конспиративни теории името на манастира всъщност се състои от две думи - Ал и Аджа; като на санскрит Аджа означава Агнец, следователно Аладжа Манастир би следвало да значи Божи Агнец. Други истории (най-вероятно измислени) твърдят че Аладжа Манастир е построен върху руините на стар гръцки град, основан от Филип Македонски. Старото християнско име на манастира не е известно, макар че от 1960-те години много местни жители го наричат "Света Троица". Според Карел Шкорпил патрон на манастира е Свети Спас; първите сериозни археологически проучвания са правени от братята Херман и Карел Шкорпил, на които е наречено и село Шкорпиловци. За първи път за съществуването на манастира се споменава през 1832 година в труда на руския писател Виктор Тепляков, който е наречен "Писма от България". През 1912 година манастирът е обявен за Народна Старина, а през 1957 - за паметник на културата от национално значение. От 1960 година е в списъка на Стоте Национални Туристически Обекта. В близост до манастира са открити останки от трикорабна църква от V - VI век. През 1997 година е открит вид паяк, който е кръстен на Аладжа Манастир - Nelima Aladjensis от клас Паякообразни (Arachnida), разред Сенокосци (Opiliones), семейство Phalangidae.
Помещенията на манастира са издълбани в скалата на две нива, както вече стана въпрос - на височина около 40 метра. На първото ниво са разположени църквата, монашеските килии, трапезарията и кухнята, още една малка църква, криптата (костница), както и няколко стопански помещения. На второто ниво се открива манастирският параклис. Всичко това е строено през различни периоди - строено не е много точно казано, тъй като при основаването на манастира са използвани естествени вдлъбнатини в скалата, които само са били доразширявани и дооформяни. Според проучванията на археолозите първоначално са създадени пет монашески килии на първия етаж, които са били свързани с тесен коридор по ръба на скалата. Килиите са били отделени една от друга с дървени прегради. Северният край на коридора завършвал с тясно стълбище, което водело до манастирския храм; на по-късен етап е създадено и второто ниво на манастира.
През XIII - XIV век в България е доста разпространен исихазмът - течение в християнството, което проповядва достигане до Бога чрез отшелничество и аскетизъм. И тъй като скалните манастири са идеалното място за хора с подобен начин на мислене, в Аладжа манастир се заселват доста монаси - отшелници, които разпространяват учението на исихазма. В един момент в региона на Североизточна България броят на скалните манастири достига дори до 500. Най-големият скален манастир е открит в село Невша (Варненско), който разполага с внушителната бройка от 40 килии. Манастир с 9 килии е открит на около 20 километра от Провадия. В село Рояк, в местността Дженевиз, са открити цели 10 скални манастира, издълбани на различни нива в скалите.
Адресът на манастира е улица "Цар Симеон Първи" 6А, Варна, пощенски код 9000. Телефонът на манастира е 052 355 460. Официалната религия на манастира е източноправославната, включен е към Варненското Архиерейско Наместничество на Великопреславско - Варненската Епархия. Към настоящия момент манастирът не е действащ - монаси там няма.
Арбанаси Зъбни импланти Антибиотици Курортни комплекси
През лятото Аладжа Манастир е едно наистина приятно място - поради буйната растителност всичко наоколо е зелено и внушава усещане за спокойствие и хармония между човека и природата. Може би именно поради това монасите са избрали това място за основаване на манстира; въпреки че източноправославната религия може много да се учи от будизма по отношение на връзката човек - природа, общо взето принципите на молитва и медитация са едни и същи.
Зъбни импланти Информация за Златни пясъци
Двете нива на монашеските килии
