Дунавски пейзажи

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Тополи в равна подстрижка

Буйната растителност по румънския бряг на Дунав

Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали

Тих бял Дунав тук не се вълнува

И не се вижда да шуми весело; може би защото "Радецки" вече е доплувал

Дунав е тих, но защо е бял, в известния израз "Тих бял Дунав" на дядо Вазов? Изразът „Тих бял Дунав“ е станал известен благодарение на стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна?“ на Иван Вазов, написано през 1876 г. Стихотворението по-късно е превърнато в химн на българските хъшове и националноосвободителното движение. В него словосъчетанието „Тих бял Дунав“ се използва, за да опише река Дунав, която има символично значение за българския народ. Защо Дунав е „бял“? Бялото като символ. В българската народна култура бялото често символизира чистота, надежда, свобода или дори спокойствие. Използването на „бял“ в описанието на Дунав може да подчертава неговата красота, величие и значение като символ на свободата, към която се стреми българският народ. Естествени особености на реката: В зависимост от светлината, времето и характера на водата, Дунав може да изглежда светъл или „бял“, особено ако повърхността на водата блести под слънчевите лъчи. Белият цвят може също да отразява мъглите, които често се стелят над реката в определени сезони. Защо е „тих“? Спокойствие и величие. Дунав е голяма река, чието плавно течение често създава впечатление за спокойствие и тишина. Това е част от нейната величественост. Контраст с бурните събития. Вазов използва „тих“ не само за да опише физическото състояние на реката, но и за да създаде контраст с бурните събития на епохата – въстанията и борбите за свобода. Изразът „Тих бял Дунав“ в контекста на творчеството на Иван Вазов и времето, в което е написано стихотворението, има силно символично значение. Дунав често се възприема като граница – между родното и чуждото, между робството и свободата. За хъшовете, борците за свобода и българския народ, реката символизира пътя към ново начало и борба за независимост. Така изразът „Тих бял Дунав“ надхвърля буквалното си значение и се превръща в поетичен образ, който отразява както природната красота на реката, така и нейното дълбоко място в националната ни памет и културна идентичност. Обаче, има много спекулации, относно тази белота. Тук буквално ще цитираме един автор - Иван Танев Иванов - който има оригинална интерпретация. Ако приемем, че историята, археологията и много други науки често се опират само на предположения, нека дадем право и на този автор да предполага свободно. Ето какво казва той: "За посочения превод на българския етноним могат да се приведат и множество косвени доказателства. Например, в широко известния и все още необяснен израз “тих бял Дунав” думата ‘бял’ може да означава ‘български’. Това е напълно възможно, ако вземем пред вид, че от 6 до около 15 век век сл. н. е. река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска” река. Разбира се, по света има много топоними и хидроними в които присъства прилагателното “бял”. Ние можем да търсим доказателства в такива случаи, само ако те се намират в район със значимо прабългарско присъствие в миналото. Днешните башкири, които живеят в източната част на древната волжска България наричат с името ‘Аг идил’ голямата река Белая, приток на Волга, а самата Волга наричат Идил. Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на угро-фински означава просто “река”. Угро-фините са били коренно население по горното и средно течение на реката до идването на българите. В превод от башкирски ‘Аг идил’означава ‘Бял Идил, бяла река, бяла Волга’. Очевидно от тук идва и руското наименование “Белая”, като вторичен превод. В светлината на нашата хипотеза, хидронимът Аг идил би могло да означава и ‘Български Идил’ или “Българска Волга”.

Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com    Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Мястото при Оряхово, където България и Румъния свързват електропреносните си мрежи

Вижда се живописният и висок български бряг, и равнинният румънски

Съгласно официалната руска ономастика, името на река Волга идва или от славянската дума “влага” (странно защо изопачена на “волога”) или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща”. Хипотезата река Волга да носи за име угро-финската дума “valge- бяла” изглежда правдоподобна, но не обяснява защо това име се появява едва след идването на българите. Също така от това обяснение не става ясно защо угро-фините са заменили своето първоначално наименование Итил – “река” с друго свое наименование valge -бял. Това може да стане само с външна намеса и тази намеса може да бъде идването на куберовите българи. Очевидно угрофините са сменили името на реката с името на новия господстващ етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял. Т.е., и тук е проработил същия механизъм на буквален превод на етнонима, който механизъм е произвел славянското “бял град”, унгарското “фехер вар”, латинското Alba bulgarica и иранското Balghirad. Важно опора за предложената нова семантика можем да намерим в изследването на Голийски [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003]. Той е използвал един твърде общ извод от областта на историческото езикознание (който обаче не е общоприет), че голям брой езици на Стария свят произлизат от общ нострадически праезик, говорен преди около 10 хиляди години. Предполага се, че от този “нострадически език”, ако действително е съществувал, са произлезли езиците от индоевропейското, семито-хамитското, угро-уралското, алтайското, картвелското и дравидското езикови семейства. Действително, в много от тези езици има думи с близка фонетика и семантика за които се предполага, че са наследство от общия праезик. На тази основа Голийски е търсил думи, имащи корен “блг”, “плг”, “блх” и др., подобни на корена на българския етноним предполагайки, че смисълът на тези думи може да бъде подобен на семантиката вложена в българския етноним. Намерени са внушителен брой думи, по-голямата част от които имат смисъл “бял, бледен, светъл”, които силно подкрепят предложената от нас етимология. Голийски обаче отхвърля, според мене съвсем необосновано, тази етимология под предлог, че нито един народ в света не би се самоназовал “бледен”. С това този автор необосновано, a priori, изключва възможността буквалното значение на корена на българския етноним да бъде “бял”. Това е грешка, защото фактически точно такъв е буквалния смисъл на българския етнотним, както сочат големия брой представени тук доказателства. Причината за такъв извод на този автор е в ограничеността на чисто езиковия анализ и отсъстствието на историческа аргументация. На основата на останалите значително по-малко находки Голийски предполага, че смисъла на етнонима ‘българ-’ се изобразява чрез две семантични гнезда. Първото гнездо се изразява с думите ‘светъл, блестящ, мълния’, второто – с думите ‘висок, велик, могъщ’. Второто гнездо съвпада с определенията дадени преди това от П. Добрев. Този подход дава идея за буквалния съвременен превод на българския етноним, но не е достатъчен за да се установи историческата семантика вложена в него. Унгарска легенда разказва, че княз Дуло от рода Белар имал две дъщери. Родоначалникът на унгарците Мадяр се оженва за една от дъщерите, а Хунор взема другата дъщеря. Така първата дъщеря на Дуло с децата, които ражда става майка на всички унгарци, а втората дъщеря става майка на всички хуни. Макар това да е само една легенда, тя заслужава внимание пред вид на следните много мъдри наблюдения, съдържащи се в нея. Веднага се натрапва изводът, че според тази легенда маджари, хуни и българи не са едни и същи народи, нещо което са твърдели и всички древни хронисти. От друга страна, легендата подчертава, че тези народи са родствени в този смисъл, че в тях тече частица обща кръв. Това може да бъде кръвта на онези начални европеиди (източни иранци, тохари, юеджи, ди, динлини), които са участвали в етногенеза и на трите посочени народа от легендата. В случая обаче, по-важно е да отбележим, че родът на княз Дуло, т.е., българите, са наречени Белар, така както са били наричани и Волжските българи, което означава “белите или сребърните”. Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни. В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка”, “бели българи”, както и изрази от вида “бяла Яна”, “бяла Рада” и т. н. Едва ли българите са по-бели от околните народи, или че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост.

