Слънце

Слънце

Слънцето е централно тяло в Слънчевата система и най-близката звезда до Земното кълбо. Източник е на почти цялата енергия, която се използва на Земята от хората и всички живи организми. С различен произход е само енергията на земното притегляне, енергията на приливите и отливите (която е с произход почти само от движението на Луната), атомната енергия и енергията от вътрешната топлина на Земята - геотермални извори, термопомпи и т.н. Поради това или поради други причини, много религии са приписали на Слънцето божествен характер. Древните хора едва ли са имали съвременните познания по астрофизика и теория на елементарните частици, но със сигурност са съзнавали огромното значение на този астрономически обект за живота на Земята.

Средното разстояние Земя - Слънце, определено чрез радиолокация на Венера през 1961 година, е 149 598 900 километра. Данните са получени в резултат на съвместната работа на екипи от САЩ, СССР и Великобритания. Слънцето е къбо с диаметър 1 392 000 километра, точно 109 пъти по-голям от диаметъра на Земята. Обемът му е 1 300 000 пъти по-голям от обема на Земята, а масата - 333 432 пъти колкото земната или точно 2х1033 грама. Плътността на Слънцето е 1.41 грама на кубичен сантиметър. Ефективната температура на повърхността на Слънцето е 5732 градуса по Келвин, а във вътрешността му - около 13 милиона градуса. Като физично тяло Слънцето не се върти около оста си като твърдо тяло - логично, защото при тези температури нито едно вещество не може да се намира в твърдо агрегатно състояние, а само във вид на газ или плазма. Около оста на Слънцето се извършва въртене в посока запад - изток, като едно пълно завъртане в областта на екватора се извършва за 24.57 денонощия, а на 74.9о на север и на юг от екватора - за 33.21 денонощия. Над повърхността на Слънцето (фотосфера) се открива атмосфера, която се състои от няколко слоя - обгръщащ (с дебелина 500 километра), хромосфера (14 000 километра) и слънчева корона. Последната се заснема добре при пълно слънчево затъмнение. В Сънчевата атмосфера са открити около 67 химични елемента - водород (83.2 %), хелий (16.6 %, като името на този елемент произлиза точно от Слънцето - Хелиос), въглерод (0.003 %), азот, кислород и тежки метали в малки количества - сребро, платина, олово и т.н. Всяка секунда Слънцето излъчва енергия, която съответства на изгарянето на 11.6 млрд. тона въглища. Добре че не се излъчват и толкова сажди и въглеродни емисии :-). Възрастта на Слънцето е около 4.5 милиарда години. Източник на тази енергия са термоядрени процеси, които протичат във вътрешността на Слънцето.

Първоначално се е приемало, че основната реакция е ядрен синтез на хелий от водород в присъствие на въглерод като катализатор - това е възможно при температура от 20 милиона градуса и плътност 115 грама на кубичен сантиметър. В последно време тази теория се отхвърля; счита се че реакциите във вътрешността са комплексни - с участие на леки елементи, въглеродно - азотен цикъл и протон - протонни реакции. При последните е необходима температура около 13 милиона градуса, при което четири протона се свързват, образува се хелиево ядро и се отделя енергия. Всяка секунда 564 милиона тона водород се превръщат в 560 милиона тона хелий - останалата маса се превръща в енергия. Като се има предвид масата и количеството на водорода в Слънцето, е изчислено че след 10 млрд. години масата на звездата ще намалее само с 1/1500 част от сегашната. Това означава, че засега човечеството е подсигурено с екологично чиста енергия за доста години напред и всичко зависи от разумното използване на природните ресурси.

Слънцето излъчва електромагнитно лъчение във всички части на спектъра. Късовълновото излъчване се поглъща от най-високите слоеве на атмосферата на Земята - йоносфера. До Земната повърхност достигат видима светлина, инфрачервени лъчи, радиовълни (открити през Втората Световна война) и др. От цялата Слънчева енергия Земята получава само една двумилиардна част, от която само една хилядна се използва за поддържане на живота, а останалата загрява почвата. Без Слънчеви лъчи температурата на почвата и хидросферата би спаднала близо до абсолютната нула -273о по Целзий или 0о по Келвин.

Върху повърхността и атмосферата на Слънцето се наблюдават слънчеви петна, факули, протуберанси, хромосферни избухвания и т.н. Количеството им характеризира активността на Слънцето, която се изменя циклично. Смята се, че на период от 11 години се наблюдава максимум в активността на Слънцето, при което до Земята достигат много по-голямо количество йонизиращи лъчения. Наблюдават се магнитни бури (при което бабите се оплакват от повишено главоболие), засилени полярни сияния, смущения в радиопредаванията и други геофизични явления. В периода на минимална активност такива явления се наблюдават по-рядко - "спокойно Слънце".

България    Градове в България    Черно море    Изгрев на Сънцето    Зъбни импланти    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    Черно море