Раковски

Георги Стойков Раковски е роден в град Котел през 1821 година. Негов баща е търговецът Стойко Попович. Първоначално Георги Раковски е записан в църковните регистри под името Съби Стойков Попович. Неговият баща Стойко произхожда от сливенското село Раково, откъдето впоследствие идва и името на революционера - Раковски. Неговата майка Руса е сестра на Георги Мамарчев, офицер от руската армия с български произход, който непрекъснато е организирал бунтове срещу османската власт.

В първите години от живота си Раковски изгражда своя светоглед под въздействие на семейството си и под влияние на свободолюбивата среда в родния му край. Според старо семейно предание родът на бележития революционер произхожда от стар болярски търновски род, който след османското нашествие и превземането на Велико Търново се спасява в усойните дебри на Стара Планина. Неговият дядо Съби Попович е виден търговец, който търгува с обичайните за Котел животински продукти - с различни градове в рамките на Османската империя и Влашко. Търговските му контакти развиват неговата предприемчивост и влечение към усвояването на чужди езици. Самият Раковски споменава че чичовците му (синовете на дядо му) са живеели доста охолно - яздели са добри коне и да носели най-доброто за времето си оръжие. Издържали са по няколко слуги и са вземали дейно участие в народното опълчение против кърджалиите. Един от въпросните братя (Дечо) е бил един от главните предводители на това опълчение. Стойко Попович имал също буен характер - при идванията на османпазарския аянин в Котел демонстративно излизал с приятелите си да се разхождат и да играят военни игри с коне. Два пъти спасява населението на Котел - първият път е през 1821 година, когато паша от Цариград беси и набива на кол български първенци в района след гръцко съзаклятие. Стойко успява да убеди пашата че българите са невинни. Вторият път е през 1828 година - тогава се води поредната руско - турска война и хиляди османски войници преминават през Котел. Бащата на Раковски издейства за реда да бдят везирски хора, в резултат на което няма нито един случай на повредено имущество или засегната чест.

Старопланинският град е с привилегирован статут в Османската империя. Срещу задължението да охраняват прохода котленци са освободени от някои данъци, имат правото да носят оръжие, а данъците им се събират от местния български войвода. Забранено е в града да се заселват мюсюлмани, а османските войски при походите си не нощуват в Котел - очевидно е какво се случва, когато войниците на империята се понапият със забраненото от пророка вино! Тактическите умения на жителите на Котел се проявяват и при кърджалийско нападение над селището, което е оградено от фортификационно каменно съоръжение с мазгали за стрелците и табии. Към средата на XIX век много от правата на жителите на Котел са отнети, но будното народно самосъзнание остава, както и военните умения. В много от съседните градове и села също има многобройно българско население с привилегирован статут - като джелепи и бегликчии, което също допринася за свободолюбивия дух на българите в Източна Стара планина. Балканът приютява и много хайдути, които с четите си и с оръжия в ръка бранят населението от посегателствата на местните османски власти и своеволията на някои мюсюлмани.

През 1828 година Раковски започва да учи в котленското килийно училище, където изучава български и гръцки език. Той продължава своето образование в елино - българското училище в Карлово, където негов учител е видният български възрожденец Райно Попович. След това през втората половина на 30-те години на XIX век Раковски заминава за Цариград с баща си и постъпва в известното гръцко училище в Куручешме. Там получава широка подготовка в различни области на знанието, особено в сферата на чуждите езици. В Цариград сменя името си за първи път според традиционния за времето си маниер - в чест на покровителя си Стефан Богориди се нарича Сава Стефанидис - затова и в някои литературни източници се назовава с името Георги Сава Раковски. Оттогава всяко ново начало започва с промяна на името си.

Георги Раковски реагира на всеки опит да се оклеветят българите с остро патриотино чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, като през следващите няколко десетилетия се бори за премахване на църковните служби на гръцки език и отхвърляне на духовната власт на Вселенската патриаршия. През 1841 година пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на всеобщо въстание. Името му вече е Сава Македон.

Родолюбивите чувства на Раковски се разпалват от революционната дейност на неговия вуйчо - капитан Георги Мамарчев, който става за него еталон за всеотдайна служба в борбата против поробителя. Затова той за пореден път променя името си и става Георги Стойков Раковски - в чест на вуйчо си.

Бунтовническата дейност на Раковски започва доста рано - когато той е едва на 20 години. През 1842 година той е един от основните организатори на Браилските бунтове - опит на българската революционна емиграция да предизвика въстание, като потегли от Влашко. Заради тази своя дейност Раковски е заловен и осъден на смърт, но понеже има гръцки паспорт, е предаден на властите в Гърция. Там неговите съмишленици бързо го освобождават, след което той е изпратен във Франция. Около година и половина по-късно той се завръща в Котел, където се включва в борбите на местните еснафи срещу чорбаджиите. За тази своя дейност той е арестуван отново заедно с баща си, при което прекарва три години и половина в затвора. Излизайки от затвора, той заминава за Цариград и се занимава с търговия и адвокатски услуги през периода 1846 - 1853 година.

В периода 1853 - 1856 година се води Кримската война между Русия и Османската империя. По това време Раковски вече е създал в Цариград т.нар. Тайно общество, което има за цел да подпомага руската армия и да организира българите на бунт срещу султана. Тази организация има клонове в цялата страна, което я прави и една от първите български нелегални структури с по-голям мащаб. След избухването на войната Раковски постъпва като преводач в турската армия, но целта му е по-скоро да събира разузнавателни сведения за руската армия. Разкрит е, което го принуждава да събере чета от 12 души и да започне да действа в Източна Стара планина. Преследван е от Високата порта като опасен държавен враг, което го принуждава да напусне България и да започне да се укрива във Влашко. До края на живота си не се връща повече в България.

Според професор Пламен Митев от Софийския Университет създадените от Раковски Тайни общества още през пролетта и лятото на 1853 година са първият реален проект за изграждане на конспиративни ядра по българските земи с цел борба против поробителя и освобождение на България от турска власт. Това твърдение е изказано по време на научна конференция с международно участие "Георги Стойков Раковски - 200 години безсмъртие" във Военната Академия, която също носи името на революционера. Тази годишнина се навършва през 2021 година предвид това че Раковски е роден през 1821.

Всички тези дейности обогатяват жизнения опит и кръгозора на неуморимия революционер. Първият извод, който той прави след края на войната е че е необходимо да води открита борба против Османската власт чрез пресата и сабята. През 1858 година Раковски изготвя в Одеса своя първи план за Освобождението на България. В него той прокламира: "Мечом са българи своята свобода изгубили, мечом трябва пак да я добият!" Според много историци това е нов етап в организирането на освободителното движение. Заедно с революционната си дейност обаче Раковски води и борба за просвещение, българска църковна независимост, както и развива различни медии - по онова време е имало само печатни. През 1856 - 1857 година в Нови Сад издава поемите "Предвестник Горского Пътника", "Горски пътник" и своя първи вестник "Българска дневница". Поемата "Горски пътник" включва сериозния обем от 288 страници, като представя хайдутското движение като явление от живота на българския народ и представлява първата българска революционна поема. Отпечатана е в книгопечатницата на Медакович. Антитурското съдържание на вестника води до изгонването на Раковски от пределите на Австрийската империя.

През 1859 година Раковски изготвя своя исторически сборник "Показалец или ръководство как да се изискват или да се издирят най-стари черти нашего бита, езика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествия и прочее". През 1858 година пристига в Одеса, където прави неуспешни опити да започне да издава български вестник. През 1866 година отново се връща в Одеса с цел да събере средства за организация на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи.

Снимка на Георги Раковски. По времето, когато той е живял, технологиите във фотографията са на много начален етап от своето развитие, но както све вижда, снимката далеч не е с лошо качество. В долния десен ъгъл на кадъра се виждат инициали - вероятно на фотографа, който е заснел Раковски.

През 1860 година в кралство Сърбия се проявяват доста антитурски настроения. Раковски отива в Белград и започва да издава вестник "Дунавски лебед". Той се отличава с доста по-остър тон от издаваните в Цариград вестници "България" и "Цариградски вестник". "Дунавски лебед" води упорита борба с фанариотската заплаха и призовава за образование и морално въздигане на българите, за да се постигне националният идеал - извоюване на свободата чрез въоръжена борба. По това време Раковски се оформя и като водач на революционната българска емиграция, която привлича за осъществяването на своите замисли. През втората половина на 1861 година той започва подготовката за въоръжено въстание на българите с мълчаливата подкрепа на правителството в Белград. Според професор Пламен Павлов от Великотърновския университет личното познанство между Левски и Раковски вероятно датира от есента на 1861 година.