Композити    Зъбни импланти    Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu

При Оряхово не са рядкост гледките на прелялата в румънските ниви река Дунав

Перифразирайки Радой: "Имало е комари, ама такива комари не е имало"

В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. Едно изследване на българските народни песни е показало, че в тях думата "бял, бели, бяло" се съдържа 17 пъти по-често, отколкото в народните песни на околните балкански народи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, но липсват идиоми, които да се изразяват с други цветове. В някои български диалекти (района на град Чирпан), бялото на очите се нарича “балак”. Човек с големи очи, на които бялото (белтъка) се откроява повече от обикновено също се нарича “балак”. Глаголът “избалачва се” означава “обелва очите си”. Това е чисто езиково указание, че в българския език морфеми с основа “блк”, каквато е и основата на българския етноним могат да носят смисъл на “бял”. В старобългарския език е съществувала думата БАЛАС - белезникав. От тази дума днес са останали думите БЕЛЕЗНИКАВ, БЕЛАСИЦА и много лични имена от този вид. Основата на думата БАЛАС е сходна на основата на БЕРЕЗ и БАЛХ, които всички имат значение на БЯЛ. Всички тези думи, БАЛАС, БАЛХ, БЕРЕЗ, БАЛАК имат обща основа с българския етноним БЪЛГ и означават БЯЛ. Вече беше посочено, че монголците наричат “булган” едно животно с много ценна бяла кожа, много търсена и често разменяна в стоковото обръщение в миналото. Това даде повод на някои български автори да обявят това животно за “кръстник” на българите. Това животно се среща и в България и се нарича БЯЛКА (Белка) на български. След като вече знаем, че етимологически етнонимът “българи” съдържа качеството “бял”, защо да не предположим, че това е било известно на древните монголци и те са кръстили това животно на името на българите? Прехвърлянето на качество от типа “българи > булган” означава, че българите са били широко известен народ в миналото, което се доказва с примерите “български ботуши”, “болгарский перец”, “булгария” и мн. др. Изглежда, чисто фонетичният начин за етимологизиране булган > българи вместо рационалния българи > булган е по-скоро пример за национален нихилизъм."

www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    www.ralev.ws    www.see-bulgaria.com

Надвечер край широката река

Тоя път не небето, а реката е "като от коприна"

Написан през 1866 г., от Йохан Щраус-син (op. 314), An der schonen blauen Donau е валс, който е сред най-известните класически музикални произведения. Той е приеман и за неофициален химн на Австрия. Тамо де се белий Дунав лей... От най-древни времена отношението ни към свещената река Дунав, е двояко – на страх и култопочитание. Митологичният образ на река Дунав през годините идва още от римските християни. Те вярвали, че Дунав е райска река; носи щастие. Суеверното схващане, широко разпространено на Балканите през Средновековието, е отразено и в старобългарските текстове: “…Това е една от четирите реки, които изтичат от извора в рая, именно Фисон, както се нарича от нашето Писание, от гърците Истър, от римляните Дунавий и от българите Дунав”; “Фисон, който се нарича Истър и Газ, и Истър и Дунав от траките, също излиза от рая. Като мине под дълбините на земята и стигне до Запада, излиза при Пеонската планина, която се простира от Сицилийското море до германците, при Северния океан. Оттам той тече на изток и се влива в Евксинския Понт (Черно Море) през пет устия”. В песенния ни фолклор Дунав е най-възпятата река. Тя е наречена „бял Дунав” и е обвързана с редица митологични конструкции. Нашите предци са я виждали като „сакрална, свещена”, извираща от дървото на живота (в различните му варианти - дърво, момина китка и др.). Дунав била приемана като хоризонтален модел на световното дърво; път и граница между световете, световна ос. През Възраждането тя се идентифицира с България и българското и носи характеристиките на граница и път; на свое и чуждо, майка и син, слава и позор, свобода и робство, между живота и смъртта. Утопии или не, такава била реалността в ония далечни времена.

