Пловдив е вторият по големина град в България - все още официално поне е по-голям от Варна. Според регистъра на ЕСГРАОН към 14.03.2008 година по постоянен адрес в Пловдив живеят точно 377 908 души; във Варна живеят 349 465 души. През 1965 година гр. Пловдив е наброявал едва 222 737 жители - за 33 години населението се е увеличило почти два пъти; все пак по времето на Народната власт градът беше надхъвлил 400 000 жители, част от които благоразумно се изнесоха в чужбина след 10.11.1989 г. През 1965 година преброяването на населението е отчело точно 222 737 жители.
Град Пловдив е областен център, разположен е върху двата бряга на р. Марица и върху склоновете на шест сиенитни хълма в Горнотракийската низина. Според историята град Пловдив има не шест, а седем хълма, но един от тях за добро или лошо е превърнат източник за строителни материали. Става въпрос за Марково тепе, където в момента се строи голям за мащабите на града търговски център (мол). Останалите хълмове са запазени, някои от тях са превърнати в паркове - Младежкият хълм (Джендем тепе), Хълмът на Осводбодителите (Бунарджикът) и Сахат тепе (по Сталиново време - хълм "Васил Коларов"). Останалите три хълма образуват т.нар. трихълмие, където в миналото се е разполагала най-развитата част на града. Още през времето на Римската империя въпросното трихълмие е било център на град Пловдив, откъдето произлиза и името на града тогава - Тримонциум включва латинския корен три - числото три и montium - от mons, montis, в множествено число montium - хълм. В съвременния български език много често за хълмовете на Пловдив се употребява и турската дума тепе.
В Пловдив са запазени много къщи и сгради от времето на Възраждането (а и от доста по-ранни времена), някои от които са обявени за паметници на културата: къщата на Георгиади (1846 - 1848), в която е учреден музей на националноосвободителните борби, къщата на А. Коюмджиоглу (1847, днес етнографски музей), къщата на Ламартин (1829 - 1830), която също е музей. Известни църкви в града са "Свети Константин" (1832), "Света Богородица" (1844), "Света Марина" (1869 - 1870). Култово място е Джумая Джамия, пред която пловдивчани си устройват срещи с цел пиене на бира, празнуване на рожденни дни, гаджосване или и трите едновременно. Запазени са и часовниковата кула на хълма Сахаттепе, строена през 1623 година, както и безброй фрагменти от крепостни стени от римската и ранновизантийската епоха.
Крумовград Ултразвуков скалер Зъбни импланти Зъболекар в Пловдив Къщата на Георгиади България
Пловдив е изключително древен град, възникнал като селище през неолита. Поради това или кой знае по каква причина през деветдесетте години на Двадесети век в града съществуваше дискотека "Неолит" - възможно е името на заведението да се дължи и на факта че там се събираха основно лица с неандерталска визия и поведение. През бронзовата и желязната епоха селището се развило сериозно в икономическо и социално отношение; през 342 - 341 година преди Новата Ера е завладяно от Филип II Македонски (бащата на Александър Македонски) и наречено на негово име Филипопол. Много историци твърдяха че Филип II всъщност е основал града и поради това по времето на кмета д-р Иван Чомаков дори беше издигната статуя на Филип пред Джумая джамия, но впоследствие надделя схващането че много преди това селището си е съществувало и се е развивало. Траките преиначили името на града на Пулпудева, тъй като вероятно са имали затруднения с произнасянето на звука Ф. Славяните пък нарекли града Плъндив, впоследствие преиначено на Пълдин.
През 46 година след Новата Ера римляните завладяли Тракия и нарекли града Тримонциум (Трихълмие). Като хора, които са наясно с нещата те бързо осъзнали стратегическото местоположение на Пловдив, разширили го и го укрепили и градът станал едно от административните средища в тракийските земи. Имало голяма крепост, амфитеатър (добре че римляните го построили, за да се използва и до днес!), бани и водопровод. Градът дори сякъл свои монети.
За първи път Пловдив е превзет и присъединен към Българската държава от Хан Крум през 815 година. При царуването на Цар Симеон (893 - 927) град Пловдив е трайно присъединен към България; по-късно няколко пъти преминава под византийкса власт и след това отново се връща по българска. През XIII - XIV век българите няколко пъти водят война за Пловдив с Латинската империя, след това отново с Византия. При цар Иван Александър през 1344 година Пловдив е присъединен окончателно към България и само след 20 години, през 1364, е превзет от турците. Били са смутни времена на предателства, интриги, множество политически ходове и комбинации. Турците бързо сложили край на всичко това, преименували града на Филибе (което и до днес се използва на жаргон) и Пловдив станал център на Румелийския бейлер. Развитието на града продължило, някъде около XVI век се появява и името Пловдив - смята се че то е със славянски произход.
По време на турското робство (или османското присъствие, както се казваше в средата на деветдесетте години) Пловдив е главен административен, търговски, военен и културен център на Тракия. За отслабване на българския елемент градът е заселван с гърци; през XVII - XVIII век обаче българското население на града отново се увеличава поради преселението на много хора от Средногорието. Пътешествениците Елия Челеби (XVII век), Ами Буе (XIX век) описват Пловдив като голям търговски и занаятчийски град с характерен ориенталски вид, част от който си е запазен и до днес :-))).
