Автентична запазена крепост

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

"Баба Вида" е единствената запазена, изцяло съхранена крепост в България. Много интересен феномен. Как бихме могли да си обясним този факт, на фона на петвековното отсъствие на българска държава и потисническото господство на Османската империя? Този въпрос засяга не само историята на "Баба Вида", но и по-общо съдбата на крепостите в българските земи. Наистина тя е единствената напълно съхранена средновековна крепост у нас, а причините за това са комплексни. Без съмнение, крепостта е имала стратегическо значение за османците. След завладяването на Видин през края на XIV в., "Баба Вида" не е разрушена, защото е имала военна стойност за тях. Намира се на Дунавската граница на империята. Става важна отбранителна линия срещу унгарци, австрийци и по-късно австрийската империя. Крепостта е използвана като гарнизон и арсенал. Османците често преустройват, но далновидно не разрушават стратегически укрепления, които могат да им служат. Крепостта е и важен градски и административен център. През османския период, Видин е санджакски и по-късно вилаетски център. "Баба Вида" е използвана не само за военни, но и за административни нужди, включително и като затвор. Това й осигурява постоянна поддръжка. Много български крепости са разрушени от самите османци веднага след завладяването, за да не могат местните боляри и въстаници да се укрепят в тях. Други са разрушени при по-късни военни действия (османско-австрийски, руско-турски войни). Видин обаче често преминава от ръка на ръка без пълно унищожение на крепостта. Липсата на мащабни разрушения, е голям късмет за "Баба Вида". "Баба Вида" е сравнително компактна крепост – по-лесна за поддръжка и приспособяване към нови функции. Нейните архитектурни особености и мащаб, здравият зидарски материал (масивен ломен камък, хоросан и тухла) и двойният пояс стени, са направили разрушаването й ненужно и трудно. По-късно тя се обезценява като крепост. През XIX в., с развитието на модерната артилерия, "Баба Вида" вече няма реална отбранителна роля. Тогава тя постепенно губи значение. Поради това, тя остава „замразена“ във времето, вместо да бъде преустройвана или събаряна за строителен материал. Както се случва с много други крепости. За видинчани крепостта винаги е била белег на идентичност – тя се вплита в местните легенди (за Вида и сестрите й), пази паметта за средновековното царство на Иван Срацимир. Тази локална приемственост и символика, също допринася да бъде пазена, макар и индиректно. "Баба Вида" е оцеляла, защото е била нужна – първо като военна крепост, после като административен център и затвор. И едва когато е изгубила практическото си значение, вече е била достатъчно стабилна и „излишна“, за да оцелее и като паметник.

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com

Ако направим сравнение между "Баба Вида" и други ключови крепости, ще видим защо именно тя оцелява, а други, често по-значими в миналото, изчезват почти напълно. В Търново (Царевец и Трапезица), след падането на Второто българско царство през 1393 г., османците системно разрушават царските дворци и църкви, за да не се превърне Търново отново в център на съпротива. Това е основната причина за разрушениятя там. Градът губи своята политическа роля. Постепенно Видин и София стават по-важни за османската власт. Свива се стратегическото значение на Търново. В резултат, са съхранени само част от стените и основите. Реставрациите от XX в., възстановяват символично изгледа, но не са оригинални и не дават усещане за автентичност. Каква е съдбата на друга, на Ловечката крепост? Тя изгубва военното си значение още в XV в. Частично е разрушена от османците, после е използвана като кариера за камък от местното население. В резултат, до наши дни са стигнали останки от крепостни стени и реконструирани елементи, но крепостта далеч не е цялостна. Червен (близо до Русе). В XIV в. е важен военно-административен и духовен център. Причина за разрушение и упадък: след османското завладяване, губи значение, защото районът се обезлюдява. Крепостта е оставена да се руши и разграбва. Резултатът е логичен - днес се виждат руини, макар и внушителни, но няма цялостна съхраненост. Пловдив (Небет тепе). Представлява многослойно укрепление още от траките. Причината за разрушението му е в това, че при османците крепостта постепенно губи военна функция. Те градят нови укрепления на по-подходящи места. Впоследствие, на принципа "хубава жена и чамова дъска на пътя не остават", камъкът е използван за строежи в града. Плачевният резултат: днес са останали части от стени, но липсва цялостен ансамбъл. За разлика от горните, "Баба Вида" не е разрушена при превземането, защото била нужна на османците като гранична крепост срещу Централна Европа; не е в обезлюден район – Видин оставал важен град; не е разграбена като строителен материал, защото е в активна употреба до XIX в. Затова се запазва изцяло, макар и с преустройства. И тук излиза един парадокс: "Баба Вида" оцелява, благодарение на османците, а не въпреки тях.