Виж България    www.tourinfo-bg.com    Зъб    Първична стабилност на базалните импланти

Речен кей в строеж

Откак го има, Дунав е добро място за транспорт на хора и товари

Дунав е възприеман като част от „свещените знаци”, с които се чертае географската територия на родината. Но и чрез които, се рисува и мисли България въобще в тази „най-българска епоха”. В Паисиевата „История славянобългарская” великата река съдбовно е премината от българите. Този „малък народ, но непобедим” създава тук, „покрай Дунав” държавата България. За да царува „самостоятелно и славно”. „Покрай Дунав” ще бъде споменавано многократно от Хилендарския монах, като място на съдбовни битки и геройски дела, място на българско величие и слава. В този контекст е и в поетическите текстове от епохата на Възраждането. “Нъ слушам! Марсова тръба наблизо ихти / край Дунав окол стари град Дростол...” („Отлъчие от България едного разпаленаго родолюбца българина в лето 1853” – Г. С. Раковски). Дунав е райска река, течаща из нашата райска родна земя за „тогоз, кой е расъл във рая славянски, / тогоз, кой е дишал въздуха балкански”: Скитал съм край твойте брегове засмени, що ги прохлаждава Дунавът студени… Хубава си, земльо, и благословена, кат гардина цветна, кат жена засмена, всичко в теб е пълно с плод и благодат, хълмите ти – с грозде, горите ти – с хлад, полата ти – с ниви, гърдите ти – с щедрост, реките ти – с злато, небето ти – с ведрост… („Разходка до Баняса” – Иван Вазов). П. Р. Славейков „Татковина”: Хубава си, татковино, име сладко, земя рай. Сърце младо и невинно за теб трепка и играй… Цветан Радославов и неговата песен „Горда стара планина” –  настоящ химн на България. Родила се в момент на патриотичен порив на автора й „сред водите на Дунав” при завръщането му през 1885 година в родината: Мила родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край... Непокътнат е отговорът на въпроса: „Де е България?”, който дава възрожденецът: ...Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина… Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля… („Де е България” – Ив.  Вазов) „Идеологът на нацията” Иван Вазов, определя границите на “България цяла” и в по-късни творби, където винаги присъства Дунав като символ на изконно българското, част от „наследството” свято на дедите-създатели на държавата: “От Дунава до Охрид, до Бялото море, / един народ нещастен под тежко иго мре...”(1877 – „Векът”); “...От Дунав до Егея, / от Охрид до Евксин...” (1916 - „Раздори ли?”);“...от Охрид до Чаталджа, / от Дунав до Кавала...” („Тържествен час” – „Песни за Македония”).

Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти    Успеваемост при базалните импланти

При Видин, а и не само тук, реката е величествена

Водата не се интересува от граници и визи. Тя винаги намира откъде да мине и никой не може да я спре

Стара българска легенда свързва и разделя българи и румънци чрез отношенията между митичните царе Влас и Слав. Двамата били братя, но се разделили след като цар Слав се заселил със славяните - земеделци на юг от Дунава, а цар Влас останал с власите - скотовъдци в земите на север от реката. По-късно цар Влас изпратил своите момци-власи да си търсят невести сред момите-славянки, но поради бурята власите не стигнали със своите лодки другия бряг и се удавили на края на Дунава. Интересно, обаче, е друго - далеч от Дунава, но близо до Несебър съществува селище, днес - град - което носи името Свети Влас. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, ще каже някой. Селището е основано от древните траки, но чак през XIV век приема името на Свети Влас, с което е известно и до днес. Разполага с богата и интересна история, за която множеството манастири и църкви на територията на курорта разказват. Свети Влас се намира в община Несебър, област Бургас. През XIV век приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, също и лечител. Новото наименование на селището било свързано с намиралия се тук голям и известен ставропигален манастир „Св. Власий“, който бил пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Манастирът просъществувал до XVIII век, когато е опожарен, от безбройните по това време набези на пирати.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Имплантатни размери - характеристики    Размерът е от значение - имплантатни размери

