Стробски пирамиди

Близо до село Строб, в югозападния (Капатнишки) дял на Рила, се намират Стробските пирамиди. Те са обявени за природна забележителност през 1964 година, точно четири години след Мелнишките пирамиди. Стробските пирамиди се извисяват по склоновете на Кулския рид, разположен между широките суходолия Гръчковец (на север) и Буковец (на юг). Средната височина на пирамидите е 6 - 10 метра, а някои достигат до 10 - 12 метра. Някои от тях са остри като игли, а други са с типично пирамидална шапка, която им придава форма на стройни гъби. Основите им са широки и често са слети помежду си. По северния склон на рида пирамидите са добре изразени, но са сравнително малко на брой и са обособени в една група.

Най-многобройни са пирамидите по южния склон. Там те са огромни, величествени, с неподражаеми багри от светложълто до червено и тъмнокафяво. Живописните им композиции носят различни имена - Самодивските комини, Куклите, Чуките, Братята, Зъберите. Най-известна е групата на сватовете, за които има специална легенда - според нея някога сватове от дивото планинско село Колибите взели мома от малко по-цивилизованото село Строб. Невестата била забулена според обичая - по тези времена младите хора се женели без да се познават. Едва след сватбата младоженецът отбулвал булката. Вървели сватовете към своето село, пеели сватбарски песни и се чудели каква невеста водят със себе си. Когато минавали по южния склон на Кулския рид, духнал силен вятър ладовник и повдигнал тежкото червено було на невестата. Ахнали сватовете от невижданата хубост на момата, а кумът (страхотна издънка!) понечил да я целуне от умиление. Ужасени от неговата постъпка, сватовете се вкаменили от срам и до ден днешен си стоят така.

Със своята красота и величие Стробските пирамиди съперничат на Тиролските земни пирамиди в Алпите, т.е. образуванието далеч не е уникално и има аналози по всички краища на света. На какво се дължи това? Скални пирамиди се образуват по стръмни склонове от лесно рушащи се скали - пясъчник, вулканични туфи и т.н. При поройни дъждове или бързо топящи се снегове по склоновете потичат водни струйки, които понасят почвени и скални частици и създават мрежа от малки, почти успоредни помежду си улеи (ерозионни бразди). Надолу по склона водните струйки се сливат в потоци, които се врязват по-дълбоко в скалите и образуват ровини. След всеки валеж ровините увеличават размерите си и постепенно се превръщат в огромни дълбоки долове. На места сред гъстата мрежа от ровини и долове се открояват оцелели от водната стихия причудливи скални образувания - най-често с форма на конуси, игли или пирамиди. По-устойчиви скални блокове понякога се запазват по върховете им като шапки и ги предпазват от бързо разрушаване.

Добра снимка    Мелнишки пирамиди    България    Култова снимка    Интернет    Кончето в Пирин

Избелване на зъби    Зъбни импланти