В края на същата година Раковски изработва план за освобождението на България, според който проектираната революционна акция е тясно свръзана с външната политика на Сърбия. В този програмен документ на българската национална революция акцент се поставя върху идеята за изграждане на въстаннически въоръжени сили. Следва втори план, според който при благоприятна международна и вътрешна обстановка спрециално военизирано формирование трябва да навлезе от Сърбия в Османската империя и да вдигне българското население на въстание - тактически тази войска е необходимо да се придвижи по билото на Стара планина от запад на Изток и да достигне Черно море. Подобен полк би трябвало да включва около 1000 обучени бойци. Заедно с това през река Дунав трябва да се прехвърлят няколко чето начело с български офицери, служили преди това в руската или румънската армия. Раковски предвижда въстанието да придобие масов характер, като очаква включването на над 500 000 души във въоръжената борба за свобода. Както се вижда впоследствие при организацията на Априлското въстание, прогнозата на революционера се оказва твърде оптимистична! Представите му за готовността на българския народ да се вдига на въстания срещу поробителя са били доста наивни, което е разбираемо - Раковски е бил идеалист, а не прагматик и в ентусиазма си е имал едни доста нереалистични очаквания относно народа...

През пролетта на 1862 година назрява конфликтът между Сърбия и Турция. За изпълнението на своя втори план Раковски създава през 1862 година Първата Българска Легия в Белград. Доброволците на легията са свикани в сръбската столица, Алексинац, Кюприя, Зайчар и Крагуевац. Установени са връзки с емиграцията в Русия, Румъния и Австрия с цел набиране на средства за изграждане на войсковата част. В изпълнение на плана си за освобождение още през пролетта на 1862 година Раковски съставя "Привременно българско началство", което легализира с преговори със сръбското правителство. На 15 юни същата година той написва неговия устав.

Според различни източници и изследователи Първата Българска Легия има и различна численост. Според някои в Белград се събират между 60 и 80 български емигранти, а според други - над 100, като между тях са Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и други. Част от легията са и разположените край сръбско - турската граница многобройни отряди на старите войводи Ильо Марков, Иван Кулин, Цеко Петков, Стоян Македонеца и Ташко Петров, като с тях общият брой на участниците в легията надхвърля няколкостотин души, а според много историци е и над хиляда. Тези отряди край границата очакват избухването на назряващата война, за да навлязат в пределите на Отечеството и да поведат българите към въоръжена броба.

На 03.06.1862 идва вест за стълкновение между турските и сръбските части в Белград, при което е убито едно сръбско момче. Това дава началото на всеобща битка в пределите на целия град, в която Раковски с легията нанася най-силния удар срещу турския гарнизон. На 05.06 сутринта турците подновяват борбата. Легистите вече три дни и три нощи задържат турската атака въпреки превъзходството на противника като численост и въоръжение. Проявите на българите трогват много силно княз Михаил и той лично ги поздравява. Сред героите е и Васил Левски, който се отличава с добрата си подготовка и храбростта си по време на боевете край крепостта. В следващите седмици турският гарнизон в Белград е под обсада. Сръбските части и легията бдят зад изградените барикади, като блокират Калемегдан по суша. Според спомените на един от най-близките приятели на Левски (Христо Иванов - Големия) Раковски говори за българската история, като разпалва патриотични чувства сред бойците и повдига духа им. Легията до голяма степен моделира разбиранията на Левски за военното дело и държавността. Впоследствие цялата революционна дейност на Апостола следва идеите на Раковски за Привременното правителство, съвременната по тип войска, привличането на офицери, набавянето на оръжие и т.н. Не на последно място Левски силно е повлиян и от поезията на Раковски.

Първа Българска легия приключва съществуването си през месец септември 1862 година. Това се случва като следствие от взетите решения по време на мирната конференция в Цариград, която цели разрешаването на конфликта между сърбите и турците. Под влияние на Англия, Османската империя и Австрия е решено да бъдат разпуснати сръбската народна войска и чуждестранните доброволчески чети и да бъдат съборени турските крепости в Соко и Ужице. Легията става ненужна на сръбското правителство и то нарежда на Раковски да я разпусне, защото навлизане в България няма да има. С болка той събира своите съратници и им съобщава че трябва да ги разпусне, като ги снабдява с пари и документи за прехвърляне в Румъния.

Първата Българска Легия е първообраз на българската армия, тъй като има обособена военна структура, в нея се провежда целенасочена военна подготовка, има свое знаме и униформи и смело участва в бойните действия. Показателно е че опитни водачи на българската съпротива срещу османското иго се подчиняват на по-младия от тях стратег на организираното националноосовободително движение. Те, повлияни от Раковски, продължават участието си в организираната борба на българския народ и в следващите десетилетия.

След разпускането на легията Раковски заминава за Атина, но разбира че чуждите правителства гледат основно своите интереси и се прехвърля в Букурещ. Тук е мястото да се отбележи че според много конспиративни теории Раковски е членувал в различни масонски ложи и тайни общества - вероятно в тези теории има немалка доза истина, тъй като по онова време в тези ложи са приемани само християни и със сигурност повечето революционери са се надявали именно с помощта на тези общества да придобият политическото влияние, необходимо за освободението на България. В румънската столица Раковски издава вестник "Будащност" (1864) и редактира списание "Българска старина" (1865), като на неговите страници разглежда различни въпроси от българската история, фолклор и народни вярвания. Постепенно достига до идеята че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 година изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен "Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето". В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство начело на българска армия. Това е и най-завършената обосновка на четническата тактика в националноосвободителното движение, като четническата армия по даден сигнал трябва да навлезе в поробеното отечество, където предварително подготвените българи ще въстанат.

Професор Пламен Митев откроява шест от основните идеи на идеолога на българското националноосвободително движение:

  1. Всенародно въстание, ръководено от единен център

  2. Временно българско правителство с определени правомощия

  3. Българският национален въпрос да бъде тясно обвързан с целия Източен въпрос

  4. Полза от съвместни действия на всички балкански народи срещу Високата Порта

  5. Необходимост от силна печатна пропаганда относно българската кауза в Европа

  6. Използване на четническата тактика във въоръжената борба

В контекста на всички тези идеи Раковски изработва три плана за освобождение на България - през 1858, 1861 и 1866 година, организира поредица от четнически акции, подготвя и възпитава ново поколение емигрантски дейци, които след смъртта му се изявяват като ръководители на най-ярките прояви на българското освободително дело.

Втората българска легия е доброволческа формация, която е създадена малко след смъртта на Раковски и се обучава в Белград за кратък период през 1867-1868 година. Целта на това формирование е повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя. Участници във Втора българска легия са Васил Левски, брат му Христо, Христо Книговезеца/Големия и много други. По подобие на първата пет години по-рано, втората легия влиза в плановете на сръбския княз Михаил Обренович за обща война на балканските християни срещу империята. В контекста на преговорите с част от българската емиграция за създаване на сръбско-българска държава през есента на 1867 сръбските власти свикват доброволци за планираното въстание в България. В продължение на няколко месеца около 200 българи се обучават в областта на военното дело от офицери от белградската Артилерийска школа. Сътрудничеството се насърчава дипломатически и финансово от Русия, която се стреми да възстанови влиянието си на Балканите след поражението си в Кримската война. Натискът на останалите Велики сили (Франция, Австро-Унгария и Англия) обаче и падането на Илия Гарашанин от власт водят до промяна в сръбската политика и отказ от военни приготовления. Това и недоволството на доброволците от сръбските претенции за западните български земи водят до разпускането на легията през месец април 1868 година. Повечето от легионерите преминават от Сърбия в Румъния, където формират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Други, по-ориентирани като Васил Левски, се отказват от четническата тактика и решават че не бива да се разчита на чужда помощ, след което се заемат с изграждането на революционна организация в България. Създаването на легията било използвано от Добродетелната дружина, която сключила договор със сръбското правителство за откриване на българско военно училище в Белград, което да подготви военни ръководители за бъдещото въстание в България. Този път разходите по издръжката на това училище били поети от Русия. Самото обучение на българските доброволци било възложено на сръбски офицери. В новата легия постъпили оцелелите четници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, много младежи от България и български емигранти в Румъния. Очакваната война между двете държави не избухнала. Ангажирано с потушаването на Критското въстание, османското правителство не желаело да усложнява отношенията си със Сърбия. Междувременно през есента на същата година начело на управлението в Сърбия дошло правителството на Йован Ристич, което също желаело помирение с Турция. В резултат на това и Втората българска легия станала ненужна на белградските власти. Въпреки противодействието на руската дипломация през април 1868 г. тя също била разпусната, а участниците и били прогонени от Сърбия.