Живописна гледка

В долното си течение Дунавът наистина е тих

За река Дунав постоянно се говори, че е тих, бял Дунав, но със сигурност историята познава и страховити бури. Кои са били най-страшните природни катаклизми по поречието на Дунав? Река Дунав е известна със своята красота и спокойствие, но също така е била сцена на редица природни катаклизми през историята. Ето някои от най-страшните природни бедствия, свързани с поречието на Дунав: Наводнения. Наводненията са най-честите природни бедствия по поречието на Дунав, причинени от проливни дъждове, топенето на снеговете или комбинация от двата фактора. Наводнението през 1965 г. През тази година Дунав преживява едно от най-сериозните си наводнения, засегнало няколко държави. Много градове, села и селскостопански райони са били под вода, причинявайки разрушения и загуба на човешки живот. Наводнението през 2006 г. Този катаклизъм се смята за едно от най-тежките в последните десетилетия. Нивото на реката достига рекордна височина в няколко точки, причинявайки огромни щети в България, Румъния, Сърбия и други държави. Хиляди хора са били евакуирани. Ледоходи и ледени блокажи. В миналото Дунав често е замръзвал през зимата, особено в горното и средното течение. Това е водело до образуване на ледени блокажи и сериозни проблеми. Ледоходът през 1929 г. През тази зима Дунав замръзва напълно, а ледоходът причинява разрушения на мостове, пристанища и плавателни съдове. В някои участъци дебелината на леда достига до 1 метър. Ледоходът през 1985 г. Замръзването на реката в началото на годината довежда до сериозни проблеми за корабоплаването и разрушава част от инфраструктурата по реката. Силни бури и ураганни ветрове. Макар бурите да не са чести, те могат да бъдат изключително разрушителни. Ветровете, съчетани с високо ниво на реката, понякога предизвикват огромни вълни и разрушения. Бури с торнадо в района на Дунав. В отделни райони, особено в близост до устието на Дунав, са документирани торнадо-подобни явления, макар и сравнително редки. Те причиняват разрушения на домове, лодки и крайречни съоръжения. Ерозия и свлачища. В някои участъци от поречието на Дунав, особено в района на Железни врата и делтата на реката, ерозията е сериозен проблем. Тя води до свлачища, които разрушават земеделски земи и инфраструктура. Свлачищата в делтата на Дунав. Промените в речната геоморфология често водят до свличания на земна маса, засягайки екосистемите и местното население. Солена вода в делтата на Дунав. В резултат на глобалното затопляне и покачването на морското равнище, в делтата на Дунав все по-често навлиза солена вода, което заплашва екосистемите и променя условията за живот. Природните катаклизми по поречието на Дунав са важна част от историята на реката. Въпреки трудностите, които те причиняват, хората продължават да живеят и да се адаптират към условията, запазвайки връзката си с тази велика река.

Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания

В дъното вляво се вижда бялата драперия на "Дунав мост - 2"

