Еврейската синагога - гр. Видин
Видинската синагога е била вторият по големина еврейски храм в България, но днес се руши. За възстановяването й спорят общината и организация "Шалом" - от общината твърдят, че не им позволяват да я ремонтират и няма какво да направят. Покривът на храма е паднал, вътре е затрупано с боклуци, вече се срутват и изтръгват и тухлите от стените. Някога синагогата е била по-красива от Софийската. Открита е в края на 19 век, построена е с дарения и е събирала многобройната еврейска общност на Видин. Еврейското население масово напуска града след Втората световна война, много от хората поемат към Израел. Така Видин губи голяма част от търговския си елит. Много от останалите български търговци са съдени от Народния съд.лед като се реставрира с европейски средства, сградата вече има нови функции: да бъде културен дом и да привлича както туристи, така и местни млади хора Вторият живот на Видинската синагога Ако преди с насмешка се говореше, че във Видин освен "Бабината Видина кула" няма нищо друго за разглеждане, сега това вече не е съвсем така. В сърцето на града блести реставрираната синагога, чийто призрачен силует стърчеше неловко в града на Дунав, оставен безпомощно да се руши. Обновеното архитектурно бижу вече е първата спирка на пристигащите в града, включително и на чужденците, често американци, които слизат от круизните кораби. Разликата освен във външния ѝ вид е това, че синагогата вече не е молитвен дом, а културен център, който носи името на художника Жул Паскин. Така сградата вече се присъединява към комплекса от исторически забележителности в стария град редом до крепостта "Баба Вида" и има за цел да привлича все повече туристи. А такъв интерес със сигурност има. Причината сградата да не бъде възстановена като молитвен дом, каквато е била преди, е свързана и с религията, и с историята. Сградата е построена около 1894 г. за еврейски молитвен дом с даренията от евреите търговци, които са били голяма част от гражданите, които са живеели по това време в кв. "Калето" на Видин. През 1950 г. обаче тя е загубила основното си предназначение за молитвен дом и известно време е била използвана за склад. Тридесет години по-късно новият собственик - ОНС - Видин, възлага изработването на цялостен проект за адаптация на сградата за концертна зала. Реконструкцията започва, но после спира и сградата е оставена да се руши, обяснява директорката на Общинския културен институт "Дунав" Юлияна Димова за "Капитал". "Реставрацията във вид на молитвен дом не може да се извърши, тъй като според еврейската религия, когато един храм е използван за функции, различни от религиозни, не е възможно възстановяването му в молитвен дом отново", казва тя. След дарение и 10 млн. лв. от ЕС Възстановяването на сградата след години разруха става възможно, след като тя става собственост на общината. Регионалната организация на евреите в България "Шалом" я дарява в края на 2017 г. с условието тя да бъде възстановена като културен център на името на художника Жул Паскин. Едно от условията да бъдат получени европейски средства за реставрация е обектът да е собственост на този, който търси финансиране от ЕС. Така община Видин кандидатства по европейската програма "Региони в растеж" (2014 - 2020), за да финансира реставрацията ѝ и да я направи туристически обект. Общата стойност на проекта е малко над 10 млн. лв., от които 8.5 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ от ЕС, 1.5 млн. лв. - под формата на кредит от Регионалния фонд за градско развитие, и 15 хил. лв. собствено финансиране. Реставрацията започва в края на 2020 г. и продължава близо 2 години и половина. Така синагогата отваря врати в края на 2023 г. Както обикновено, за финансирането на подобно начинание по европейска програма има условие. В случая тя е принос за бъдещото развитие на туризма в община Видин. Идеята е синагогата да разнообрази туристическия продукт на общината и да спомогне за утвърждаването й като разпознаваема и атрактивна туристическа дестинация. "Основна цел на общината е създаването и изпълнението на цялостен план за опазване, популяризиране и развитие на културното и природното наследство на Видин и района с цел насърчаване развитието на туризма", споделя директорката на общинския институт Юлияна Димова. Шанс за туризма Реставрираната синагога става част от комплекса от исторически забележителности в стария град, които са на пешеходно разстояние една от друга. Това са крепостта "Баба Вида", историческият музей "Конака", катедралата "Свети Димитър", Художествената галерия, етнографският музей "Кръстатата казарма", археологическият музей "Османският склад", джамията и библиотеката "Пазвантоглу" и петте порти/капии. "При наличието на общ билет и туристическо преживяване много от посетителите на крепостта (близо 40 000 за 2019 г.) биха посещавали и синагогата. Сградата също така ще отговори на нуждите на града за концертна зала, обществено пространство за културни събития и прояви като фестивали, празници, панаири, състезания и други", казва