Раковски умира в два часа след полунощ на 09 октомври 1867 година в Букурещ. Причина за смъртта му е заболяване от туберкулоза. Погребан е на следващия ден в букурещкото гробище "Щербан водъ". Тъй като умира в крайна бедност, разноските по погребението му са поети от неговия браточед Никола Балкански. Четири дни след смъртта му е проведен търг за продажба на вещите му, като с приходите от търга е трябвало да се покрият дълговете му. Поради това една голяма част от вещите на революционера са безвъзвратно игубени за българската история. В свое писмо до Йосиф Дайнелов през 1861 година Раковски декларира че винаги е бил българин, и не желае след смъртта му прахът му да се смесва с друга народност. През 1885 година това негово желание е изпълнено и костите му са положени в ковчеже, богато украсено с метален обков и слонова кост. То е пренесено от Букурещ в София и се съхранява в софийската катедрала "Света Неделя". По пътя на тържествената процесия през юни владици четат молитви за упокой на душата на героя, патриоти държат речи, че неговата мечта не е осъществена напълно и българската земя трябва да бъде обединена, а множеството благоговее пред останките.

Жителите на град Котел обаче държат костите на Раковски да бъдат погребани в родното му място. По-голямата сестра на революционера (Неша) дава сългасието си за препогребване. Тя заявява през 1885 година в свое писмо до Русенския клон на опълченското дружество че според нея Раковски е роден в Котел и там би следвало да се препогребат костите му. Те оцеляват при атентата в църквата "Света Неделя" през април 1925 година, когато загива една голяма част от българския държавен, интелектуален и военен елит. В следващите години котленци засилват борбата за препогребване на тленните останки, като през 1933 година построяват паметник на Раковски. След продължителна преписка между различни институции е взето решение те да бъдат преместени в Котел през 1942 година по случай 75 години от смъртта на революционера. На 24 октомври ковчежето с тленните останки е посрещнато в родния му град от министъра на просвещението, бургаския областен управител, много народни представители, почетна рота войници и неговите съграждани. Под звуците на камбанен звън и с църковни хоругви то е положено в специален саркофаг в църквата "Свети апостоли Петър и Павел". В храма костните останки се съхраняват до 1981 година, когато е открит Пантеонът на Раковски с музей на котленските възрожденци, където те намират своя покой след описаните бурни събития.

Паметта на Раковски е съхранена и чрез няколко населени места, които носят неговото име. Много училища също са наречени на него, построени са много паметни знаци, а останалите му вещи се пазят в няколко български архива и музеи. Във Военната Академия в град София е построен паметник на Раковски през 1967 година от скулпторката Лиляна Маринова и архитект Александър Сивилов.

Според различни публикации в Интернет 12 училища в Индия носят името на Георги Раковски - факт, чиято достоверност е трудно да се провери, но е възможно и да е истина. Когато е в Белград, Раковски пише статия в своя вестник срещу англичаните и издевателствата им срещу индийския народ. А те били наистина потресаващи и зловещи – пак според публикации в мрежата британците завързвали въстаниците по четирима пред дулото на оръдието, а телата им били разкъсвани по такъв начин, че близките им не можели да ги разпознаят. Подобно варварство не можело да остави революционера безразличен. Вестникът излиза на български и на френски. Публикациите му получават международен отзвук, а индийците го припознават като съмишленик и национален герой. Георги Сава Раковски е знаел 9 езика с диалектите им. Но първо е изучил българския език и обичаите ни, събрал е близо 1000 народни песни от селата, правил е множество изследвания на ръкописи, вниквайки в древността на българския народ. Франция отказва на турците неговото екстрадиране, поради ценната му работа в библиотеката в Марсилия, защото в цяла Европа е нямало човек да владее толкова езици. Той е първият човек, превел книга от санскрит, владеел персийски с диалектите му, гръцки, френски и английски. Раковски е единственият българин с паметник в Делхи - столицата на Индия. Той се намира в двора на училище, което носи неговото име от 1998 година. През 2019 г. училището е било удостоено с отличието “най-добро училище в югоизточно Делхи”. В него учат над 850 деца. Това е резултат на отдавнашно наше сътрудничество с Индия и в обмен на именуването на нашето 79 СОУ „Индира Ганди” в София.

Много учебни заведения в България носят името на Георги Раковски. Сред тях са военната академия, болградската гимназия, както и много населени места. Георги Стойков Раковски остава в паметта на българите като просветител, учен, стратег и идеолог на българското националноосвободително движение - всъщност той е един от великите възрожденски дейци на България.

Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски. Градът носи името на видния български революционер Георги Раковски, чиято биография е подробно описана в настоящото изложение. Населението му е наброявало 15 571 души през 2015 година. По данни на НСИ населението на града е 14 731 души към 31 декември 2018 г. Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на три села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век. Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив. Землището на града има площ 97.999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара. Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 метра за квартал Парчевич, около 171 метра за квартал Секирово и около 184 м за Генерал Николаево.

Град Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °C. Характерно за града е много горещото и сухо лято. Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.

През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 12 микроязовира (с обща площ над 2000 декара и обем над 9 милиона м³). Дълбочината на подпочвените води е между 1.5 и 3.5 м.

Град Раковски е населен с наследници на павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се появява в граничните за Византия арменски земи, където те създават собствена държава, просъществувала за кратко. Павликяните са превъзходни бойци и често се изявяват като мощни съюзници на Византийската империя. Заедно с арабските си съюзници представляват сериозна опасност за източните граници на Византия. Поради това Византия е принудена да се съобразява с тях и дори се опитва да се възползва от съществуването им. Дава им статут на акрити (граничари) и те се превръщат в гранично население. Оттук идва и тезата, че имената на големите села Калъчлий и Балтаджа, днес квартали на Раковски, идват от наименованията на военните формирования, разположени в тях. Калъчлий произхожда от думата „калъчка“, която означава „сабя“ или „дълъг нож“. Балтаджа – от думата „балтия“, със значение брадва или секира. Третото село, днес също квартал на Раковски, Алифаково е заселено през 1905 г. с преселници от Балтаджии. Дотогава е било турско село. Старото му име било Алифакъх, по името на местен мюсюлмански светия. Турските наименованията на днешните квартали на град Раковски в различни времена и документи са изписвани по различен начин. В Пловдивския държавния архив те фигурират като Калъчлии (Калѫчлии), Балтаджии и Алифаково. Местното население ги е наричало „Калъшлия“, „Балтаджия“ и „Аляково“. Относно името на града - през 1966 г. са обсъждани три предложения – Парчевич, Тракия и Раковски.

Генерал Николаево е най-източният от кварталите на Раковски. Разположен е на пътя Пловдив - Брезово - Казанлък. Старото име на селището е Калъчлии (преди Освобождението Калъчлъ / Саръкалъчлъ на турски: Kılıçlı, Sarıkılıçlu). През 1934 г. над 1000 населени места в България сменят имената си. Тогава е наименувано Генерал Николаево на видния генерал Данаил Николаев, който е един от създателите на българската войска след Освобождението. В квартала действа енория „Пресвето Сърце Исусово“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.

Секирово е средният квартал от кварталите на Раковски. Разположен е южно от пътя Пловдив - Брезово - Казанлък. Старото име на населеното място е Балтаджии (преди Освобождението Балтаджълар, на турски: Baltacılar, Baltacı-lar). Също през 1934 г. селото сменя името си два пъти. За няколко месеца е наречено Секирци и после Секирово. От 1943 до 1945 г. носи името Архангелово по името на патрона на католическия му храм. В квартала действа енория „Свети Архангел Михаил“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.

Парчевич е най-западният и най-малкият от кварталите на Раковски. Разположен е също на пътя Пловдив - Брезово - Казанлък. Старото име на селото е Алифаково (преди Освобождението Али Факъх, на турски: Ali Fakıh). Турското наименование на селото идва от личното име Али. Факъх е звание и означава мюсюлмански законовед, учен-богослов или четец на корана (вещ в правото, правовед, духовен лидер). Комисията, работила по преименуването на българските селища през 1931 – 1932 година, спазва правила при преименуването, сред които е приемане на имена на личности от Македоно-одринското опълчение. Така през 1934 г. селото е преименувано на Антраниково в чест на арменския генерал Антраник Озанян, служил в Българската армия през Балканските войни като командир на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение през 1912 и 1913 г. По настояване на жителите му от 1943 година селото носи името на българския католически епископ барон Петър Парчевич. В квартала действа енория „Непорочно Зачатие Богородично“ на Софийско-пловдивската католическа епархия.

Животът в района на град Раковски датира от каменно-медната епоха. Откритите жилища са големи за времето си, с правоъгълен план, а преобладаващите са с дължина 8 м. и ширина 6 м. Изградени са от дърво с глинени или дъсчени подове. Според откритите керамични съдове селището съществува в продължение на няколко хилядолетия, като е опожарявано периодично при инциденти или вражески нападения. Огромният могилен насип е образуван от руините, които са били заравнявани и върху които се е строяло отново. В землището на Раковски са намерени следи от две селища, датирани от късножелязната епоха. Първото се намира в местността Карадере. Разположено е върху незаливна тераса на река, носеща същото име и има площ от 30 декара. Видимостта е отлична във всички посоки. С помощта на сондажни проучвания е установено съществуването на културен пласт на дълбочина около един метър, който има дебелина от около 20 см. В него се открити множество животински кости, местни и импортни керамични фрагменти от съдове, строителна керамика – плоски и покривни керемиди. В пласта има отделни части от кирпичи. Датировката на обекта е отнесена в периода V – IV век преди новата ера. По всяка вероятност намереният недалечен некропол, проучван през 1930-те години, е свързан с това селище. Второто селище се намира в местността Белнере и датира от втората половина на IV век преди новата ера. Разположено е в близост до пресъхнало дере на малка река, в равнинен терен. Открити са бронзови и сребърни монети от Перинт и на Филип II. Видимостта във всички посоки е отлична. Площта на селището е неизвестна. Предполага се, че се е простирало и в съседната местност Бруклийка. Почвите и в двете местности са канелено-подзолисти (псевдоподзолисти). Обширните равнинни територии в съчетание с водоносния пласт, върху който се намират, са предпоставка за развитие на земеделието по това време в района. Водоснабдяването е ставало от реките. Не са открити следи от кладенци.