www.ralev-dental.bg    Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти

Строителството на крепост изисква познания по военно дело, фортификационни умения, познаване свойствата на материалите за строеж, нуждите от съответни пространства и помещения. Кои са били тия ерудити, които са проектирали и изграждали крепостите? Крепостите – особено средновековните – не са просто „стени“, а сложни военни машини от камък. Зад тях стоят хора с високи знания, които в различни епохи се наричат по различен начин, но имат общи черти. В античността, римските инженери (architecti, fabri) са били военни специалисти, обучени в легионите. Те са имали систематични знания за изграждане на лагери, крепости, мостове, акведукти. Византийските строители наследяват и развиват това знание – особено при масивни зидове с тухлени пояси и сводови конструкции. Те комбинират традицията с гръцка геометрия и практически опит. В Първото и Второто българско царство не са известни поименно „архитектите“ на българските крепости, защото имената на майсторите рядко са записвани. В хроники се споменават по-скоро владетелите („царят построи крепост...“), а не инженерите. Реално обаче, това са били хора, местни майстори-строители („зидари“, „дюлгери“) с дълга традиция. Византийски и по-късно западни майстори (особено след кръстоносните походи), вкарват нови техники. Такива са били кулите с подкововиден план, бастионни системи. Специалисти са излизали от държавните и църковни школи. При царския двор и Патриаршията в Търново със сигурност е имало хора, които са съчетавали знания за строеж и за организация на труда. Тук е важно да направим една бележка - строежът на крепости не е бил дело на единичен „гений“, а на колектив от специалисти – архитекти, зидари, дърводелци, ковачи, каменоделци. При османците Империята наследява византийски и арабски традиции. Изграждането на крепости и отбранителни съоръжения се ръководи от „мимари“ (mimar) – главни строителни инженери. В по-късни векове (XVI–XVII в.) – някои са със статут на държавни чиновници и отговарят за цялостни укрепителни програми. Кои са били източниците на знание? Във военното дело, това са бойците и командирите. Те знаят какво е нужно (къде да има кули, какви портали, какви пространства за гарнизон). Геометрията и математиката са били необходими, за планиране на зидовете, дебелина, ъгли. Нужен е бил и професионален опит и традиция. Майсторлъкът се предава от поколение на поколение, често в затворени строителни гилдии. Наблюдавани били и чужди модели. Българските крепости, съдържат елементи и от Византия, и от Западна Европа, и от местния опит. И все пак, как да наречем тия експерти? В античността са ги наричали архитекти и инженери. В средновековието: майстори-строители, калфи, чираци, (дюлгери, зидари) и техните ръководители, които можем да наречем „военни архитекти“. В Османската епоха ги наричали мимари, което е официално въведен термин. Това, което е важно да знаем, е, че крепостите са рожба на „колективен разум“. Знания от военачалници, майстори-строители и опита на поколения, а не само на един „архитект“.

Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин    Пародонтология

Не са запазени много имена, но все пак и у нас има поименно известни строителни майстори и архитекти от българските земи. Те са малко, защото в Средновековието вниманието е върху владетеля или ктитора (дарителя), но все пак имаме ценни сведения. В Античността и ранното Средновековие, от римско и ранновизантийско време, рядко се пазят имена на инженери у нас. Строежите са били дело на легионни „architecti“. Но някои надписи споменават военачалници, под чието ръководство е строено (не самите майстори). В Първото българско царство имена на конкретни строители не са достигнали до наше време. Но знаем, че в Плиска и Преслав са работили и местни майстори, и византийски специалисти. Особено за сводове и каменна зидария. Археологията разкрива разлики в техниката – например „преславският стил“ се отличавал от останалите, заради строежа с бял камък. Във Второто българско царство вече има данни за отделни личности. Известен е Майстор Драгомир – от надпис в Бояна (ок. 1259 г.). Той е свързан с живописта, но за да достигне до нас, показва, че името на майстора е било ценено. Майстор Добромир е споменат в надпис при църквата „Св. Никола“ в Мелник. Майстор Радослав и майстор Тома са известни от църковни надписи в околностите на Търново. Архитектурни и живописни надписи от Търново сочат, че съществувала школа от строителни майстори, работила за царя и болярите. За крепости, конкретни имена не са отбелязани, но е логично същите майстори да са изграждали и укрепления – стените на Търново, Червен и др. В Османския период имената са по-добре документирани, защото империята има централизирана администрация. Мимар Синан (1490–1588) се е казвал главният архитект на империята. Макар да не е строил лично у нас, под негов контрол са правени много проекти (джамии, крепости). В крепости като Видин, Русе, Никопол, се споменават местни „мимари“ и „устаби“ (майстори), но често не по име, а като титла. В по-късното Възраждане вече имаме много известни имена на строители и майстори-дюлгери. Брациговските и тревненските майстори (XIX в.) не са строили крепости, но показват приемствеността на строителния занаят. В Средновековна България имената на военните архитекти почти не се пазят, но е ясно, че е имало професионални строителни школи, вероятно със семейна и гилдийна организация. В Османската епоха „мимарите“ са официална институция, но също рядко знаем конкретните имена на тези, които са работили в провинцията. В църковните и жилищни строежи имаме повече поименно известни майстори, което косвено доказва, че и крепостите са имали свои „подписани“ автори – просто техните имена не са достигнали до нас.

Aсептика и антисептика    Карцином на кожата    Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин

www.investor-bg.com    Здравеопазване в България    Япония    Лицево-челюстна хирургия

Постоянно изниква един и същ въпрос: какъв баланс трябва да се спазва между разкриването на древни руини и новото строителство? Как да сме сигурни, че ще открием уникални останки, или ще хвърлим пари за нищо, а ще затрудним нов строеж, нужен на обществото? Това не е маловажен, а ключов въпрос – и археологически, и обществен. От една страна искаме да пазим и откриваме миналото, от друга – съвременното общество има нужда от пътища, сгради, инфраструктура. Балансът е деликатен и се търси от десетилетия във всички държави. Има изработени няколко принципа на баланса. Един от тях, е превенцията. Още преди да започне какъвто и да било строеж, да се правят проучвания (архивни данни, карти, сателитни снимки, геофизика), за да се оцени вероятността да има археология. Прилагат се и спасителни разкопки. Ако има някакви индикации, археолозите работят бързо, за да документират и извадят ценните находки, преди строителството да започне. Друг принцип, е даване на приоритет на уникалността – ако се окаже, че има наистина уникален обект (например непозната крепост, светилище), строежът може да бъде преместен или адаптиран. Още един принцип - интеграция – все по-често новото строителство, се комбинира с археологията, като например, метрото в София, където антични руини са оставени в станциите. Какъвто и да било строеж - това са много пари накуп. Как да се избегне „хвърляне на пари за нищо“? Правят се предварителни оценки. Археолози, историци и геолози, могат с висока вероятност да кажат, къде има шанс за находки (пример: край големи реки, върху хълмове, до антични пътища). Донякъде, това прилича на дейността на хората, които с две телени пръчки, откриват подпочвени води, но по-добри начини не са известни. Дава се приоритетизация. Не всяка зидария е ценна за опазване, не зад всеки храст, се крие заек. Често руините се документират, изследват и после се освобождава теренът. Още един принцип - етапността. Строежът се разделя на етапи: проучване – документация – решение (запазване, премахване или интегриране). Изведени са и общоприемливи критерии за решение. Ако съществуват елементи на уникалност и научна стойност и обектът няма аналог, задължително се пази. Според състоянието и обема – добре съхранените обекти, имат по-голям шанс за опазване. Според възможната социална полза – ако строежът е критичен (болница, мост), често се търси компромис посредством частично съхранение и документация. В зависимост от възможността за експониране, някои обекти лесно се превръщат в атракции и носят дългосрочна полза за туризма и идентичността. Да надзърнем и към международния опит. В Европа: „rescue archaeology“ е стандарт. Правят се бързи проучвания при строеж на магистрали, метро, жп линии. Много обекти се документират, малко от тях се запазват. В Италия и Гърция се прилага по-строг режим – често строежи спират заради антични находки, защото уникалността е много вероятна. В Скандинавия използват силно предварително картографиране – с геофизични методи „виждат“ под земята, преди да копаят. И да погледнем българската ситуация. У нас има огромен археологически потенциал – почти всяко ново голямо строителство „удря“ на древни пластове. Проблемът често е във финансирането и сроковете – археолозите почти никога нямат достатъчно време и средства за пълни проучвания. Решението е: добро планиране + ясни правила; кое се запазва, кое се документира и освобождава. Практиката обаче често не върви ръка за ръка с теорията.