По време на Възраждането пловдивският еснаф се включва в борбата за духовно, просветно и национално пробуждане. През 1836 година е открито килийно училище, през 1846 и 1848 - взаимни училища, а през 1850 - и класно училище, в което учителства Найден Геров. През 1856 година в Пловдив за първи път се чества денят на Славянската писменост по инициатива на Йоаким Груев; през 1857 Христо Г. Данов създава книговезница, а по-късно и книгопечатница. През 1868 година е построена сграда на класното училище, запазена и до днес. През 1869 година е основано читалище, а през 1870 - и революционен комитет. След Руско - Турската Освободителна война Пловдив става център на Източна Румелия и през 1885 година тук е обявено Съединението на Кяжество България с Източна Румелия. Удобното транспортно - географско положение се отразява добре на града и той се развива много бързо - през 1873 година той е свързан с Гара Белово, а през 1888 година Пловдив е вече междинна гара по линията Виена - Цариград. По този начин Пловдив става спирка на небезизвестния Ориент Експрес.
През 1887 година Пловдив е най-големият град в България - изброени са 33 032 жители, следван от София, Русе и Варна. През 1913 - 1925 година в града се заселват българи от Източна и Западна Тракия и Южна Македония и градът се разраства още повече. До култовата дата 09.09.1944 година в Пловдив се развива предимно лека, хранителна и тютюнева промишленост; след това Народната власт се е опитала да развие и други дейности, някои от които (учудващо!) продължават да функционират и да гененрират добавена стойност и до днес. Интересен факт: през 1919 година в Пловдив е основана комуна (т. нар. Пловдивска комуна). На 07.12.1919 година БКП печели общинските избори, за кмет е избран Никола Гълъбов, а за негови помощници Сасон Гарти, Иван Фърсов и Рангел Димитров. Пловдивската комуна предприема някои стъпки в положителна насока: въвежда публичност на заседанията на общинския съвет, грижи се за жилищното настаняване на изселените българи от Тракия и Македония, взема решение да подведе под съдебна отговорност бивши управници за извършени беззакония и кражби на общинско имущество. Другарите са се опитвали да развиват социална дейност - закупували дърва с общински средства и ги продавали по-евтино на нуждаещите се, в същото време предприемат и някои крайно популистки мерки - по време на Транспортната стачка отускат помощ в размер на 1 млн. лв. за стачкуващите железничари. Пловдивската комуна преключила дейност на 15.03.1920, когато била набързо разтурена от правителството, т.е. БКП е било на власт само около 3 месеца.
Къщата на Георгиади Античният театър История на Пловдив Градове в България Пирин www.dentalimplants.bg Зъб
През 1941 - 1944 година пловдивското работничество взема дейно участие в антифашистката борба. Градът е център на втора ВОЗ. Покрай сухото гори и суровото - политическите протести почти винаги са съпроводени с вандалски актове, чупят се прозорци, витрини, пали се наред, обръщат се автомобили и т.н. Както навсякъде по света...
След 1944 година навлиза плановата икономика. Започват куп дивотии, между които от време на време се върши и нещо по-смислено. Построени са една - две ЖП - линии, а през 1963 година е електрифицирана линията Пловдив - София. Това е първата линия в страната, която се радва на подобен лукс; за съжаление БДЖ почти не помръдва в развитието си оттогава до днес... Хранителната промишленост в онези времена генерира около 46 % от брутния вътрешен продукт на града - построени са консервен комбинат, завод за захар, мелници, маслобойни, млекопреработващи предприятия, месокомбинат, Винпром, фабрика за етерични масла и т.н. С пълна пара продължава да работи фабриката за бира. Продължава да се развива тютюневата промишленост - дълги години Пловдив заема първо място в страната по манипулация на тютюн и производство на цигари. След опитите за раздържавяване на Пловдив БТ от няколко правителства компанията изпада в агония, чиито гърчове продължават и до днес. За нуждите на консервната промишленост е построен завод за куха стъклария, който (слава богу) продължава да работи и дори е листван на Българска Фондова Борса АД.
В Пловдив е развита и текстилната промишленост. Построени са ТПК "Марица" и Текстилният комбинат "Марица". Произвеждат се копринени тъкани, вълнен трикотаж, килими и др. Съществува и обувна промишленост, металообработване и машиностроене; има авторемонтен завод, електроапаратурен завод, предприятия от дървообработващата и химическата промишленост. Оловно - цинковият завод (КЦМ) е близо до града.
Пловдив е средище на богат селскостопански район. В околностите на града са развити зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и оризопроизводство. Градът от много време е и голям културен център - пълно е с висши учебни заведения, музеи, библиотеки, художествена галерия, опера, театър, симфоничен оркестър и т.н. Построени са много модерни жилищни и административни сгради, молове, паркове, стадиони, паметници и др. В паркове са превърнати Хълмът на младежта, Хълмът на Освободителите и Сахат тепе.
Известен е Пловдивският Международен мострен панаир, накратко Пловдивски панаир. Това е голямо международно място за изложения и семинари, което съществува повече от един век. Панаирът улеснява контакта между производители и търговци и улеснява сключването на сделки по мостри. Много способства за развитието на международните търговски връзки.