През античната епоха в Пловдивско живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV век преди новата ера). По това време територията на град Раковски е под контрола на Одриското царство. През 46 година от новата ера земите на Одриското царство са завладени от Римската империя. Така населението на района – предимно одриси – преминава под контрола на империята. След разделянето ѝ през 330 г. територията на града остава в източната част на империята – Византия.

През средновековието земите на град Раковски и населението са били част от Византийската, Българската и Латинската империи. Павликяните са заселвани в Северна Тракия от районите на Мала Азия, Армения и Сирия на няколко етапа между VII и X в. Първите заселвания са от императора Константин V Копроним в средата на VIII век. В новите си земи те получават статут на акрити и се превръщат в гранично население, състоящо се главно от свободни селяни, които не плащат обичайните данъци, но защитават границите на Византийската империя.

През 836 година земите около град Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 година, когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия. За възстановяването на района след кланетата на Светослав I през седемдесетте години на X в. император Йоан I Цимисхи отново заселва по Пловдивските земи павликяни и манихейци от Армения и Сирия. След Павликянското въстание, избухнало през 1084 година, част от павликяните се преместват на север от Стара Планина, а павликяните, които останали в Пловдивско, стават обект на специални грижи от страна на император Алексий I Комнин. Те получават земи и привилегии да ги наследяват при условие че приемат православието. През 1115 г. павликяните, приели православието, също получават от него и създадения за тях град Алексиопол, който според някои хипотези се намира на мястото на днешния Раковски. Въпреки привилегиите, те не били укротени и много от тях запазили своята еретична вяра.

От 1204 до 1248 г. земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя. Павликянският град Алексиопол и земите около него са били баронство в границите на херцогството. От 1248 г. до падането на България под османска власт през 1364 г. територията на града цели 15 пъти сменя принадлежността си от България към Византия и обратно. След 1364 г. голяма част от павликяните от района (еретици и православни) се преселват през Стара планина в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм - около трасето на стария римски път Мата. Те започнат да се завръщат отново по Пловдивските земи след два века и половина.

След падането на България под Османска власт в региона около бъдещия град Раковски продължават да се развиват интересни събития. Едни от първите сведения за селата Калъчлий и Балтаджа са в турския документ „Подробен регистър на джелепкешаните в българските земи от 1576 година“. Докато в средата на XVII век почти всички български павликяни живеещи в Северна България вече са приели католицизма, то в южната част на страната този процес едва започва. През 1623 г. отец Антон Батор от Никопол, следвал в Климентинската колегия в Рим, е бил капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив. На него е било възложено да обхожда околните павликянски села и да ги покръства. През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков), съученик на Петър Парчевич в Лорето, пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама, след което успява да ускори налагането на католицизма в района. Архиепископ Петър Богдан, посещава селото на 21 ноември 1646 г. за освещаване на новата църква и остава в селото за три дни. Според неговите записки католическото население на селото наброява около 500 души, главно преселници от Никополско. През 1676 година Калъчлий е имало 70 къщи. Според предания след Чипровското въстание католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Балтаджа. Първите сведения за покръстване в Балтаджа са в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 – 1699 г. Името на село Алифакъх пък се среща в енорийска кръщелна книга от 1729 година.

В резултат на преселения на бивши павликяни от Северна България католическата общност в района на съвремения град Раковски значително нараства между XVII и XIX век. Село Алифакъх е населено от мохамедани и павликяни до Освобождението на България. Приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последните павликянски семейства от село Балтаджа. Последната непокръстена павликянка от селото е била баба Съба Петкова. С помощта на турските власти, епископ Иван Птачек и мисионерите-редемптористи Матия Граф и Игнат Кристоф, всички по произход чехи, публично я унизили, малтретирали и изгорили старите ѝ книги. Не след дълго тя починала - поредният брутален пример за насилие в името на религиите.

През 1836 г. в Балтаджа имало 70 къщи и 500 жители, а други 400 работели и живеели по околните турски чифлици. Регистрирани са 40 новородени, 20 умрели и 8 женитби. В Калъчлий пък е имало 152 къщи, 1113 жители и още около 300 са работели в други околни села. През 1837 година чумна епидемия е покосила 300 павликяни в Пловдивско.

Годината 1840 се счита за повратна в развитието на католическите общности в Пловдивско. Рим отзовава тогавашните мисионери редемптористи и на тяхно място изпраща капуцините. Така населението на сегашния град попада под влиянието на едно сравнително консервативно течение на католическата църква. Огромно значение обаче има харизмата на техния покровител свети Франциск, която вдъхновява хората да строят и възстановяват църкви, манастири, параклиси, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът Андреа Канова е назначен за апостолически наместник на епархията. Той се възползва от покровителството на европейските консули в Пловдив и успява да построи храмове във всички католически села в Пловдивско. Първите са построени през 1844 г. в Давуджово и Балтаджа. През 1845 г. епископ Андреа Канова попечителства при закупуването на земи от изселващите се турци от село Герен и улеснява заселването му със семейства от Калъчлий.

През 1844 г. в Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски. Той е написан на характерния говор на павликяните, отпечатан е на латиница и е бил използван като домашен буквар от наследниците на павликянското население в Пловдивско. В увода се обяснява как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от католическите свещеници правопис. На 30 януари 1858 г. отец Яко Яковски е отбелязал, че през нощта в района на днешния град е имало извънреден студ и виното е замръзнало по време на литургията - католическите свещеници, както и всички останали свещеници, очевидно са отдавали голямо значение на виното и неговите особености! Именно затова пророкът Мохамед забранява изобщо употребата на алкохол на всички свои последователи, което ги подтиква да пушат хашиш.

През XIX и XX век при католическото население в селата Калъчлий и Балтаджа съществува една рядкосрещана форма на монашество, наричана калугерки в селото. Това са жени, които дават обет за безбрачие, остават в бащиния си дом и се посвещават на служба на католическата църква. Те подпомагат свещениците в църковните служби и поддръжката на църквите. Когато селските калугерки се появяват през втората четвърт на ХIХ век, те са много добре приети и от духовенството, и от населението. Обратът идва от факта, че с времето броят им главоломно нараства - броят им през първата половина на XX век стига до 50 – 60 жени в Калъчлии, а в Балтаджии до 200 – 300 жени. Андреа Канова се е опитал да ограничи този тип монашество, като издал окръжно (писмо, изпратено до енориите), в което калугерки могат да се наричат само тези, които имат специално разрешение за това от епископа. По понятни причини в началото на XXI век останалите живи селски калугерки в Пловдивско се броят на пръсти.

От преди Освобождението в историята ще останат имената на просветители и учители – Яко Яковски, Йосиф Арабаджийски, Едуард Валпа, и много други проповедници и мисионери, допринесли за просвещението на предците на населението на днешния град Раковски. Първото училище в Балтаджа е създадено през 1863 г. В средата на XIX век за около три години в селата и горите около Калъчлий е действал Георги Качака, известен като Католишкият хайдутин.

По време на Руско-турската освободителна война свещеникът на село Балтаджии отец Ернесто Саватоне съобщава, че в Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. Русите, които нямали възможност да вземат храната със себе си, помолили местното население да я пази. Местното население с голямо усърдие изпълнило тази задача - католиците от региона са известни като крайно възпитани, дисциплинирани и коректни хора. По-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради общината за старанието и след продажбата на получения ориз от една ферма, дали една десета от стойността на ориза (9346.50 гроша) на общината в Балтаджии. С тези средства по-късно била построена нова сграда за училището. Първото училище в село Калъчлии е построено през 1879 г. Църквата в село Балтаджии е построена през 1887 г.

Първите учители в селата след Освобождението са Андрея Марашлийски, Мариана Бъмбина, Ана Гиева, Петър Коков и Милан Генчев. След Руско-турската война през 1878 година отношения между жителите на Алифаково се обтегнали и християните са се изселили в съседното Балтаджии. След Освобождението до 1905 г. Алифаково е било чисто турско село. През 1884 г. 20 католически семейства главно от Калачлии и няколко семейства от Балтаджии се заселват в село Салалии. След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селата в края на XIX век, той пише че Балтаджии има нова църква от 1887 година, a Калъчлии - от 1891 .