Имплантати    Остеоинтеграция    Ендодонтия    Имплантатна повърхност

Балансът не е „или-или“, а гъвкаво решение според ценността на находките и значимостта на строежа. Важното е да имаме предварителна оценка, прозрачна процедура, готовност за интеграция на археология и модерност. При строежа на метрото в София бяха разкрити уникални останки от антична Сердика – крепостни стени, улици, жилища. Част от находките бяха запазени и експонирани (площад „Независимост“, Ларгото, метростанция „Сердика“), а друга част – документирана и засипана. Към плюсовете на този подход, спадат туристическата атракция, обогатяването на облика на центъра. Към минусите: имаше критики за компромиси при опазването и за бързината, с която археолозите работеха заради сроковете. Магистрала „Струма“ в Кресненското дефиле и Сандански. При изграждането на трасето, археолозите откриха множество обекти – праисторически селища, тракийски и римски гробници, раннохристиянски базилики. По-ценните обекти бяха проучени и преместени или запазени, а останалите – подробно документирани, след което строежът продължи. Спасителната археология даде голям научен материал. Местната общност, обаче, почти не видя резултатите на място – находките отидоха в музеи; най-често, извън региона. Магистрала „Марица“. При трасето край Харманли, бе открито римско пътно съоръжение и вила рустика. След проучване, обектите бяха частично експонирани край пътя – пътуващите могат да ги видят. Това е добър пример за интеграция между инфраструктура и археология. Видин е уникален, защото запазва не само "Баба Вида", но и късносредновековните и османски укрепления (външни зидове, капии, ровове). През XIX–XX в. много от тези укрепления са разрушени, за да се развие градът (улици, къщи, булеварди). Но "Баба Вида" е съхранена изцяло, защото вече е обезценена като военен обект и е възприета като паметник. Тук балансът е, „частична загуба, частично съхранение“. В Пловдив – Античният стадион и театър. При строителството на съвременни сгради в центъра, бяха разкрити античният стадион и театър. Театърът е реставриран и е жив културен център, а стадионът – частично експониран под стъклени платформи в центъра на града. Това е може би най-успешният пример за интегриране на археология и съвременен град. Негативен пример е язовир „Копринка“ в Долината на розите. При изграждането на язовира (50-те години), бяха залети останки от древната Севтополис – столицата на тракийския владетел Севт III. Археолозите тогава работят набързо, а уникален град остава под вода. Днес има идеи да се изгради плаваща конструкция, за да се експонира, но тя още е нереализирана. В София и Пловдив балансът е интеграция – археологията се вплита в модерния град. При магистралите балансът е документация и освобождаване на терена. При Видин – частична загуба, частична съхраненост. При Севтополис – пълна загуба за сметка на инфраструктура.

