Альоша

Альоша е нещо емблематично за град Пловдив. Това е една гранитна фигура, която се издига върху Хълма на Освободителите, наречен още Бунарджик. От незапомнени времена хълмът се нарича Бунарджик, което означава място с много извори. През 1934 година цар Борис Трети правилно отбелязва че бнар е турска дума и преименува пловдивското тепе (друга турска дума) на Хълм на Освободителите. Това е официалното име на хълма и до днес, но то се използва много по-рядко; много пловдивски ученици дори за краткост наричат хълма просто Бунара.

Фигурата е висока 10.5 метра и е издигната в памет на съветската армия, която окупира България през 1944 година. Според мнението на много историци и всякакви други хора въпросната армия не окупира страната, а я освобождава - от фашисткия режим и от всички проблеми, които той е създавал в продължение на много години. Според авторите на настоящия сайт и в двете мнения има голяма доза истина - далеч сме от мисълта че преди сакралната дата 09.09.1944 положението в България е било цветущо и че хората са живеели добре във всяко едно отношение. За събитията от 09 септември и отношението им към съдбата на изстрадалия български народ може би най-точно може да се каже "От трън - та на глог". От една диктатура се преминава към друга, може би след време ще се стигне до единно становище кога е било по-зле. След другата култова дата - 10.11.1989 - по тези причини паметникът на Альоша е критикуван, хвален, охулван и възвеличаван, но така или иначе остава една от главните забележителности на град Пловдив. През годините след 1989 за паметника бяха дадени различни идеи - да бъде премоделиран и превърнат в паметник на Васил Левски, да бъде обгърнат от огромна метална сфера, която да се вижда от десетки километри, особено когато блести при огряване от Слънцето, и редица още по-щурави идеи. Обществото и управниците на град Пловдив обаче постъпиха може би по най-разумния начин - не направиха нищо, за да се съхрани паметникът за поколенията - той отдавна е част от историята на град Пловдив и като такъв просто си заслужава да бъде съхранен в непроменен вид. Поне до постигането на една по-висока степен на зрялост на българското общество, което едва ли ще се случи скоро... Ако разгледате снимките по-долу в настоящата секция на нашия сайт, ще видите една мащабност и едни тежки, масивни архитектурни елементи - те са характерни за тоталитарните режими и внушават усещане за сила и власт. От една страна, би било грехота да се разруши нещо, за построяването на което са хвърлени толкова усилия и средства; от друга, подобен архитектурен ансамбъл би трябвало да остане за поколенията дори и само като паметник на начина на строителство и оформление на сгради и паметници от едни отминали времена. В този ред на мисли управниците на град Пловдив наистина постъпиха мъдро и далновидно, като изобщо не закачиха паметника на Альоша и оставиха на бъдещите поколения да решават съдбата му.

През месец ноември 2013 година в Русия почина ветеранът от Втората Световна война Алексей Скурлатов. Човекът доживял до почтената възраст от 92 години и е послужил за прототип на паметника на Альоша в Пловдив. До последните си дни той живял в селището Налобиха в Алтайския край в семейството на дъщеря си. През 1944 година той участва във възстановяването на телефонната линия в Пловдив, при което се сприятелява с местен служител в телефонната станция. Смята се че българинът е предал снимката на Скурлатов на автора на паметника Васил Радославов, който по нея създава фигурата на Альоша. На деня на победата (09.05.1945) Алексей танцувал в центъра на град Пловдив с двама българи на раменете, понеже се отличавал с голяма физическа сила. И тримата едва ли са били особено трезвени при тази случка, но предвид трудните времена и всичко, през което са преминали хората, едва ли трябва да ги критикуваме че са решавали проблемите с алкохол. Руснакът е идвал отново в града през 2007 година, когато се отбелязва петдесетата годишнина от откриването на паметника; той е строен през периода 1954 - 1957 година, като проектанти са архитектите Борис Марков, Петър Цветков и Николай Марангозов. Освен Васил Радославов участие в изработката на паметника са взели и няколко други скулптори - Георги Коцев, Иван Топалов и Александър Занков, както и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски и Григор Михов. Официалното откриване на паметника е на 05.11.1957 година.

Фигурата на Альоша носи картечен пистолет Шпагин, насочен с дулото надолу. Върху постамента е изсечена петолъчка, а върху северната му част - надпис "Слава на непобедимата Съветска Армия". В един момент паметникът става толкова известен, че всички жители на Пловдив започват да наричат целия хълм на неговото име - Альоша. Дори в много други градове, където също има войнишки паметници само с една фигура, хората също започват да ги наричат Альоша. През 1966 година поетът Константин Ваншенкин и композиторът Едуард Колмановски написват песен със същото име, която до 1989 година се е смятала за неофициален химн на град Пловдив. На 21.09.2013 година на паметника е поставен дълъг червен плащ и черна кърпа на лицето.