През 1893 година са водени преговори между калъчлийската и балтаджийската общини за изграждане на прогимназия между двете села в местността „Романски кладенец“. Планирано е било и шосе, което да съединява селата и минава покрай бъдещето здание на общата Балтаджийско-Калъчлийска прогимназия. Политическите промени през следващата година обаче провалят плановете за това.

Още през втората половина на XIX век в землището на селата Брани Поле и Коматево се оформя чифликът Свети Феликс, известен още като владишкото имение. За обработката на земята там са ходили цели фамилии от Балтаджии и Калъчлии. Някои от тези семейства си купуват земя и се установяват да живеят постоянно в тези села. В началото на XX век, отец Ангел Бадов от Балтаджии поема посредничество между своите енориаши и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. В края на 1908 и началото на 1909 година са създадени първите читалища „Св. св. Кирил и Методий“ и „Петър Богдан Бакшев“ в селата Калъчлии и Балтаджии.

Над 70 военнослужещи от селата Балтаджии и Калъчлии загиват в двете Балканските войни. Загива и военизираният свещеник Йозо Зайков. Още 57 души загиват по фронтовете през Първата световна война. За проявена храброст 46 военнослужещи от кварталите на град Раковски са наградени със Знак на военния орден „За храброст“ - IV степен, Сребърен и Бронзов медал „За заслуга“ – без корона и други отличия. През 1915 година отец д-р Дамян Гюлов е назначен за полкови свещеник в 43-ти пехотен полк. Той обаче изпълнява свещеническите си задължения също и спрямо католиците в 21-ви Средногорски полк, в който се числят войници от пловдивските католически села. През 1913 г. в сградата на училището в Калъчлии са настанени семейства бежанци от Одринско.

В периода между световните войни са съществували доста църковни културни и просветни дружества: в Калъчлии – католическо дружество „Роберт Менини“ (основано през 1927 година) и Младежки католически певчески хор „Михаил Добромиров“ (1943); в Балтаджии – дружество „Богдан Бакшич“ (1928), Младежко културно - просветно дружество „Свети Архангел Михаил“ (1930) и католическото дружество „Св. Андрей“.

През 1908 и 1910 година са основани местни партийни структури на Българския земеделски народен съюз в селата Калъчлии и Балтаджии. Идеите на Демократическата партия са били близки на много семинаристи от селата, които са учили в Пловдив. Социалистическите идеи достигат района на Раковски през 1905 година с назначаването на фелдшер Георги Мичев на работа в Калъчлии. Следвал в Лозана (Швейцария), той създава първата социалистическа група. През 1919 година се създават организаци на Българската комунистическа партия в Балтаджии (10 април) и Калъчлии (19 септември), за секретари са избрани съответно Тереза Чолакова и Йозо Стрехин. Политически пристрастия в село Калъчлии през 1929 година се поделят между 3 партии – Националлибералната, Земеделската и управляващия Демократически сговор. Най-много са привържениците на Демократическия сговор. Роля за това имат грижите на Андрей Ляпчев за селото и личното му познанство със Стефан Чешков Петков – последният е един от най-влиятелните хора в района и първият адвокат, роден и работещ в селото. От първите избори след Освобождението през 1879 година до забраната на партиите през 1934 година за кметове на селата са избирани членове на Националлибералната партия, Българския Земеделски Народен Съюз и Демократическата партия.

През 1925 г. започва да работи болницата „Петър Парчевич“ в Калъчлии. През април 1928 година обаче Горнотракийската низина е сполетяна от Чирпанското земетресение, което разрушава над 72 000 сгради и причинява щети на стойност около 3.3 милиарда лева. Природната стихия поразява жестоко и католиците в пловдивските села. Църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове са изцяло или частично разрушени. Лично цар Борис III посещава разрушените места. Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места (ДИПОЗЕ) финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Още на следващата година са изградени нови сгради на училищата. През 1931 г. в трите села са построени нови църкви с доброволния труд на населението и средства от Ватикана. Храмовете са изграден благодарение на помощта на Свети Папа Пий XI, чиито барелеф краси фасидите на трите църкви. През 1932 година болницата възстановява дейността си в нова сграда. Сградата на училището в Балтаджии е построена през 1929 г. Строежът на новата църква в Калъчлии пък приключва през 1929 г.

В периода между войните много видни общественици, учители и свещеници  допринасят за развитието и пробуждането на населението на град Раковски. Сред тях са Лазар Лазаров, Климент Джундрин, братята Дамян и Козма Гюлови, Флавиан Манкин, Рангел Пацев и още много други. През 1930 година в Калъчлии е закупен първият автобус за превозване на пътници до град Пловдив. Негов шофьор е бил Петър Зантов. През 1936 година започва електрифицирането на селата Генерал Николаево, Секирово и Антраниково от електроцентрала Въча.

Много малко жители на бъдещите квартали на град Раковски участват в партизанската съпротива за периода 1941 – 1944 година. Това е разбираемо до голяма степен поради силната религиозност на населението в тези села - поради характерния за комунистите атеизъм тяхната идеология не намира голямо поле за развитие сред католическата общност. Освен това католиците са хора с характерни дясноконсервативни убеждения, които обхващат далеч не само сферата на религията, което прави двете идеологии още по-несъвместими. Все пак в съпротивата загиват Петър Хамбарлийски – партизанин във формирания от Дичо Петров войнишки батальон, Иван Станков – „Дибенко“, партизанин в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“ и Иван Боражиев, преселил се в Пловдив и сражавал се в отряда „Антон Иванов“. Андрей Балджийски, войник към така наречения окупационен корпус в Македония, се присъединява към югославските партизани и доживява до края на войната. Ятаци от населените места са Петър, Никола, Янко и Серафим Стрехини, Фердинанд Миланов, Йозо Тобиев, Минчо Петков, Къна Стрехина (ятачка и политзатворничка). През април 1944 г. Фердинанд Миланов и Йозо Тобиев са предадени и на 1 юни 1944 г. разстреляни без съд в местността „Студенец“ в Родопите на около 37 км. югозападно от Пловдив. Над 30 военнослужещи от днешните квартали на Раковски загиват по бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия по време на участието на България във Втората Световна Война за периода 1944 – 1945 година.

Потребителска кооперация в село Балтаджии е създадена през 1906 година, като земеделско спестовно дружество с цел кредитиране на земеделските стопани и ограничаване на ширещото се лихварство. Кооперацията има важна роля в процеса на откупуване на земите от изселващите се жители на Алифаково. През 1941 година дружеството е преструктурирано в Кредитна кооперация „Свети Изидор“. По същото време съществува друга подобна финансова структура - „Постоянство“ в село Генерал Николаево. През 1955 година двете кооперации са обединени.

През периода 1946 – 1949 година са прокарани първите водопроводи в селата Генерал Николаево и Секирово. През декември 1947 са национализирани дарак и мелница „Петкови“, мелници „Хачик Парсиняк“, „Артин Аведисян“, „Иван Бакалски“, „Тереза Папукян“, дарак „Иван Замярски“ и петмезоварна „Йозо Четов“. Първото ТКЗС е основано в село Секирово на 3 октомври 1948 година. Първоначално има 45 члена с хиляда декара земя и 5 крави. Първият председател е Иван Лесов. На 16 януари 1949 година е основано ТКЗС в село Генерал Николаево от 121 домакинства с 3800 декара земя и председател Гено Сарийски. Същата година се създава и ТКЗС в село Парчевич с председател Павел Рабаджийски. На 30 април 1952 година в Генерал Николаево започва да работи тухларна фабрика. Броят на арестуваните през 1952 година католически духовници в България, преследвани и обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт, достига 42 души. Осем от тях са родени в Генерал Николаево и пет в Секирово. През есента на 1952 г. е разгледано делото на епископ Иван Романов (роден в Секирово), който също е обвинен в шпионаж. Присъдата от 12 години затвор за 74-годишния духовник се равнява на смъртна присъда. Изпратен в Шуменския затвор, той умира само след 2 месеца. За него е открит процес за беатификация. През зимата на 1963 година температурите в района падат под минус 20 градуса. През 1964 г. стопанството в село Генерал Николаево прераства в държавно земеделско стопанство.

С формиране на новия град през 1966 година започват тенденции на обединяване на усилията на стопанствата при установяването на връзки с водещи научни аграрни институти в страната. През декември 1978 е създаден АПК със седалище в Раковски, който включва всички селски стопанства от общината (тогава наричана селищна система). На площ от 240 декара са създадени оранжерии. Слав Иванов Станков е първият кмет на градската община Раковски.