И нещо любопитно. При строителството на крепостта "Баба Вида", естествено възниква и един много интересен въпрос. Откъде може да е взет камъкът за крепостта, при положение, че наблизо почвата е глинеста и песъчлива? Каменните блокове, използвани в Баба Вида, вероятно са добивани и транспортирани от различни места. Налични са няколко местни находища – в Северозападна България има варовикови и пясъчникови кариери, които са добър строителен материал. Рециклирани са по-стари римски и ранновизантийски сгради – често използвана практика в Средновековието. Пренос по Дунав – реката е била важен търговски път и е възможно някои камъни да са докарани от по-далечни кариери в днешна Сърбия или Румъния. Но как са го транспортирали? Пренасянето на каменни блокове за голяма крепост е било трудоемка и сложна задача, но ето няколко метода: Салове и кораби по Дунав – най-ефективният начин за транспортиране на тежки материали. Волове и дървени колички – използвани за превоз по суша. Въздействие на робски труд и зависими селяни – вероятно строежът е бил извършен с комбинация от наемни работници и принудителен труд. Строителите на Баба Вида вероятно са били смесена група от местни български майстори, византийски инженери и евентуално западни занаятчии. Камъкът за крепостта е добиван от околните райони и транспортиран по Дунав или с животинска тяга. Това прави Баба Вида не просто стратегическо укрепление, а и шедьовър на средновековното строителство, съчетаващ най-добрите местни и чуждестранни строителни традиции.

Кариес    www.dentalimplants.bg    Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин

Ако днес някой реши, в имота си да построи миниатюрна крепост, за радост на деца и внуци; за да впечатли гости и за свое удоволствие, какви елементи може да включи, а от какви - да се откаже? Миниатюрна крепост в частен имот може да бъде едновременно игра, естетика и символ. Но за да е безопасна, хармонична и смислена, трябва да се подберат правилните елементи. Какви елементи може да включи? Задължително - кули. Ниски, цилиндрични или многоъгълни (2–3 м височина), които могат да служат като наблюдателници или детски къщички. С декоративни бойници (зъбци), но плитки и безопасни. Крепостна стена с височина до 2 м (да не създава опасности и усещане за затвореност. Може да се направи от камък или имитация (тухли, бетон, декоративни панели). Порта с кула (барбакан). Малка арка или дървена врата с декоративен „мост“ – страхотен ефект за гости и деца. Вътрешен двор (плац). Пространство за игри, масичка за гости, огнище. Тук може да се сложи декоративен кладенец или дървена пейка „като в стар замък“. Декоративни детайли: щитове и гербове по стената. Факли (осветителни тела в старинен стил). Дървени врати с железни обкови. Какво е добре, обаче, да се избегне. Истински отбранителни елементи, които са опасни. Дълбоки ровове с вода са опасни за децата. Високи зъбери без обезопасяване представляват висок риск от падане. Тесни и стръмни спирални стълбища. Прекомерни размери. Ако „мини-крепостта“ стане твърде висока или масивна, може да изглежда като чуждо тяло в двора. Добре е да се мисли за мащаба – нека да е уютна, а не „казармена“. Да няма тъмни и затворени помещения. Истинските крепости са били понякога мрачни. За частен двор е по-добре да има светли, отворени пространства. Не е нужно да се пресъздава до последен детайл средновековна крепост, в свръхреалистични подробности. По-добре е да се търси „приказен“ или „романтичен“ ефект. Материалите са камък (или декоративни блокчета), дърво, ковано желязо за ефект. Крепостта може да се комбинира с беседка, барбекю, детски кът. Добре е, да е достатъчно малка, за да е безопасна и лесна за поддръжка, но достатъчно голяма, за да впечатлява. Може да се избере български средновековен стил (като Баба Вида, Царевец) или западен приказен (като рицарски замък). Мини-крепост за двор е чудесен начин да се съчетаят игра, история и естетика. Добре е да има кули, зъбери, порта, двор и декоративни елементи, а да се избегнат дълбоки ровове, твърде високи стени и опасни детайли.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    България