Есента е един от четирите основни сезона в България - пролет, лято, есен и зима. България се намира в умерения климатичен пояс и поради това същите сезони се наблюдават във всички страни от този пояс - в континентите Европа, Азия и Северна Америка. Всяка година есента започва по време на есенното равноденствие - на 22 или 23 септември, и приключва по време на зимното слънцестоене, на 21 декември. В метеорологията като есенни се приемат месеците септември, октомври и ноември. В южното полукълбо есенни са месеците март, април и май; есента започва на 22 или 23 март и приключва на 22 или 21 юни, по време на лятното слънцестоене. В България понякога през есента се наблюдават доста високи температури и има ясни дни без нито едно облаче - този период се нарича циганско лято и се може да продължи дори до 20 - 25 дни. Обикновено започва в края на септмеври или средата на октомври, но може да бъде дори в края на месец ноември.
Есента, както и останалите сезони, се дължи на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Тази равнина се нарича Еклиптика (еклптична равнина) и с известни отклонения повечето планети в Слънчевата система се въртят около Слънцето именно в нея. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето през различните сезони. Някои планети нямат наклона на оста на въртене и при тях съответно няма сезони; ако Земята нямаше наклонена ос, климатът в България би бил сходен на този по времето на пролетното и есенното равноденствие.
Астрономическата есен започва в деня на есенното равноденствие, т. нар. есенна равноденствена точка, която е около 22 септември за Северното и 20 март за Южното полукълбо. Възможни са вариации от един ден преди и след тези дати. В този ден директните слънчеви лъчи попадат точно върху екватора. След този ден ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, поради което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Вследствие настъпва понижение на температурите с преобладаващо хладно време. Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение - с тази разлика, че в началото на есента те са високи, но около средата на сезона бързо спадат в интервала около и под 15 градуса Целзий (в далечните Северни и Южни райони на планетата дори и отрицателни). Нагретите континентални и водни площи от лятото бързо губят топлина, а в районите зад полярния кръг слънцето залязва и тъмната част на денонощието нараства. Тези фактори водят до повишаване загубата на топлина в Космоса. Студеното, хладно и дъждовно време преобладава в умерените ширини на планетата през този период. След втората половина на сезона, с наближаване деня на зимното слънцестоене времето захладнява трайно, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Типично в началото или средата на есента се образуват и слани. Към края на сезона, температурите се понижават значително и преминават в интервала около и под 0 °C, което представлява преходът към зимата. Продължителността и силата на слънчевото греене стават много малки, а поради малкия ъгъл голяма част от лъчите се разсейват в атмосферата и тяхната сила достига своя минимум през годината. В последните дни на есента започват превалявания от сняг, като в по-студените части на планетата и някой планинските райони това може да се случи и по-рано. Много често през ноември времето става сиво, дъждовно и предразполага към консумация на големи количества червено вино или бира; някои хора пък наричат това време "време за обработка на коренови канали", тъй като никой не желае да се разхожда навън и в случай че си зъболекар е приятно да се взираш през микроскоп в анатомията на всеки един коренов канал и да го обработваш според правилата на съвременната ендодонтия. Най-съвестните и амбициозни дентални лекари дори не се повлияват от атмосферните условия, а обичат да обработват коренови канали дори в разгара на лятото, когато времето е по-подходящо за плаж. За фотографите есента може да бъде рай, но може да бъде и ад - в някои дни с ясно слънце и без облаци могат да се направят невероятни снимки, но в други дъждът може да намокри техниката, при което фотографът става леко нервен; допълнително изнервящо действие имат сивото небе (в случай че фотографът не разполага с градиентни филтри или не знае как да ги използва), ниското ниво на осветеността и ранните залези на Слънцето.
Астрономическата есен завършва в деня на зимното слънцестоене – в края на декември за Северното и края на юни за Южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат съответно върху Южната или Северната тропична окръжности и спират миграцията си на юг или север. В този ден слънцето заема най-ниското си видимо положение над хоризонта в това полукълбо, като след това започва бавно да се издига.
Българският имплантологичен портал Подробна информация за Пирин
Електронен магазин за дентални материали