През 1970-те години в Раковски са открити цехове на Завода за дървообработващи машини в Пловдив, на Карловския тракторен комбинат и цех за производство на пластмасови и каучукови изделия за ширпотреба. През 1972 година е открито Районно предприятие, което по-късно прераства в общинска фирма „Легия“. През 1975 година на територията на общината започва да работи клон на „Редки метали“. През февруари 1979 е учреден общинският комитет на БКП. За първи секретар е избран Стойко Пенев, а за негов заместник – Иван Лачев. На 19 август 1979 г. започва строежът на националния обект Стоманолеярен завод. Имало условие заводът да не бъде изграден върху плодородна земя. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка, която е поставена на площада в градинката до читалището, но след 1989 е премахната. Също през 1970-те години между кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ започва да се изгражда инфраструктурата на кв. „Нов център“. Построени са нови сгради на пощата и на Професионална гимназия „Петър Парчевич“. След това е построена и сградата на АПК-Раковски. През 1982 г. в новия квартал са построени и първите многоетажни жилищни блокове.

В края на 1989 година в град Раковски е основана група към сдружение „Екогласност“. В началото на следващата година е създадена и структура на СДС. Нейни учредители са Венко Романов, Любен Самуилов, Вера Самуилова, Мария Станчева, Снежана Лесова, Стойне Ангелов, Милко Стрехин, Зарко Камбуров и др. За председател е избран д-р Иван Томбашки. На проведените избори за общински кмет през 1991 г. за кмет на общината е избран Петър Серафимов Карпаров от коалиция БЗНС – СДС. С писмо № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 година е прекратена уранодобивната дейност в района на града, а през 1996 Стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. През 2000 г. общинска фирма „Легия“ е приватизирана и новият ѝ собственик е белгийската холдингова компания „Лимако“, като фирмата е част от веригата за бутикови облекла „Каролин“.

В началото на 2007 г. в Раковски е основана организация на партия ГЕРБ. Учредители са Божидар Замярски, Виктор Узунов, Георги Плачков, Иван Антонов, Милена Мандраджийска, Младен Шишков и други. За председател е избран Георги Плачков. През 2009 г. започва газификацията на града с доставка на природен газ от фирмата „Ситигаз“, дъщерно дружество на компанията „Овергаз“. В края на януари 2012 г. температурите в района падат под минус 20 градуса.

По време на своето апостолическо поклонничество в България папа Франциск посещава град Раковски на 6 май 2019 година. Градът е украсен с над 700 комплекта знамена на Европейския съюз, България, Ватикана и община Раковски. Светият отец е посрещнат на улица „Михаил Добромиров“ в района на автогарата в квартал „Генерал Николаево“ от кмета на града Павел Гуджеров. Оттам папата се отправя с папомобила (бял открит модифициран пикап Isuzu D-Max) към църквата „Пресвето Сърце Исусово“ на площад „България“. В църквата Светият отец отслужва тържествена литургия, на която около 250 деца от всички католически енории в България получават първото причастие. След това папата има обедна среща с католическите епископи в манастира „Света Елисавета“. След обяд папамобилът с папата потегля по булевард „Георги Раковски“ към църквата „Свети Архангел Михаил“ на площад „Европа“ в квартал Секирово. По двукилометровия булевард раковчани го поздравяват с ръкопляскания и викове „Папа Франческо“ и „Да живее папата!“. В църквата папата има среща с около 750 представители на католическата общественост в България.

През есента на 2020 г. по време на пандемията от Ковид-19 смъртността в града варира от 2 до 3 пъти повече в сравнение със смърността през есения сезон от предишните години. При лечението на болните в районната болница се заразява и на 25 ноември 2020 година умира роденият в Секирово д-р Йосиф Изамски. На 14 април 2021 г. във връзка с 200-годишнината от рождението на патрона на града Георги Раковски, по време на тържеството за откриване на барелеф на революционера на площад „България“, д-р Изамски, дългогодишният кмет на града Франц Коков и кавалждията Никола Ганчев са отличени посмъртно със заванието „Почетен гражданин на община Раковски“.

В средата на XVIII в. в своя записка епископ Никола Радовани пише ...Тръгнах от там за Калъчлий – намерих 206 къщи, всичко 629 човека. Отпътувах за Балтаджа – намерих 49 католически къщи с 375 души.... В рапорт до Конгрегацията от 14 август 1794 г. епископ Петър Ковачев (Царски) е отбелязал …В града (Пловдив) имаме 2024 души. Оттук към изток, на около 3 часа е селото Балтаджа. Там има 384 души и малко турци. Още половин час нагоре е Калъчлий – постоянна резиденция на дон Никола Табаков. Там има енорийска къща и стая, в която се отслужва Светата Литургия. Хората са 655, без да има от друга религия… Изобщо Раковски е най-големият град в България, където преобладаващото население изповядва католицизъм. В града има няколко католически църкви и манастири. Енорията в квартал „Генерал Николаево“ включва около 7 хиляди души, в кв.артал „Секирово“ - също толкова, а най-малка е тази в третия квартал на града (Парчевич) – около 500 души. Трите енориите са част от Софийско - Пловдивската епархия. С основание град Раковски понякога е наричан „столица на католицизма“ в България. От началото на ХIХ век село Калъчлии (Генерал Николаево) се е утвърдило за известно време (до 1835 г.) като център на епархията.

Селата, формирали днешния град, са родно място на пет католически епископа, избрани през XX век – Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, Самуил Джундрин и Георги Йовчев. Много други духовници, родени или живели в града, са допринесли за развитието на духовността на национално ниво – Йосиф Стойков, братята Дамян Гюлов и Козма Гюлов, Петър Сарийски и други. Някои от родените в региона духовници достигат дори до Ватикана – проф. Йосиф Гагов, архимандрит Георги Елдъров и монсеньор Йовко Пищийски. През 1967 г. Окръжният народен съвет в Пловдив събира данни за активно практикуващите католици. Резултатите от изследването сочат че 25 % от католическото население в Пловдивско посещава редовно църковните служби. Този процент за населението на град Раковски още е по-висок. Тъй като комунизмът води кръстоносен поход срещу всички религии, това кара местната власт да предприеме непопулярни мерки за ограничаване на вярата като съкращаване или преназначаване на друга работа, отклоняване на молби за посещаване на деца в детски заведения, издаване на недобри служебни характеристики и други подобни - идеологиите никак не обичат конкуренция. По това време този процент при православните в района е едноцифрен. Последните започват да наричат католиците – хора на „яката“ вяра, базирано на легенди за българските католици, предавани от поколения на поколения, че те са били най-упорити и най-дълго време (някой до 1839 г.) са пазили своята (павликянска) вяра. В своята статия, публикувана през 1983 година, Джейнис Браун твърди, че въпреки поставената си цел комунистическата власт да елиминира религията в България до 1975 година, тя не успява благодарение на вярата на католиците (дори и млади хора) в селата около Пловдив; също и донякъде благодарение на католически туристи от други части на Източна Европа, които през летните сезони са съживявали католическите църкви във Варна и Бургас.

Интересен е фактът че дори векове след приемане на католицизма раковчани предпочитат да празнуват Ивановден не по католическия календар на 27 декември, а по стария павликянски обичай на 6 януари, който съвпада с Богоявление. Друг любопитен факт за българските католици, живеещи в района на град Раковски, е че са консуматори на костенурки. В миналото свещениците са смятали тяхното месо за „постно“ (наред с рибата), което означава че е можело да се яде по време на църковните пости. До 1981 година между кварталите на града, на 23-тия километър от Пловдив, работи крайпътно заведение, което е предлагало ястия от влечуги и земноводни. Тъй като католиците са общо взето предприемчиви хора, въпрос на време е отново да възникне подбно заведение.

През последните десетилетия в град Раковски и селищата в общината се развиха много фирми от областта на хранително-вкусова, дървообработваща и химическа индустрии. Шивашката промишленост е традиционен поминък на голяма част от населението на общината. Още по времето на социализма продукция на местната шивашка фирма „Легия“ е изнасяна за Федерална Република Германия и други страни по така нареченото Второ Направление. Върху част от територията на бившия стоманолеярен завод е построен сметопреработвателен завод. Индустриална зона Раковски е една от промишлените зони около град Пловдив наред с други 6 зони и технологични паркове, които формират Пловдивската промишлена зона „Тракия“. Намира се на територията на село Стряма на 14 километра от Пловдив. Около 3500 души от Раковски, околните селища и от самия град Пловдив работят в зоната. Изграждането на въпросната индустрилна зона започва през 2004 година. Първата компания е британският производител на части за автомобили „Уилям Хюз“. Над 20 компании от различни индустрии – автомобилостроене, битова химия, текстил, логистика, хранително-вкусова и енергийно оборудване развиват дейност на около 1000 декара площ. В зоната се намират производствени бази на фирмите: АББ България, за продукти ниско и средно напрежение, Бруната България, за производство на абонатни станции, Дзобеле България, за производство на ароматизатори, Иксетик – Германия, за помпи за автомобилната индустрия, Лунатоне България, за производство на електроника, Магна Пауъртрейн – Канада, автомобилна индустрия, Уником, за производство на алуминиеви профили за дограма, промишлеността и строителството и др. През 2010 година в село Белозем заработи рафинерия за производство на дизелово гориво и промишлен газьол с годишен капаците до 150 хиляди тона.