През 2019 година, когато град Пловдив беше европейска столица на културата, екипът Мисирков / Богданов изработи близалки във формата на паметника на Альоша. Пловдив винаги е бил пълен с всякакви зевзеци, които измислят шантави идеи, така че това не беше нещо изненадващо. Удоволствието струваше 4.40 лв. и се предлагаше в жълт, зелен и червен цвят; по една или друга причина най-търсен беше червеният. Други зевзеци, живели и творили още по времето на тоталитаризма, разказваха градски легенди, според които Алоша гледал наляво не защото е лявополитически ориентиран, а защото се заглежда по мацката на паметника на Съединението... Пловдивският фолклор е неизчерпаем!

Според други градски легенди, които най-вероятно са напълно достоверни, за строежа на паметника на Альоша е използван гранит от Марково тепе - най-малкият от пловдивските хълмове. Това довело до окончателното изчезване на тепето - то е използвано за добив на камъни още от 19 век, поради което постепенно се смалява и накрая дори на мястото на хълма остава дълбок ров - пловдивчани очевидно са се престарали при добива на гранит. По времето на комунизма Альоша беше посещаван от тълпи от съветски туристи, които раздаваха значки и какво ли не на децата от града. Разпространяваше се всякаква дезинформация и фалшиви новини относно самоличността на човека, станал прототип на паметника - много руски майки със сълзи на очи разпитваха жителите на Пловдив дали пък това не е техният син, загинал през Втората Световна война... Войните винаги стават причина за трогателни сцени дори и няколко десетилетия след като са приключили.

Имаше и крайно комични сцени, свързани с Альоша - така например един от авторите на туристическия информационен сайт през 1988 година беше на 12 години. През месец май в един светъл следобед бъдещият д-р Ралев беше изкачил Бунарджика с група съученици с идеята да ловят майски бръмбари. Група съветски туристи се разхождаха около Альоша и българските ученици се втурнаха към тях с протегнати ръце и викове: "Дайте значки, дайте значки!" След две минути обаче един от съучениците на Венцеслав Ралев тъжествуващо извика - на мен пък ми дадоха съветско левче, и размаха банкнота от пет рубли. Около 33 години след това случката беше припомнена след екстракция на ретиниран мъдрец на същия господин от д-р Ралев с едно уточнение - дали пък руснаците не са си помислили че българските деца просят? Ако отидеш в някоя от най-бедните съветски републики като Киргизия или Туркменистан, може би там ще видиш просещи деца. Най-вероятно би съветските туристи са си помислили че и в България е така; дори и в Киргизия никое дете да не проси, какво би си помислил човек, когато види група деца, тичащи към чуждестранния турист, викащи и протягащи ръце? Едва ли първата мисъл на туриста ще бъде че децата искат значки с танкове и самолети... Смях.

Пловдив    България    Зъбни импланти    Зъболекар в Пловдив    www.dentalimplants.bg    Сахат тепе    Интернет

Снимка на Альоша от Младежкия хълм - най-високата точка на Пловдив. От там Альоша се вижда в гръб

Избелване на зъби

Централните стълби към паметника на Альоша. Стълбището е широко и внушава усещане за монументалност и голям мащаб - какъвто е бил стремежът при повечето паметници от времето на тоталитаризма. Фигурата на съветския войник изпъква на фона на небето и това със сигурност също е било ефект, търсен от архитектите и скулпторите на паметника.

Слънцето огрява Альоша от запад и лицето му е в сянка

През лятото гранитът се нагрява сериозно и акумулира топлина

При снимки с широкоъгълен обектив усещането за мащабност и монументалност се подсилва драстично

Изкачване към каменниия барелеф

Интересни са сцените, изобразени с каменния барелеф от северната страна на паметника. Майки с деца посрещат съветските войници - сам по себе си този факт е твърде показателен. Всяка тоталитарна власт до голяма степен има изразен култ към децата. Хитлер например е стимулирал високата раждаемост и въпреки че сам се е страхувал да има деца (поради опасността от генетични аномалии), неговият приближен Йозеф Гьобелс например е имал седем деца. В СССР децата от най-ранна възраст са възпитавани в духа на времето и вкарвани във всевъзможни организации; дори в България по времето на соца още в първи клас ни приемаха в чета Чавдарче със сини връзки. Случайно или не, в Пловдив това винаги се случваше на 03.03 под паметника на Альоша... Така че проектантите на паметника са отделили подходящо внимание на децата като важен елемент от идеологията на тоталитарните режими. Вдясно се вижда един мъж на средна възраст с мустаци, видимо почерпан и с бъклица в ръка, който посреща съветския войник - също усмихнат и най-вероятно под влияние на алкохол. Със сигурност скулпторите са уловили духа на времето и народопсихологията на българина и на съветския народ...

Върху главата на Альоша има гръмоотводи - все пак това е втората по височина точка в град Пловдив и със сигурност там падат много често мълнии. Едва ли този твърд гранит ще се повреди от попадането на мълния, но кой знае? Идеологически никак няма да се възприеме добре ако някоя лятна или пролетна сутрин главата на Альоша се окаже обгорена от няколко страни.