Голямото (сладко)водно огледало на Дунав край Видин

Колко моста има река Дунав? Знаете ли, че за разлика от България, която има два моста и е взето решение за изграждането на трети, стратегически мост, Германия разполага само с един мост? Река Дунав има 10 моста, които я пресичат и свързват различни държави по нейното течение. Ето кои са основните мостове: мост Уйпещи (Budapest, Унгария), мост Маргит (Budapest, Унгария), мост Либерти (Budapest, Унгария), мост Петроварадин (Нови Сад, Сърбия), мост Жежељ (Нови Сад, Сърбия), мост Русе–Гюргево (България–Румъния), мост Видин–Калафат (България–Румъния), мост Братислава (Словакия), мост Базел (Швейцария), мост Пасау (Германия). Всеки от тях играе стратегическа роля за транспорт и икономическа връзка между различни региони. Някои от мостовете над река Дунав се считат за изключително красиви и са известни със своята архитектура и история. Особено популярни с красотата си са мостовете в Будапеща, която често е наричана "Перлата на Дунав" заради своята архитектура и великолепни гледки. Верижният мост (Szechenyi Chain Bridge), Будапеща, Унгария, е построен през 1849 г. Този мост е емблематичен символ на Будапеща. Той свързва историческите части на града – Буда и Пеща. Верижният мост е осветен през нощта и предлага невероятна гледка към Парламента и Будайската крепост. Мостът на свободата (Liberty Bridge), Будапеща, Унгария, е построен в началото на 20-ти век. Той има елегантна зелена метална конструкция и арт нуво детайли. Мостът е сред любимите за разходки и снимки. Мостът Маргит (Margaret Bridge), Будапеща, Унгария. Разположен близо до остров Маргит, този мост има красиви арки и историческо значение. Той предлага отлични гледки към реката и острова. Мостът (Русе – Гюргево), България–Румъния. Макар че е повече инженерно чудо, отколкото декоративен мост, този мост е символ на сътрудничеството между България и Румъния. Той има своя уникална естетика, особено за любителите на индустриалната архитектура. Мостът Жежељ, Нови Сад, Сърбия, е възстановен след разрушаване през 1999 г. Мостът впечатлява с минималистичен и модерен дизайн, който допълва живописния фон на Нови Сад. Мостът Видин – Калафат (Дунав мост 2), България–Румъния. Този модерен мост има елегантна конструкция и е ключова транспортна връзка. Вечер е красиво осветен. По течението на река Дунав има множество други крупни инженерни и архитектурни съоръжения, които играят ключова роля в икономиката, навигацията и енергетиката на региона. Някои са хидроенергийни и навигационни съоръжения, други – пристанища; има и язовири. Съществуват, разбира се, и фериботни връзки – там, където условията за строителство на мост не са подходящи или икономически оправдани; или по баналната причина недостиг на финансови ресурси. Хидроелектрическата система "Железни врата" (Iron Gates I и II) е разположена на границата между Сърбия и Румъния. Тази система от две големи ВЕЦ (Водноелектрически централи) е сред най-големите в Европа. Съоръжението включва язовири, шлюзове и хидроелектрически станции. То е не само ключово за производството на електроенергия, но и за регулирането на навигацията през тесния участък на реката. Навигационни шлюзове и канали по Дунав са каналът Рейн–Майн–Дунав. Този изкуствен канал свързва Дунав с Рейн и Майн, позволявайки корабоплаване между Северно и Черно море. Шлюзовете при Виена, Австрия и други ключови точки по течението улесняват преминаването на кораби. Най-известните пристанища са пристанището Констанца в Румъния, Будапеща в Унгария и Русе в България. Констанца, в делтата на Дунав и на брега на Черно море, е най-голямото пристанище на Черно море и основен търговски хъб за товари, превозвани по Дунав. Включва множество терминали за контейнери, насипни товари и петролни продукти. Пристанище Будапеща (Унгария) е важен транспортен център за търговия и логистика в Централна Европа. Пристанище Русе (България) е ключово пристанище за България, което свързва страната с останалата част от Европа. Не липсват и язовири. Язовир Габчиково в Словакия е част от хидроелектрическа система, която регулира водния поток и генерира електроенергия. Съоръжението включва шлюзове и туристически атракции. На места, където няма мостове, фериботите играят важна роля за свързване на населените места. Примери: Видин – Калафат (преди изграждането на моста); Оряхово – Бекет (България – Румъния). Делтата на Дунав (Румъния и Украйна), освен с Констанца, е известна и с това, че е природен резерват и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Това е най-голямата речна делта в Европа с богата екосистема. Тези съоръжения, заедно с мостовете, подчертават значението на Дунав като икономически, екологичен и културен ресурс за Европа.

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност    Зъболекар    Аминоглюкозиди

Реката разделя бреговете на ляв и десен

"Дунав мост - 2" ги свързва

Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини

По течението

По течението или срещу него, гледката е винаги великолепна

Синергистини    Сулфонамиди    Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология

При равни условия, всички дървета от един вид, растат еднакво високи

Природната "подстрижка"

Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси

Южните краища на Румъния са мочурливи и заблатени

Затова във Видин често, вместо "власи", казват "мокри"

Избелване на зъби във Видин    Пародонтология    www.ralev-dental.bg    Ралев Дентал АД

Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин    Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин

Япония    Лицево-челюстна хирургия    Aсептика и антисептика    Карцином на кожата

Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com    Здравеопазване в България

Кариес    www.dentalimplants.bg    Имплантати    Остеоинтеграция

Рила    Вихрен – красавецът на Пирин    България    Зъболекар

Планини в България    Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин    Град Пловдив

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Нашата рекламна програма   Байкушевата мура    Информация за Башлийски езера    Връх Безбог