Поради благоприятното си разположение в Пловдивското поле община Раковски е с развито селско стопанство от поне няколко столетия. Отглеждат се зърнено - житни и технически култури, развива се свиневъдство и говедовъдство. Този отрасъл се развива от над 10 крупни арендатори. В землището на село Белозем се намира една от най-големите оризарии в страната. Между градовете Раковски и Брезово е разположена база за съхранение и пакетиране на плодове и зеленчуци. В индустриалната зона се намира фирма за производство на консерви.

На територията на 45 декара открита и закрита площ в кв. „Секирово“ е разположен неделен стоков пазар. Това е така нареченият пазар в Раковски, който заедно с пазара в Димитровград придоби култов статут през 90-те години на ХХ век - тогава нямаше молове и други големи търговски обекти и въпросните пазари си бяха място за як шопинг. На пазара в Раковски са обособени две зони: едната предлага стоки за бита, селското стопанство и селскостопанска продукция, а другата зона е животински пазар – един от най-големите в Южна България. В индустриалната зона се намира склад на веригата хипермаркети „Кауфланд“. През октомври 2020 година в града отваря магазин от веригата „Лидл“ със закрита търговска площ около 1100 квадратни метра. Тези модерни търговски обекти обаче по никакъв начин не могат да повлияят на култовия статут на пазара в Раковски - ако човек търси километраж или арматурно табло за Москвич, отива винаги там, а не в Кауфланд!

Инфраструктурата на Раковски се променя от типично селска в началото на ХХ век през селище от градски тип през 1960-те години до оформяне на градския си облик в края на миналия и началото на настоящия век. Инфраструктурата на града се обновява със средства на общината, държавни средства и финансиране по проекти на Европейския съюз. Обликът на новия град се променя много бавно в началото на 1970-те години. Макар формално град, кварталите продължават да са изолирани, което ражда анекдот за града, че единствено раковчани в България могат да се гордеят, че имат съселяни и съграждани. Не е имало път между кварталите Секирово и Генерал Николаево. През 1970 година се приема първият градоустройствен план на града и се изгражда бул. „Георги Раковски“. През 1977 г. са издълбани 7 сондажни кладенеца, с което се решава въпросът с водоснабяването. Жилищните сгради в града са около 5 хиляди, като над 80 % от тях са тухлени. През 90-те години на ХХ век в Раковски са строени по 150 нови къщи годишно - дори и в мрачните борчески години предприемчивите католици намираха начин да създават нещо смислено! Първите многоетажни жилищни блокове са построени през 1982 г. и санирани през 2018 г.

Парковете и градинките в града, включително уличното озеленяване, са с обща площ над 120 дка. През 1992 г. е преработен устройственият план на кв. „Нов център“ и се дава възможност да се строят еднофамилни къщи. През 2004 година е приет нов регулационен план с канализация и пречиствателна станция, а през 2011 всички общински гради в града са газифицирани. През 2015 и 2018 са основно ремонтирани съответно площад „Европа“ и площад „България“. През пролетта на 2019 година в парка в квартал „Нов център“ е посадена фиданка от най-старото дърво в България – от вида летен дъб, поникнал през 334 или 335 г. в село Гранит.

Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е създадено през 1908 г. в село Калъчлии. Читалище „Петър Богдан Бакшев“ е създадено през 1909 г. в село Балтаджии. Войните за национално обединение естествено прекъснали дейността на читалищата. Помещенията са използвани за военни складове. Дейността на читалищата се подновява чак през 1930 г. През 1940 година читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е настанено в собствена сграда. То се издържало с приходите от читалищните имоти и 50 декара ниви. През 1943 година всички читалища били иззети от властта за караулни помещения на така наречената „Обществена сила“, предназначена за охрана на общината от партизански нападения. Читалищата отново възстановяват дейността си през 1945 година. Същата година в Генерал Николаево е закупен първият киноапарат „Дебър“. През 1950 едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон. По инициатива на ръководството на читалище „Кирил и Методий“ и с помощта народния съвет през 1960 започва строителството на нова читалищна сграда в центъра на Генерал Николаево. На 24 май 1963 година тя е тържествено открита. Новият дом разполага с многофункционален салон с 500 места, и друг със 100 места, библиотека с читалня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, гримьорни, стаи за репетиции, младежки клуб и други. През 2010 г. читалищата в града са три: Читалище „Св. св. Кирил и Методий-1908“ в кв. „Ген. Николаево“, Читалище „Петър Богдан Бакшев-1909“ в кв. „Секирово“ и Читалище „Честолюбие-2010“ в кв. „Нов център“

В град Раковски е изградена многопрофилна болница за активно лечение и амбулаторно-поликлинично здравно заведение - медицински център „Света Елисавета“. Заедно със звеното за спешна медицинска помощ се намират в квартал „Генерал Николаево“. До идването на първия фелдшер през 1905 година медицинска помощ са оказвали някои от свещениците без специална медицинска подготовка. През 1924 е построена първата болница – двуетажна сграда с 12 стаи. Голяма заслуга за тази инициатива има свещеникът Козма Гюлов. Болницата е наречена на Петър Парчевич. Д-р Велков е първият лекар, който е донесъл собствени инструменти и апаратура, за да може да практикува. Няколко години по-късно болницата е разрушена от земетресението през 1928 г. През 1932 г. е открита нова сграда на болницата с 40 стаи. Поради големия за времето си капацитет част от болницата е използвана за приют за деца с увреждания - през периода 1935 – 1945 година.

В кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ има две основни училища - „Христо Смирненски“ и „Христо Ботев“ и по две целодневни детски градини, както и една професионална гимназия „Петър Парчевич“. До Освобождението малко деца в католическите села са грамотни. След навършване на 10 години те са пращани да работят в турските чифлици. Въпреки това е имало будни деца, които се учат на четмо и писмо като пишат български думи с латински букви. В такъв формат са отпечатани в Рим молитвеници за местните богомолци. Особено популярни са две техни издания от 1844 и 1866 година, разпространявани в Балтаджа и Калъчлий. През 1863 енорийският свещеник Яко Яковски успява да убеди общината в Балтаджа да отпусне средства за създаване на училище и става пръв негов преподавател. През 1879 година пък се построява нова сграда на училището, тъй като старата изгаря при пожар. Средствата са отстъпени от Временното руско управление. През 1881 година в село Балтаджии са обучавани 114 момчета и 107 момичета, които са разпределени съответно в 3 и 4 отделения. В началото на XX век учители в селата са бежанци - униати от Одринско. Една от причините за това е страхът на родителите да поверят децата си на православни учители.

Училищата са затворени по време на Балканските и световните войни. По време на Втората световна война в училищните сгради са настанени германски съюзнически войски. През 1921 година в Балтаджии е открита прогимназия. През 1921 е построено основно училище в Алифаково. Надежда Иванова е първата редовна учителка. От 1931 до 1954 в училището преподава Антон Биков, читалищен деец и изследовател на историята на просветното дело в католическите села. Сградата на бившето училище „Петър Парчевич“ в Секирово днес се използва от детска градина и носи името „Първи юни“. През 1922 година в България се въвежда задължителното основно образование и началното училище и прогимназия в Балтаджии се сливат в едно. Земетресението през 1928 разрушава отново сградата на училището, но още на следващата година са събрани от населението средства и са построени нови сгради на училищата „Цар Борис III“ и „Петър Парчевич“. След втората световна война прогимназията е преименувана от „Цар Борис III“ на „Христо Ботев“. Няколко години са необходими за възстановяване на учебния процес и осигуряване на 100% посещаемост. През 1962 г. е открита сегашната сграда на училище „Христо Ботев“. Малко след това учениците от кв. „Парчевич“ започват да го посещават и старото училище в малкия квартал е затворено.

Практическо селскостопанско училище е било преместено в с. Генерал Николаево. Курсът на обучение е бил двегодишен. През 1968 година то е закрито. През 1975 между кварталите „Генерал Николаево“ и „Секирово“ е открито Средно професионално училище по машиностроене „Петър Парчевич“. В същата сграда на училището през 1977 година е открито и Средното общообразователно училище „Г.С.Раковски“, което е закрито през 1992 заради демографския спад.

Първата детска градина е организирана в село Секирово на 1 април 1963 година в старата сграда на училището срещу църквата. Директор е Мария Борисова Кънева от село Българене, Плевенско. Градината започва да работи с 24 деца. През следващата година е организирана градина и в село Генерал Николаево в една от старите сгради на училището след неговото преместване в новата сграда. През 1973 – 1974 г. са завършени 3 нови сгради на детски заведения в града, с което във всеки от големите квартали са формирани детски градини и детски ясни. През 1989 яслите са трансформирани в детски градини, с което се формират днешните детски градини – „Иглика“ и „Детелина“ в квартал Генерал Николаево и „Първи юни“ и „Щастливо детство“ в квартал Секирово.