Димова. Тя изчислява на база прогнозния брой посетители на година очаквани приходи на стойност около 300 хил. лв. В тях се включва част от общия билет и покупката на сувенири, храна и напитки и приходи от организираните събития. Забележителностите, както и разположението на община Видин - между две граници, позволяват целогодишна активност на туристическия сектор, твърдят от института и подчертават привлекателната възможност за комбинация от няколко вида туризъм: винен, културен, религиозен и круизен. Място за култура вместо за молитви В синагогата е разположена постоянна изложба за туристите, която е разделена на три теми: за спасяването на българските евреи, за самата сграда, както и за биографията на Жул Паскин, на когото е кръстен културният център. Жул Паскин е известен художник от световен мащаб. Той е роден във Видин, учи във Виена и Мюнхен, гражданин е на САЩ, но през по-голямата си част от живота живее в Париж. Той е приятел с Модиляни, Ърнест Хемингуей и Пикасо. Семейството му са от т.нар. сефарадски евреи, които идват от Иберийския полуостров. Освен да бъде туристическа дестинация, сградата също така има амбицията да бъде културна точка за града, където да се провеждат изложби, литературни четения, представления, концерти. Това вече е факт, като се провеждат още и обучения, семинари, срещи, дискусии, конференции, творчески премиери. В бъдеще общината планира да даде поле в културния център на младежи, като им предостави място за представяне на творчески проекти и сформира ателиета, като всяко от тях се доближава до етнокултурната същност на сградата и следва елементи от тематичните насочености на нейния интериор. Дамянова дава примери с ателие "Историята през погледа на толерантността", ателие "Театрална ретроспекция", ателие "Документално кино и късометражни аудио-визуални продукции". Предвижда се и стартът на фестивал на документалното кино. "Сформирането на ателиета за младежки дейности дава предпоставка обектът да бъде посещаван от повече млади хора и деца, което е и сред основните цели", казва Юлияна Димова от Общинския културен институт. Макар и отворила врати едва преди няколко месеца, синагогата се радва на голям интерес в сегашния ѝ, реставриран, вид. Това показват числата: през октомври 2023 г., малко след отварянето ѝ, посетителите са били 800, докато през април 2024 г. техният брой е към 2000. Остава да видим дали и бъдещите планове за развитието ѝ ще се радват на такъв успех. Историята на сградата Видинската синагога е построена през 1894 г. по подобие на синагогата в Будапеща, а нейни архитекти са били известните на времето Фердинанд и Франческо. Формата на арковидните прозорци, големият кръгъл прозорец над главния вход и завършващият многопластов корниз от многостъпални ломбардски арки са елемент на фасадите и в двете сгради. Изграждането на олтара (оцветен в синьо, червено и бронз) е осъществено от Макс Верих - чешки скулптор, преподавател във Видин. Дървеният материал е доставен от Трансилвания и Унгария, а лампите, полилеите и чиновете са били от Виена и други места в Австрия. Тя е построена срещу крепостта "Баба Вида" и главния вход откъм Дунава за град Видин "Топ капия". В този район от укрепения град - "Калето", са живели видинските евреи. Сградата е била молитвен дом, който се състои от един приземен етаж и галерии на второ ниво. Изцяло е изградена с тухлена зидария. Покрита е била с двускатен дървен покрив с керамични червени керемиди. На оригиналната дървена конструкция е направено архитектурно заснемане, но днес покривът не е запазен. Той е премахнат в началото на 80-те години на ХХ век, когато е започнала реставрация на сградата по проект на НИПК (Национален институт за паметници на културата). Синагогата е функционирала като такава до около 1950 г. След това е превърната в склад на декори на театъра. Около 1980 г. започва реставрацията на сградата. Изготвен е проект за реставрацията ѝ от проектантския отдел на НИПК. Идеята е сградата да се превърне в концертна зала поради много добрата ѝ акустика. Строителството започва с укрепване на носещите тухлени стени, като в тях се просичат и изливат стоманобетонови колони, усилват се стените, добавят се метални елементи. Свален е покривът на сградата, за да се отлее стоманобетонов корниз, който да свърже новите стоманобетонови колони и върху който да се изгради новият покрив. Доставени са металните ферми, които да изградят новата покривна конструкция. Десет години по-късно (през 1990 г.) имотът е реституиран и сградата е оставена открита, без да се реализира реставрацията й. И така до 2020 г., когато започва реставрацията ѝ с еврофинансиране, станала възможно след даряването ѝ от "Шалом" на общината. Сградата на Видинската синагога е обявена като архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория "национално значение" през 1964 и 1975 г. и притежава статут на недвижима групова културна ценност заедно с градината й. Тя е втората по големина в България след Софийската синагога, като в план е 36.50 м на 22 м, а височината ѝ достига 21 м.