Паметник на патрона на града – Георги Сава Раковски, е открит на 1 юни 1991 г. в квартал „Нов център“. Има и паметник на загиналите в Отечествената война (1944 – 1945). Той носи името „Икар – опит за летене“ и е разположен на площад „България“. На него има надпис „Българийо, за тебе те умяха! Изгори, за да светиш!“ Двата паметника са дело на скулптура Петко Москов. Неговият син Атанас Москов е автор на скулптурите на Паметника на загиналите за независимостта и обединението на България, издигнат в квартал „Нов център“ през 2018 година. Построени са паметници на загиналите от село Калъчлии в Балканската война (1912 – 1913) и в Европейската война (1915 – 1918) в гробищния парк в квартал Генерал Николаево, както и паметници на загиналите от село Балтаджии в Балканската война (1912 – 1913) и в Първата Световна Война (1915 – 1918) в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“. Паметник на епископ Петър Парчевич има в двора на едноименното училище в квартал „Нов център“. Барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в знак на почит към тяхното дело. Паметници на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски има на улиците, носещи техните имена.

Католически църкви „Пресвето сърце Исусово“, „Свети Архангел Михаил“ и „Непорочно Зачатие Богородично“ са построени през 1931 година. В църквата „Пресвето сърце Исусово“ е монтиран тръбен старинен орган, който озвучава неделните и празничните литургии. Католическите манастири в град Раковски са цели три - „Св. Максимилиян Колбе“, „Света Елисавета“ и „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“. Сградите на трите манастира са построени между 1995 и 2006 година. В подземието на храма „Пресвето сърце Исусово“ е събрана експозиция от предмети, свързани с миналото на град Раковски и католицизма в България.

В края на XX и началото на XXI век следните религиозни общности развиват дейност на територията на град Раковски – общността на сестрите францисканки, на братята конвентуалци и на сестрите бенедиктинки. Трите общности са участници или съорганизатори на различни спортни, религиозни и културни прояви - велопоходи до „Горните села“ (така местното население нарича католическите села около град Хисаря), поклонения, младежки християнски срещи, и други. През месец май общината организира „Майски културни дни“. По предварително изготвена програма читалищата, училищата и детските градини представят своите музикални, театрални и танцови състави. Организират се срещи с утвърдени в областта на изкуствата дейци. От 2008 година в рамките на дните на културата се организира и „Общинският спортен празник“.

Янко Павлов, Петър Търновалийски, Божидар Стрехин, Виржилио Тоскани, Яко Стрехин и Венко Земярски са видни радетели на духовността на града и организатори на културни групи и мероприятия в историята на града. Те са събрали и съхранили безброй материали и снимки за град Раковски. Други празници и фестивали, организирани в града са „Кукове“, „Винария“, „Слав Бойкин“ и „Фермер Експо“. Фестивал „Кукове“ е международен фестивал на кукерски и маскарадни игри, който се организира ежегодно в петъка и съботата преди „Великденските заговезни“ по католическия календар. Обикновено е през февруари. Той е вторият по големина от рода си фестивал в България след Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в град Перник. Фестивалът се заражда спонтанно от група младежи, които участват в танцовия състав при читалище „Св. св. Кирил и Методий“. През 1995 година те организират кукерско шоу в центъра на града, подобно на тези от техните предци, които някога обикаляли по домовете. От 2000 година фестивалът се подпомага финансово от Община Раковски и се организира първият регионален фестивал на маскарадните игри. От 2002 година фестивалът в града прераства в национален, а от 2003 той вече е международен. Чрез фестивала град Раковски е член на Фондацията на европейските карнавални градове със седалище Амстердам. Обикновено участват между 1500 – 2000 танцьори от България и гости от Румъния, Словения, Сърбия, Северна Македония, Ирландия, Гърция и други страни.

От 2006 година през месец февруари на площад „България“ в Раковски се провежда празник на виното „Винария“, организиран от общинската администрация в града. На празника винарите от региона представят произведеното от техните лозови масиви вино. Празникът включва три части – изпълнения на танцови състави, певчески групи и хумористични сценки на площада и поставяне на началото на пролетното зарязване на лозите в близък лозов масив. Празникът завършва с всеобщо веселие отново на площад „България“ с дегустация на вина и избор на Цар на виното.

Национален фолклорен танцов фестивал „Слав Бойкин“ е музикално-танцов спектакъл, който има за цел да открива и популяризира млади таланти от цялата страна и да даде възможност за изява на творческите им заложби чрез музиката и танца. Той няма конкурсен характер и не се оценява от професионално жури. Събитието се организира от Община Раковски и читалище „Св. св. Кирил и Методий“. Фестивалът се провежда ежегодно през октомври или ноември от 2013 година и носи името на Слав Бойкин – първия ръководител на самодейния танцов състав при читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Раковски.

Празникът на животновъдството „Фермер Експо Раковски“ е празник на българското животновъдство, който се провежда на стоковия пазар в кв. „Секирово“ през октомври. Първото изложение от този тип е организирано през 2017 година от Организацията на производителите „Фермерско мляко“ с помощта на Община Раковски, Националния съюз на градинарите в България и Министерство на земеделието, храните и горите. На изложението животновъдите представят разнообразни породи млечни и месодайни животни – овце, кози, говеда и биволи.

През 1948 г. в село Генерал Николаево е създадено първото физкултурно дружество „Урожай“, с което започват да се провеждат организирани лекоатлетически кросове и футболни мачове. През 1954 дружеството е републикански първенец на Втората републиканска селска спартакиада. По-късно и женският волейболен три пъти печели званието републикански селски първенец. Успехите на дружеството довеждат до изграждане на спортна материална база. През 1954 година в село Секирово се създава първото физкултурно дружество, с което започват да се провеждат организирани футболни мачове. Значими спортни съоръжения в Раковски са стадион „Г.С.Раковски“, построен през 1956 г. и стадион „Петър Парчевич“, построен няколко години по-късно. Първият е с капацитет от 3 хиляди зрители, а вторият – 1500. Със съдействието на ДФС „Локомотив“ през учебната 1971 – 1972 година в Основно училище „Христо Смирненски“ се изгражда школа по борба под ръководството на Гено Стойков, а в Основно училище „Христо Ботев“ се разкрива специализирана спортна школа по бокс, в която започват тренировки двадесет ученици под ръководството на треньора Любен Гаджев. Възпитаници на боксовата школа са шампионите на България – Петър Лесов и Йордан Лесов.

През 2001 година Петър Митов основава в града Спортен клуб „ИН-ЯН“ към „Шинкиокушин България“. От 2010 година председател на клуба е Младен Шишков. През 2009 във всички училищата на града, а след това и на общината, са изградени многофункционални спортни площадки. През 2015 в града е създаден Спортен клуб „Пашкулов БГ“ с треньор бившия боксъор и шампион Никола Пашкулов. През 2019 г. е изградена многофункционална спортна площадка до незавършеното 24-класно училище.

През периода 2011 - 2018 година в града има цели три футболни клуба – ФК Раковски 2011, ФК Секирово и ФК Раковски 2001. През сезона 2017/18 г. ФК Раковски 2011 изпада в А ОФГ Пловдив, а ФК Раковски 2001 се класира на първо място в Б ОФГ Пловдив – северна подгрупа, с което влиза в А ОФГ Пловдив. През лятото на 2018 г. ФК Раковски 2011 престава да участва в първенството. По-късно през същата година е създаден ФК Раковски 2018, към който преминава детско-юношеският отбор в града.

През 2020 г. е основан баскетболен клуб „Раковски“. Всяка година в града се провежда детски турнир по футбол „Обединени от футбола“. Участват деца както от България, така и от чужбина – Италия, Хърватия, Румъния и други страни. На всеки две години в град Раковски фирмата за производство на трикотажни облекла „Легия“ организира велотурнир. В него вземат участие както деца, така и възрастни – от България и чужбина. От старта се тръгва без предварително да се знае посоката на движение. На старта на всички участници се раздава маршрутът на турнира. Маршрутите обикновено са дълги около 25 километра и преминават покрай местните язовири и полетата на общината.

Поради близостта на град Раковски до град Пловдив много от жителите му са родени в областния град. След 1984 година Окръжна болница в Пловдив е преместена в новата си база и родилното отделение в болницата в град Раковски е закрито. Въпреки че формално са родени в град Пловдив, много от местните жители посочват в своите автобиографии град Раковски за родно място.

Йосиф Стойков е роден в град Раковски и е свещеник, полиглот и литератор. Именно той дава идеята поетът Иван Вазов да се нарече Патриарх на Българската литература. В свое писмо до поета той пише: …„Ако имах власт бих Ви нарекъл Патер Патриас (баща на бащите). Всъщност Вие сте, защото писахте и възпитахте любов към милото Отечество“!